Астма

Честотата на болестта е по-висока сред детската популация, като при подрастващите доминира засягането на мъжкия пол, а сред възрастните по-често се засягат жените. Астмата е с по-високо разпространение в развитите страни, но смъртността е по-голяма в развиващите се региони.

Дишането е основен процес, в основата на който стои обмяната на кислород и въглероден диоксид между околната среда и организма. Сред най-честите нарушения при пациенти с астма се включват нарушения на вентилаторната функция, на белодробната циркулация и/или на газовия обмен.

Астмата е мултифакторно заболяване с комплексна етиология, главен провокатор за което е наличието на възпаление на дихателните пътища. Роля за развитието на болестта играят:

• генетична предразположеност
• замърсители и алергени от околната среда
• професионални вредности
• чести респираторни инфекции
• тютюнопушене
• прием на някои лекарства

Бронхиалната астма причинява стеснение на дихателните пътища, което нарушава нормалния въздушен поток към и от белите дробове. Основните фактори, играещи роля за развитието на тези промени, са възпаление, бронхоспазъм и хиперреактивност, които обикновено се отключват от определени стимули.

Проявите при астма обикновено се провокират след среща с алерген или патоген и в зависимост от тежестта се подразделят на:

• класически симптоми при астма: задух, сухи експираторни хрипове, кашлица, стягане в гърдите, нарушения на съня, панически атаки, нарушения в говора и други
• продромални признаци: алармиращите сигнали за влошаване на болестта и риск от астматичен пристъп включват влошаване на класическите симптоми, умора, слабост, промени в белодробните показатели, признаци на настинка или алергия
• симптоми при астматичен пристъп: екзацербацията на болестта се проявява с изразени класически прояви, признаци на хипоксия, ретракции на определени мускулни групи и риск от тежко общо влошаване, включително леталитет

Диагностичният подход при астма е комплексен и включва:

• анамнеза и физикални находки: оплаквания на пациента, налични рискови фактори и провокатори, аускултация на белия дроб и оценка на общото състояние
• белодробни функционални изследвания: спирометрия, измерване на белодробните обеми, кръвно-газов анализ, пулсоксиметрия, бронходилататорен тест и други
• допълнителни изследвания: образни и лабораторни изследвания, тестуване за алергии, изследване на храчка

Диференциалната диагноза при астма включва различаване на болестта от някои протичащи с идентични клинични прояви заболявания, като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиолит, бронхиектазии, респираторни инфекции, сърдечна недостатъчност и много други.

Астма и ХОББ са обструктивни респираторни заболявания с хронично прогресивно протичане, които споделят редица общи характеристики. В някои случаи е трудно различаването им, а при част от пациентите е налице припокриване на симптомите и наличие на двете заболявания едновременно при един пациент.

Астмата обикновено се проявява в детска и млада възраст, често е налице генетична предразположеност, протичането е под формата на астматични пристъпи, които се обострят от ниски температури, алергени, физическо натоварване.

При ХОББ първите симптоми обикновено са налице след 40 години, болестта е по-честа при активни пушачи, като симптомите персистират и плавно прогресират.

Въпреки липсата на специфично етиологично лечение, съвременната медицина предоставя многобройни опции за контрол над астмата:

• лекарства за бързо облекчение на симптомите: инхалаторни кратко действащи бета-агонисти, антихолинергици, по-рядко кортикостероиди
• лекарства за дългосрочен контрол на симптомите: инхалаторни кортикостероиди, често в комбинация с дълго действащи бета-агонисти, левкотриенови модификатори, по-рядко теофилин, кромолин, имунни препарати
• други средства и методи за лечение: дихателни упражнения, бронхиална термопластика, лечение с кислород и други

Мерките са превенция и контрол на симптомите при астма и редуциране на честотата и тежестта на астматичните атаки са насочени към:

• ограничаване на провокаторите: избягване въздействието на алергени и патогени, предпазване от респираторни инфекции, избягване на интензивно физическо натоварване и излагане на студ, осигуряване на емоционална стабилност
• повишаване на индивидуалната резистентност: пълноценно хранене, подходяща физическа активност, ограничаване на вредните навици, контрол над стреса, допълнителен прием на витамини и минерали
• специфична профилактика: при рискови пациенти се препоръчват ваксини (противогрипна, противопневмококова, против коронавирусна инфекция) и/или специфична имунотерапия