5. Форми на сърдечната недостатъчност

Острата сърдечна недостатъчност се среща в клиничната практика по-рядко от хроничната сърдечна недостатъчност, като се развива много бързо в резултат на сериозна и тежка патология на сърцето, обикновено като следствие на обширен миокарден инфаркт, сърдечен блок или тежка, високочестотна тахикардия.

Причина за настъпване на остра сърдечна недостатъчност при миокарден инфаркт може да е бързо настъпващата помпена дисфункция или подлежащо механично или ритъмно усложнение.

Острата сърдечна недостатъчност може да протече в следните клинични форми:

• хипертонична криза с остра сърдечна недостатъчност: развива се при рязко покачване на кръвното налягане и протича като тежка диастолна дисфункция с белодробен застой и енцефалопатия
• кардиална астма: характеризира се с пристъпен нощен задух, като обикновено настъпва през първата половина на нощта и често се съчетава с кашлица. Клиничната картина е драматична, болните се събуждат от сън изплашени, бледи, изпотени, стават от леглото, отварят прозорците и търсят свеж въздух
• остър белодробен оток: характеризира се с бързо и екстремно увеличаване на налягането в системата на малкия (белодробния) кръг на кръвообращението, като настъпва преминаване на течност в алвеолите на белите дробове. В това състояние болните са със силно изразен задух, заемат седнало положение или наведени напред в леглото. Болните са бледи, лицето и крайниците са цианотични (синьо-ливидни), кожата е студена и потна, като кашлицата е придружена от пенести розови храчки. От разстояние може да се чуе така нареченото клокочещо дишане. Състоянието е животозастрашаващо и налага предприемане на спешни и комплексни мерки
• кардиогенен шок: представлява тежко, животозастрашаващо състояние. Пациентите с кардиогенен шок са в много тежко общо състояние с различно по степен нарушение на съзнанието, вариращо от възбуда, дезориентираност до унесеност, кома, като може да се наблюдават и гърчове. Кожата е влажна, изпотена, бледо-сивкава и цианотична, дишането е ускорено и повърхностно, има кашлица, която може да е суха или влажна с наличие на розови пенести храчки при развитие на белодробен оток. Кардиогенният шок се характеризира се с ниски стойности на кръвното налягане, намален сърдечен индекс (обем кръв, изпомпан от сърцето за една минута на квадратен метър телесна площ), ускорена сърдечна дейност, повишено централно венозно налягане, повишено периферно съдово съпротивление и намалено отделяне на урина. При липса на своевременни, комплексни мерки смъртността при кардиогенния шок може да достигне до сто процента

Хроничната сърдечна недостатъчност, често наричана още и застойна сърдечна недостатъчност, се среща по-често в клиничната практика, като се развива бавно и постепенно. Клиничната картина се разгръща постепенно, като под въздействие на някои тригери са възможни периоди на обостряне (изострена хронична сърдечна недостатъчност).

Бавният ход се дължи на включването на сложни и комплексни компенсаторни механизми на организма, позволяващи адаптация към развиващите се промени. Често в хода на хроничната сърдечна недостатъчност се наблюдават епизоди на изостряне в резултат на влошено протичане на основното заболяване довело до сърдечна недостатъчност или поява на ново.

Хроничната сърдечна недостатъчност се класифицира в четири основни функционални класа според това при какви обстоятелства се проявяват оплакванията (по NYHA или New York Heart Association):

• първи функционален клас: без симптоми при продължителни физически натоварвания
• втори функционален клас: редуциран физически капацитет, оплакванията се появяват при умерени усилия
• трети функционален клас: значително редуциран физически капацитет, оплаквания при леки физически натоварвания
• четвърти функционален клас: симптомите се появяват в покой

В зависимост от сърдечната половина, която е с нарушена функция, независимо от подлежаща етиология и давност на процеса, се различават три основни форми на сърдечна недостатъчност, а именно левостранна, десностранна и смесена, всяка от които се отличава с характерни клинични и терапевтични особености:

• левостранна сърдечна недостатъчност: при левостранна сърдечна недостатъчност е засегната предимно лявата част на сърцето, а именно лявата камера и лявото предсърдие. Настъпва повишено налягане в белодробния кръг на кръвообращението, застоят на течности е в белите дробове и оплакванията са предимно от респираторен характер, с доминиране на проявите от задух и лесна умора. Тази форма на сърдечна недостатъчност е по-често срещана в клиничната практика
• десностранна сърдечна недостатъчност: при десностранната сърдечна недостатъчност са засегнати десните сърдечни кухини. Застоят на течности е в системното кръвообращение и състоянието обикновено се проявява с отоци, проявяващи се първоначално по дисталните части на крайниците и показващи склонност към генерализиране, увеличение на черния дроб, увеличение на слезката, развитие на асцит и други