6. Симптоми и признаци при сърдечна недостатъчност

Наличието на диспнея или задух е един от основните, главни симптоми при сърдечна недостатъчност, като макар да се среща при всички форми на заболяването, е много по-характерен за левостранната остра или обострена хронична сърдечна недостатъчност, проявявайки се вследствие най-често на натоварване.

Задухът се дължи на задържане на течности в малкия кръг на кръвообращението (в белите дробове) и в началото се провокира от тежки физически натоварвания, а с напредване на болестния процес се появява и след незначително натоварено, също и в състояние на покой. Задухът може да е придружен и с кашлица, суха или влажна, в зависимост от степента на застоя, както и с редица други респираторни прояви.

Ортопнеята представлява термин, използван за обозначаване на наличието на поява на задух в легнало положение и облекчаването му в седнало и изправено положение. Причината за ортопнеята се корени също в застоя на течности в белия дроб, който е по изразен в легнало положение.

• Задух (диспнея)

Хроничната умора и мускулна слабост са характерни прояви за редица сърдечно-съдови заболявания, включително и сърдечна недостатъчност, като тяхната тежест пряко корелира със степента на болестния процес, неговата тежест и рисковете от усложнения. Допълнително влошаване е налице при подлежаща анемия и други заболявания.

Тежестта на този симптом варира от умора при големи, значителни физически натоварвания до умора, слабост и отпадналост при минимални натоварвания, включително и при покой в по-напреднал стадий на болестния процес.

• Лесна умора

Наличието на ускорена или нерегулярна сърдечна дейност, често означавана с медицинския термин палпитации и разговорно наричана сърцебиене, е неспецифичен симптом, наблюдаван при множество сърдечно-съдови патологии, включително и при пациенти със сърдечна недостатъчност, независимо от нейната форма.

Ускорената сърдечна дейност и нарушенията в сърдечния ритъм са често срещани явления при сърдечна недостатъчност и са проява на компенсаторно-адаптивен механизъм.

Влошаване на симптома е налице след провокация с тригери, при отклонения в някои лабораторни показатели (особено нивата на калий и натрий), както и вследствие прием на някои медикаменти.

• Сърцебиене

Наличието на никтурия и олигурия са характерни прояви на сърдечна недостатъчност, като са по-типични за десностранната сърдечна недостатъчност и се дължат на комплексни механизми. Никтурията представлява често нощно уриниране, докато олигурията характеризира намаление на честотата на уриниране.

При никтурията е намалено уринирането през деня, когато болният е активен и изправен, като при заемане на легнало положение за продължително време се увеличава притокът на кръв към бъбреците и се съответно се увеличава и количеството отделена урина.

При олигурията редуцираната честота на уриниране, както и намаленото отделяне на урина се дължи на намаленото кръвоснабдяване на бъбреците при сърдечна недостатъчност и е белег за напреднал болестен процес. Олигурията в някои случаи се разглежда като алармиращ симптом, който следва да насочи към преоценка на терапията и предприемане на съответните мерки за стабилизиране състоянието на пациента.

• Често уриниране през нощта

При сърдечна недостатъчност, в зависимост от тежестта на болестния процес и доколко е авансирала болестта, кръвообращението в мозъка може да намалее значително, което от своя страна провокира появата на различни по вид и тежест невропсихични симптоми, отклонения, когнитивен спад и други.

Нарушенията в кръвотока, но също и намаленото насищане с кислород в резултат от напредъка на болестта, както и под въздействие на различни подлежащи фактори (анемия, атеросклероза, белодробна хипертония и други) допринасят за широката палитра от прояви.

Често се съобщава за възбуда, обърканост, апатия, сънливост, нарушения в паметта, невъзможност за задържане на вниманието, психични и поведенчески разстройства.

• Сънливост

Развитието на оточен синдром е характерен белег на заболяването, като особено добре проявен е при десностранна сърдечна недостатъчност при хронично протичане на болестния процес. Дължи се на натрупването на течности, нарушенията в отделителната функция и настъпващият флуиден дисбаланс.

Оточният синдром се представя от периферни отоци, най-често по долните крайници, особено добре видим по глезените и в областта на прасците, както и набиране на течност в серозните обвивки.

Набирането на течност в гръдния кош е известно като хидроторакс, в околосърдечната торбичка се означава като хидроперикард, а при натрупване на течност в корема се нарича асцит.

Наддаването на килограми за кратък период от време при много от пациентите всъщност се дължи на развиващия се оточен синдром и задръжката на течности.

Хепатомегалията представлява термин, с който се обозначава нарастването на размерите на черния дроб вследствие развитието на застой при пациенти с десностранна сърдечна недостатъчност, като се наблюдава по-често при хронично протичане на състоянието и много по-рядко при остра недостатъчност.

При напреднал болестен процес освен увеличение на черния дроб може да настъпи и увеличение на слезката (спленомегалия) с развитие на хепатоспленомегалия.

За намаляване на рисковете, свързани с тези прояви, е необходимо овладяване на болестния процес и подходяща медикация за предпазване на чернодробните структури.