11. Остра декомпенсация при сърдечна недостатъчност

Етиологията, включваща причините и рисковите фактори, провокиращи развитието на остра декомпенсация при сърдечна недостатъчност, е широка и може да включва голям кръг от състояния. Чести причини са лявокамерна систолна или диастолна дисфункция със или без исхемична болест на сърцето или клапни нарушения.

Въпреки че при повечето пациенти, хоспитализирани за остра декомпенсация при сърдечна недостатъчност, е налице предхождаща сърдечна недостатъчност, при около една пета от пациентите не се съобщава за подобна диагноза преди това.

Остра декомпенсация при сърдечна недостатъчност може да възникне и при пациенти без предхождащо сърдечно заболяване, например при тежка, нелекувана или неправилно третирана хипертония, обемно претоварване с течности, тежко бъбречно заболяване или стеноза на артериалните артерии.

Фактори, които могат да отключат това състояние, са хипертонична криза, миокарден инфаркт или исхемия, атриална обструкция, остра митрална регургитация, неправилно дозиране на някои лекарства като бета-блокери, недихидропиридинови блокери на калциевите канали, нестероидни противовъзпалителни лекарствени средства и много други.

Клиничното протичане при остра декомпенсация на сърдечна недостатъчност обикновено включва бързо, скоровременно влошаване на общото състояние с доминиране на някои от проявите, характерни за основната патология и подлежащата сърдечна недостатъчност в зависимост от нейната форма и тежест.

До голяма степен симптомите се припокриват с тези на хроничната сърдечна недостатъчност, като различия се наблюдават главно в интензитета и времето за настъпване на декомпенсацията.

Клиничната картина обикновено се характеризира с настъпване на тежък задух и лесна умора, които са добре изразени дори в състояние на покой, например при легнало положение.

Допълнително настъпва остро влошаване на всички, характерни за сърдечната недостатъчност прояви, често съчетани с чувство на несигурност, страх, при по-чувствителни пациенти дори и панически атаки.
Диагнозата обикновено се поставя с методите, чрез които се диагностицира сърдечната недостатъчност, като при уточняването на тежестта на болестния процес се открива подчертана склонност за обостряне на състоянието и белези на декомпенсация на процеса.

Лечението на остра декомпенсация при сърдечна недостатъчност е комплексно, строго индивидуално, осъществява в интензивно кардиологично отделение и може да включва различни консервативни, минимално инвазивни или оперативни методи на терапия.

Терапевтичният подход зависи до голяма степен от причината за възникване на острата декомпенсация, състоянието на пациента и придружаващите заболявания, тежестта на подлежащата сърдечна недостатъчност, налични други подлежащи заболявания и редица допълнителни фактори.

Основните групи медикаменти, които се използват при лечението на това заболяване, са нитрати, диуретици, кардиоинотропни препарати, бета-блокери, антиаритмици при необходимост, различни симптоматични средства и много други.

Прогнозата се определя строго индивидуално в зависимост от тежестта на декомпенсация, своевременната и адекватна медицинска намеса и общото състояние на пациента.