Сърдечна недостатъчност

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром (съчетание от повече симптоми) дължащ се на невъзможност на сърцето да изпомпва достатъчно количество кръв за задоволяване на метаболитните и кислородните потребности на организма. За да функционира нормално човешкия организъм и всяка клетка в него, се нуждае от оптимална доставка на кислород и хранителни вещества. Симптомите на сърдечната недостатъчност са лесна умора, задух, ограничен физически капацитет и белодробен и/или системен венозен застой. Тези симптоми се дължат на неадекватното кръвоснабдяване на различни органи и тъкани по време на усилие и на задръжка на течности, което пак от своя страна се дължи на нарушената способност на сърцето да се пълни и изпразва оптимално. Може да е нарушена изтласкващата (систолната) функция на сърцето, пълнещата (диастолната) функция на сърцето или и двете заедно. Често тези нарушения съществуват и без клинична изява на сърдечна недостатъчност (асимптомно) т.е. сърдечната недостатъчност е компенсирана. Обратно, наличието на прояви на сърдечна недостатъчност винаги предполага наличието на систолна и/или диастолна дисфункция на сърцето или някой тежък клапен порок. При наличието на задух, лесна умора и отоци, без да има нарушения във функцията на сърцето се приема, че оплакванията не са сърдечни и причината трябва да се търси в друго екстракардиално заболяване (свърхобременяване с течности, затлъстяване, тежка анемия, белодробно заболяване, намалена функция на щитовидната жлеза).

Сърцето представлява кух мускулест орган, който в норма работи като ритмична помпа. При всяко свиване (систола) то изпомпва определено количество кръв за единица време. Това количество и честотата на сърдечните съкращения зависят от нуждите на организма. Тези процеси за под сложна регулация. Дейността на здравото сърце е състояние, при което сърцето поддържа оптимална циркулация в големия и малкия кръг на кръвообращението. Характеризира се с почти еднакви ударни обеми и оптимална честота. При краткотрайно усилие сърцето реагира с увеличаване на ударния обем и с нарастване на сърдечната честота, т.е. се увеличава обема кръв изтласкан от сърцето за една минута. Сърдечната недостатъчност е най-големия проблем в кардиологията. Това се обуславя от три основни причини - висока смъртност, влошеното качество на живот и високите разходи за лечение.