2. Каква е честотата на рака на гърдата и кой боледува по-често?

Ракът на гърдата е важен здравен проблем със значими обществени и социални последици при жените в целия свят. Въпреки постигнатите значителни успехи в биологичното и клинично поведение на заболяването и в неговото лечение през последните десетилетия, проблемът продължава да съществува и придобива все по-комплексен характер.

През 2002 г. новите случаи на рак на гърдата в света са 1 151 298, а за 2008 г. новите случаи са 1 384 155. От тях около 55% са в развитите страни и около 45% са в развиващите страни. Данните показват, че за 20-годишен период от време случаите са се удвоили. Изчислено е, че на рака на гърдата понастоящем се пада приблизително едно от три ракови заболявания при жените в САЩ. Освен това, те имат 13,2% вероятност да развият заболяването или “lifetime risk” (т.е. вероятността една жена да заболее от рак на гърдата до 74-годишна възраст).

Ракът на гърдата е заболяване, вероятността за което нараства с възрастта, като преди 20-годишна възраст се среща изключително рядко. Нарастването е по-изразено при жените на възраст след 40 години и достига най-високи стойности във възрастта над 70 години. Смъртните случаи от рак на гърдата при жените през 2002 г. са 410 712, а за 2008 г. са 458 503. От тях около 46% са в развитите страни, а около 54% са в развиващите страни. Най-високи са стандартизираните показатели на смъртността (световен стандарт) в Кипър и Малта - 29,6 на 100 000 жени, а най-ниски в Хаити и Мозамбик - съответно 2,0 и 2,8.

Ракът на млечната жлеза показва някои особености в отделните раси и етнически групи. Белите жени в САЩ имат по-висока заболяемост след 35-годишна възраст в сравнение с американките от африкански произход, докато преди тази възраст се наблюдава обратната зависимост. Смъртността е по-висока при жените от африкански произход във всички възрастови групи в сравнение с белите.

Доста съществено увеличение на заболеваемостта от рак на гърдата до средата на 90-те години се наблюдава в тези Европейски страни, в които скрининговите програми не са били въведени. Смъртността от рак на гърдата нараства особено изразено в страните от Източна и Южна Европа от 50-те до края на 80-те години на миналия век, където тези тенденции се запазват и досега. Тенденциите в заболеваемостта и смъртността от рак на млечната жлеза са резултат от влиянието на редица фактори, включително въвеждането на популационните скринингови програми.

За показателите на смъртността в САЩ е характерно нарастване с 0,4% на година през периода 1975-1990 г. и годишно намаление с 2,3% между 1990 и 2002 г. Наблюдаваното намаление е по-изразено при по-младите възрастови групи - годишно с 3,3% при жените до 50 години и с 2,0% при по-възрастните.

Намалението на смъртността от рак на гърдата се свързва с подобрените терапевтични възможности и с откриването на туморите при тази локализация в по-ранен стадий.

Приложението на съвременни и адекватни диагностично-терапевтични методи, възрастта на жената и стадият при диагностициране на заболяването са едни от основните фактори, които оказват влияние върху преживяемостта от рак на млечната жлеза. В страните от Европа се наблюдават значими разлики в стадийно разпределение на случаите при тяхното откриване - например туморите с T1N0M0 варират от 34% във Франция до 8,5% в Естония.

Средната 5-годишна преживяемост при европейските жени нараства от 65,8% (за 80-те години на 20 век) на 74,3% за последните години.

Наблюдаваните съществени различия в показателите между отделните страни са особено подчертани при случаите, диагностицирани през периода 1985-1989 г. - от 81% в Швеция до 58% в Словакия и Полша.

Подчертава се, че настоящите показатели на преживяемостта отразяват терапевтичното поведение при жените с рак на гърдата в миналото и не са резултат от постигнатите успехи в ранната диагностика и в лечението през последните години. 5-годишната преживяемост е сравнително по-ниска при жените, диагностицирани със заболяването преди 40 години (82%) в сравнение с жените на възраст 40-74 години (89%) и тези над 75-годишна възраст (88%). Това се обяснява с по-агресивните тумори в тази възрастова група и по-ниския отговор на хормонална терапия при младите жени в сравнение с по-възрастните.

Стадият при диагностициране на заболяването е друг много съществен фактор, оказващ влияние - 5-годишната преживяемост е 98% в начален стадий на заболяването, 81% е преживяемостта при наличие на регионални метастази в лимфните възли и 26% - при далечни метастази.

Понастоящем всяка четвърта жена диагностицирана със злокачествено заболяване в България е с рак на гърдата. В България, както и в развитите страни на света, ракът на млечната жлеза е най-разпространеното злокачествено заболяване при жените. Броят на новите случаи в страната нараства през годините от 1 632 през 1976 г. и 2031 през 1980 г. и достигат до 3 513 през 2003 г. За България за 2009 г. новите случаи са 3809.

Смъртните случаи също се увеличават (от 796 през 1976 г. на 1 138 през 2003 г. до 1313 за 2008 г.), което отрежда първо място на рак на гърдата в структурата на смъртност при жените със злокачествено заболяване.

Фактическата заболеваемост се е удвоила за периода 1981-2003 г. и от 43,6 на 100 000 жени в началото достига 87,4 - в неговия край, като средногодишното нарастване е 1,88 на 100 000 жени. Стандартизираната заболеваемост (световен стандарт) също нараства, но със значително по-забавени темпове от фактическата, като средногодишното нарастване при нея е 0,79 на 100 000 жени.

Един от основните проблеми при рак на гърдата в страната е високият процент на късно диагностицираните случаи с това заболяване, който не се е променил през последните 20 години. През 2003 г. новите случаи с рак на женската гърда в ІІІ-ІV стадий са 28,3% от всички диагностицирани, точно толкова колкото и през 1981 г.

Трябва да се подчертае, че относителният дял на случаите в напреднал стадий (ІІІ-ІV) нараства с възрастта и е по-висок при диагностицираните през 2003 г. жени в селата в сравнение с тези в градовете.

Много са факторите, които могат да окажат влияние върху наблюдаваните особености в стадийното разпределение на новите случаи, като по-високата информираност за заболяването при по-младите жени и градските жителки, различният достъп до специализирана медицинска помощ в отделните райони на страната, незадоволителната квалификация и продължително обучение на медицинските кадри в областта на онкологията, недоброто познаване на стадиите и TNM класификацията, използвани в страната и др.