6. Какви са рисковите фактори за поява на рак на гърдата?

Просто да бъдеш жена е най-големият рисков фактор за развитие на рак на гърдата. По-малко от 1% от всички нови случаи на рак на гърдата възникват при мъжете.

Най-значимите причини за различията в честотата на рака на гърдата между жените и мъжете са:

• Развитие на гърдите на жените отнема от 3 до 4 години и е обикновено завършено на 14-годишна възраст. За мъжките гърди е необичайно напълно да се формират - повечето от мъжките гърди са мазнини, а неформирани жлези.
• След като са напълно оформени, клетките на гърдите са много незрели и силно активни до първата бременност на жената. Докато те са незрели, клетките на женските гърди са много чувствителни към естроген и други хормони, включително и вещества от околната среда, причиняващи хормонални смущения.
• Клетките на мъжките гърди са неактивни и повечето мъже имат изключително ниски нива на естроген.

Така че хормоналната стимулация на много чувствителните и уязвими гръдни клетки при жените, особено по време на извънредно чувствителния период на развитие на гърдите, е причината защо ракът на гърдата е много по-често срещан при женския пол, отколкото при мъжкия.

Стъпки, които една жена може да предприеме, за да намали възможността за поява на рака на гърдата:

Смяна на пола, за да се намали риска от рак на гърдата, не е реалистична или разумна възможност. Но има и начин на живот, който жената може да води, за да намали излагането на естроген и да се намали този риск, свързан с пола:

• поддържане на здравословно тегло
• редовна физическа активност
• ограничаване на алкохола
• прием на питателна храна
• без тютюнопушене

Както при много други заболявания, рискът от рак на гърдата се повишава с напредване на възрастта. Според проучване около 1 от 8 инвазивен рак на гърдата се развива при жени на възраст под 45 години. Около 2 от 3 случая на инвазивен рак на гърдата се откриват при жени на 55-годишна възраст или повече.

В действителност, процесът на стареене е най-големият рисков фактор за рак на гърдата. Това е така, тъй като колкото по-дълго живеем, толкова повече възможности за генетични увреждания (мутации) в организма има. И тъй като сме на възраст, нашите тела са по-малко способни да се справят с генетичното увреждане.

Жени с близки роднини, които са били диагностицирани с рак на гърдата, имат по-висок риск от развитие на болестта.

Родствениците с положителна фамилна анамнеза за рак на гърдата могат да са и по бащина и по майчина линия. Рискът се удвоява при жени, които имат майка, дъщеря или сестра, развили вече заболяването. Ако две роднини от първа степен са били диагностицирани (сестра, майка, дъщеря), рискът е 5 пъти по-висок от средния.

В някои случаи фамилната анамнеза за рак на гърдата е свързана с наличие на анормален ген, асоцииран с висок риск от заболяването, като гените BRCA1 или BRCA2. Понякога анормален ген CHEK2 може да играе роля в развитието на рак на гърдата.

Смята се, че около 5-10% от случаите на рак на гърдата са наследствени, причинени от анормални гени, предавани от родител на дете.

Гените са частици в клетките, съдържащи се в хромозоми и направени от ДНК. ДНК съдържа инструкции за изграждане на протеини. Протеините контролират структурата и функцията на всички клетки, които изграждат тялото.

Тоест гените са като наръчник с инструкции за клетъчен растеж и функция. Аномалии в ДНК са като печатни грешки. Те могат да представят грешен набор от инструкции, което води до погрешен клетъчен растеж или функция. Ако в един човек има грешка в даден ген, същата грешка ще се появи във всички клетки, които съдържат този ген. Това е подобно на наръчник с инструкции, всички копия на който ще имат същата печатна грешка.

Повечето случаи на наследствен рак на гърдата са свързани с два анормални гена BRCA1 и BRCA2. Всички имат тези гени. Функцията на гените BRCA е да поправи увреждането на клетките и да поддържа нормалния растеж на гръдните клетки. Но когато тези гени съдържат аномалии или мутации, които се предават от поколение на поколение, гените не функционират нормално и рискът от рак на гърдата се увеличава. Отклонения в гените BRCA1 и BRCA2 могат да представляват до 10% от всички видове рак на гърдата, или 1 от всеки 10 случая.

Ракови заболявания на гърдата, свързани с тези мутации, се появяват по-често при по-млади жени и по-често засягат и двете гърди, отколкото другите видове рак на гърдата, които не са свързани с тези мутации. Жените с тези наследствени мутации също са с повишен риск за развитие на други видове рак, особено рак на яйчниците.

Наличие на анормален ген BRCA1 или BRCA2 не означава, че човекът ще бъде диагностициран с рак на гърдата. Учени са открили, че други мутации в части от хромозомите - наречени единични нуклеотидни полиморфизми, могат да бъдат свързани с по-висок риск от рак на гърдата при жени с анормален ген BRCA1, както и при жени, които не унаследяват анормален ген на рака на гърдата.

Жени, които са диагностицирани с рак на гърдата и имат анормален ген BRCA1 или BRCA2, често имат фамилна анамнеза за рак на гърдата, рак на яйчниците и други видове рак. Все пак, повечето хора, които развиват рак на гърдата, не унаследяват анормален ген на рака на гърдата и нямат фамилна анамнеза за заболяването.

Други генни мутации също могат да доведат до наследствени ракови заболявания на гърдата. Тези генни мутации са много редки и често не увеличават толкова риска от рак на гърдата, колкото гените BRCA. Те не са чести причини за наследен рак на гърдата.

Генът ATM обикновено помага за възстановяването на увредена ДНК. Унаследяване на две анормални копия на този ген причинява заболяване атаксия телеангиектазия. Наследяването на едно мутирало копие на този ген е свързано с висока степен на рак на гърдата в някои семейства.

Генът ТР53 дава инструкции за образуването на протеин, наречен p53, който помага да се спре растежа на анормални клетки. Наследствени мутации на този ген причина синдром на Li-Fraumeni. Хората с този синдром имат повишен риск от развитие на рак на гърдата, както и няколко други видове рак, като левкемия, мозъчни тумор, и саркоми (рак на костите или на съединителната тъкан). Това е рядка причина за рак на гърдата.

Синдромът на Li-Fraumeni също може да бъде причинен от наследствени мутации в гена CHEK2. Дори когато не предизвиква този синдром, този мутирал ген може да увеличи риска от рак на гърдата около два пъти.

Ген PTEN обикновено помага за регулиране на клетъчния растеж. Наследствени мутации в този ген могат да предизвикат синдром на Cowden, рядко заболяване, при което хората са с повишен риск за доброкачествени и злокачествени тумори на гърдата, както и образувания в храносмилателния тракт, щитовидната жлеза, матката и яйчниците. Дефекти в този ген могат да предизвикат и различен синдром, наречен синдром на Bannayan-Riley-Ruvalcaba, за който не се смята, че е свързан с риска от рак на гърдата.

Наследствени мутации в гена CDH1 причинява наследствен дифузен рак на стомаха - синдром, при който хората развиват рядък вид рак на стомаха в ранна възраст. Жените с мутации в този ген също са с повишен риск от инвазивен лобуларен карцином на гърдата.

Дефекти в гена STK11 може да доведе до синдром на Peutz-Jeghers. Хората с това заболяване развиват пигментни петна върху устните си и в устата си, полипи в пикочните пътища и стомашно-чревния тракт, и са с повишен риск от много видове рак, включително рак на гърдата.

Като цяло, белите жени са с по-висока тенденция да развият рак на гърдата, отколкото афроамериканските жени, но афроамериканските жени са по-склонни на летален изход от този вид рак. Въпреки това, при жени под 45-годишна възраст ракът на гърдата е по-често при афроамериканските жени.

Някои от тези факти за различията на разпространението на рак на гърдата в зависимост от расовата и етническата принадлежност се дължат вероятно на възможността от достъп до мамография и по-ниско качество на медицинските грижи, както и на различни начини на живот.

Жените от коренното население на Америка, Азия и Латинска Америка имат по-нисък риск от развитие и смърт от рак на гърдата.

Жена с лична анамнеза за рак на гърдата, т.е. която е била диагностицирана с рак на гърдата, е с 3-4 пъти по-висок риск от развитие на нов рак в другата гърда или в друга част на същата гърда.

Този риск се различава от риска от връщане на предишния рак, наречен рецидив.

Анамнеза за предишни други ракови заболявания увеличава риска от поява на рак на гърдата.

Жени с диагностициран в миналото аденокарцином на белия дроб имат 25% повишен риск от последващ рак на гърдата, а преживелите плоскоклетъчен карцином на шийката на матката имат 24% намаляване на риска от рак на гърдата според международни проучвания.

Преживелите рак в детска възраст имат два пъти по-висок риск от рак на гърдата. Рискът от карцином на гърдата е по-висок при преживелите рак на червата и матката, меланом и хронична лимфоцитна левкемия.

Ако жена е претърпяла лъчетерапия в областта на гърдите за лечение на друг вид рак (не рак на гърдата, като например болест на Ходжкин или Неходжкинов лимфом, има по-висок от средния риск от развитие на карцином на гърдата.

Ако жена е претърпяла радиационно лечение върху лицето в юношеска възраст за лечение на акне (нещо, което вече не се прави), тя е с по-висок риск от развитие на рак на гърдата по-късно в живота.

Стойността на увеличение на риска зависи от възрастта, на която жената е била при провеждане на лъчетерапията. Повишаването на риска е най-много, ако радиационното лечение е било приложено по време на юношеството, когато се развиват гърдите.

Жени с особености в менструалния цикъл - при които менструацията е започнала преди 12-годишна възраст или които са навлезли в менопауза след 55-годишна възраст, имат малко по-висок риск от развитие на болестта.

Колкото по-рано се формират гърдите, толкова по-скоро те са готови да си взаимодействат с хормони, както и с химикали, които причиняват хормонални смущения. Това може да увеличи риска от рак на гърдата.

Също така, когато при момичетата менструацията започне в по-млада възраст, времето между развитие на рака на гърдата и първата бременност обикновено е по-дълго, отколкото при менструация, която се появява по-късно. През това време гръдната тъкан обикновено е незряла, свръхактивна и по-специално чувствителна към хормонални влияния.

Колкото по-дълго една жена има менструация, т.е. колкото по-късно настъпи менопаузата, толкова по-висока е експозицията на хормоните естроген и прогестерон. Всички тези фактори са свързани с повишен риск от рак на гърдата.

Гърдите се състоят от мастна тъкан, фиброзна тъкан и жлезиста тъкан. Плътна тъкан на гърдите (както се вижда на мамографията) има при наличие на повече жлезиста и фиброзна тъкан и по-малко мастна тъкан.

Жените с плътни гърди имат по-висок риск от рак на гърдата в сравнение с жените с по-малко плътни гърди. За съжаление, плътната гръдна тъкан може да направи мамографията по-малко точна.

Редица фактори могат да повлияят на плътността на гръдната тъкан, като възраст, менопауза, употреба на лекарства (като хормонална терапия при менопауза) и други хормонални фактори, менструални и репродуктивни фактори, генетични фактори, хранителен режим.

Диагностицирането на някои доброкачествени състояния на гърдата може да повиши риска от рак на гърдата. Съществуват няколко вида на доброкачествени състояния на гърдата, които влияят върху риска от рак на гърдата:

1. Прекомерно разрастване на нормални на вид клетки

Лекарите наричат това "пролиферативни лезии без атипизъм". При тези състояния клетките в каналите (тръбите на гърдата, които дренират млякото вън от зърното) или лобулите (частите на гърдата, които образуват млякото) растат по-бързо от нормалното, но клетките изглеждат нормални. Лекарите наричат тези състояния:

• дуктална хиперплазия (без атипичност)
• комплексен фиброаденом
• склерозираща аденоза
• папилома или папиломатоза
• радиален белег

Диагностициране на едно от тези състояния може да удвои риск от рак на гърдата.

2. Прекомерно разрастване на анормални на вид клетки

Лекарите наричат това "пролиферативни лезии с атипизъм." При тези състояния клетките в каналите или лобулите растат по-бързо от нормалното и изглеждат анормални. Специфичните състояния са:

• атипична дуктална хиперплазия
• атипична лобуларна хиперплазия

Диагностициране на едно от тези състояния може да повиши риска от рак на гърдата 4-5 пъти повече от нормалното. Ако има наличие на едно или двете от тези състояния заедно с фамилна анамнеза за рак на гърдата, рискът може да бъде по-висок.

3. Лобуларен карцином ин ситу

Представлява анормален клетъчен растеж в гръдните лобули. Лобуларният карцином ин ситу не е истински рак на гърдата. Ако е поставена такава диагноза, то индивидът е с 7 до 11 пъти по-висок риск от развитие на рак на гърдата. Лобуларен карцином ин ситу и положителна фамилна анамнеза за рак на гърдата прави риска много по-висок.

Някои медицински състояния и лечения могат да повишат риска от развитие на карцином на млечната жлеза.

Употребата на дигоксин, лекарство, използвано за лечение на сърдечна недостатъчност, се класифицира като възможен причинител на рак на гърдата. Рискът от рак на гърдата е около 30-40% по-висок при жени, които някога са използвали дигоксин. Рискът също така се увеличава леко с продължителността на употреба на дигоксин.

Използване на диетилстилбестрол е класифициран като причина за рак на гърдата. Рискът от рак на гърдата е с 27% по-висок при жени, които са приемали диетилстилбестрол по време на бременността.

Според проучване рискът от рак на гърдата е с около 20% по-висок при жени в пре- или перименопауза, приемащи антихипертензивни медикаменти в продължение на 5 или повече години.

Рискът от карцином на млечната жлеза е с 10-23% по-висок при жени с диабет в сравнение с жени недиабетици. Връзката с това заболяване може да се ограничи до жени след менопауза и жени с диабет тип 2. Рискът от рак на гърдата може да варира според вида на лечението на жените с диабет, като е най-нисък при терапия с пиоглитазон или метформин. Рискът от рак на гърдата при мъже е с 19% по-висок при диабетиците в сравнение с недиабетиците.

Рискът от рак на гърдата е с 12% по-висок при хора, лекувани от Базедова болест (хипертиреоидизъм).

Рискът от рак на гърдата е 62-82% по-висок при жени с най-висока костна минерална плътност в сравнение с тези с най-ниска костна минерална плътност. Съответно, рискът от рак на гърдата е с 15% по-нисък при жените, употребяващи бифосфонати (използвани за лечение на костно изтъняване) в сравнение с тези, които не приемат такива средства. Високата костна минерална плътност се свързва с по-висока експозиция на естроген през живота, което може частично да обясни връзката между костната минерална плътност и риска от рак на гърдата. Някои лечение за рак на гърдата могат да повлияят на костната минерална плътност.

Жени, които са с преждевременно прекъсване на бременността или са родили първото си дете след 30-годишна възраст, имат по-висок риск от рак на гърдата в сравнение с жени, които са родили преди 30-годишна възраст.

Когато гръдните клетки се образуват в юношеска възраст, те са незрели и много активни до първата успешна бременност (протекла поне до 39-та седмица). Незрели гръдните клетки реагират на хормона естроген, както и на химикалите, предизвикващи хормонални смущения.

Първата доносена бременност предизвиква пълно узряване на гръдните клетки. Това е основната причина, поради която бременността предпазва от рак на гърдата.

Бременността също така намалява общия брой на менструалните цикли в живота, което може да бъде още една причина, поради която по-ранната бременност предлага защитен ефект.

Кърменето може да намали риска от рак на гърдата, особено ако жената кърми по-дълго от 1 година. По-малка е ползата за жените, които кърмят по-малко от 1 година.

Съществуват няколко причини, поради които кърменето оказва защитен ефект върху здравето на гърдите:

• произвеждане на мляко 24 часа 7 дни в седмицата предпазва от "грешни действия" на гръдните клетки
• повечето жени имат по-малко менструални цикли по време на периода на кърмене, което добавено към пропуснати 9 менструални цикъла по време на бременността води до по-ниски нива на естроген
• много жени са склонни да ядат по-питателни храни и следват здравословен начин на живот (ограничение на тютюнопушенето и употребата на алкохол), докато кърмят

Приемащи хормонална заместителна терапия в настоящето или близкото минало имат по-висок риск да бъдат диагностицирани с рак на гърдата.

Преди да се установи връзката между употребата на хормоно-заместителната терапия и риска от рак на гърдата, много жени в постменопауза са приемали хормонална заместителна терапия в продължение на много години, за да облекчат симптомите на менопаузата (топли вълни, умора) и да се намали загубата на костна маса. След изследванията, свързани с хормоно-заместителната терапия и риска от карцином на гърдата, броят на жените, приемащи хормонална заместителната терапия, е намалял драстично. Все пак, много жени продължават да използват такова лечение, за да облекчат досадните симптоми на менопауза.

Има два основни вида хормоно-заместителна терапия:

• комбинирана терапия, съдържаща хормони естроген и прогестерон
• терапия, съдържаща само естроген

Всеки вид хормоно-заместителна терапия има различен ефект върху риска от рак на гърдата.

Комбинираната хормоно-заместителна терапия увеличава риска от рак на гърдата с около 75%, дори когато се използва само за кратък период от време. Това лечение също така увеличава вероятността ракът да се установи в по-напреднал етап, както и увеличава риска за фатален край за жена, диагностицирана с рак на гърдата.

Рискът от рак на гърдата се увеличава най-много по време на първите 2 до 3 години, приемащи комбинирана хормонална заместителна терапия. Висока доза от това лечение увеличава риска от рак на гърдата повече от прием на ниска доза. Рискът от карцином на млечната жлеза се понижава средно за около 2 години след спиране на приема на комбинирана хормоно-заместителна терапия.

Естрогеновата хормоно-заместителна терапия увеличава риска от рак на гърдата, но само когато се използва за повече от 10 години. Също така може да увеличи риска от рак на яйчниците.

Жени с наднормено тегло и затлъстяване (с индекс на телесна маса над 25) имат по-висок риск да бъдат диагностицирани с рак на гърдата в сравнение с жените, които поддържат здравословно тегло, особено след менопаузата. Наднорменото тегло също така може да увеличи риска от рецидив на рак на гърдата при жени, които са имали заболяването.

По-високият риск се дължи на това, че мастните клетки произвеждат естроген. Повишено количество мастни клетки означава повече естроген в организма, а естрогенът може да предизвика растеж и развитие на хормон-рецептор-положителен рак на гърдата.

И все пак, връзката между наднорменото тегло и рака на гърдата е сложна и повлияна и от други фактори. Например от значение е локализацията на допълнителното тегло. Повече мастна тъкан около корема може да увеличи риска повече, отколкото същото количество допълнителни мазнини около бедрата или ханша.

Изследванията показват връзка между физическа активност и упражнения редовно на умерено или интензивно ниво в продължение на 4 до 7 часа на седмица и по-малък риск от рак на гърдата.

Упражненията консумират и контролират кръвната захар и лимитира кръвните нива на инсулин растежен фактор, хормон, който може да повлияе на начина на растеж и състоянието на гръдните клетки. Хората с редовна физическа активност са с тенденция да са с по-добро здравословно състояние, да поддържат здравословно тегло и да имат малко или никаква излишна мазнина в сравнение с хората, които не провеждат физически упражнения.

Мастните клетки произвеждат естроген и повишено количество мастни клетки образува допълнително естроген. Когато гръдните клетки са изложени на повече естроген с течение на времето, рискът от развитие на рак на гърдата е по-висок.

Тютюнопушенето води до редица заболявания и е свързано с повишен риск от рак на гърдата при по-млади жени в пременопауза. Изследванията показват също така, че може да има връзка между много значителна експозиция на тютюнев дим (пасивно тютюнопушене) и риска от рак на гърдата при жени в постменопауза.

Тютюнопушенето е класифицирано като вероятен причинител на рак на гърдата въз основа на ограничени данни. Свързва се с по-високи нива на полови хормони, което може отчасти да се обясни връзката между тютюнопушенето и риска от рак на гърдата.

Рискът от рак на гърдата е с 12% по-висок при настоящи пушачи, а с 9% по-висок при бивши пушачи, в сравнение с непушачите. Рискът се увеличава с количеството, продължителността, както и началните години на пушенето (особено ако се започне употребата на цигари преди първото раждане).

Тютюнопушенето също така може да увеличи усложненията от лечението на рака на гърдата, включително:

• увреждане на белите дробове от лъчетерапията
• по-трудно оздравяване след операция и реконструкция на гърдата
• по-висок риск от образуване на кръвно съсиреци при прием на хормонални медикаменти

Изследвания показват, че приемът на алкохолни напитки - бира, вино и спиртни напитки, увеличава риска от хормон-рецептор-позитивен рак на гърдата на жената.

Алкохолът може да повиши нивата на естроген и други хормони, свързани с хормон-рецептор-позитивен рак на гърдата. Алкохолът също така може да увеличи риска от рак на гърдата чрез увреждане на ДНК в клетките.

В сравнение с жените, които не приемат изобщо алкохол, жените, които консумират три алкохолни питиета на седмица, имат 15% по-висок риск от рак на гърдата. Експерти смятат, че рискът от заболяването се повишава с още 10% за всяка допълнителна напитка, която жените редовно консумират всеки ден. Най-общо казано, рискът от развитие на карцином на гърдата се увеличава закономерно с броя на питиетата дневно.

Въпреки че само няколко проучвания са проведени за употребата на алкохол и риска от рецидив, изследване е установило, че приемът дори на няколко алкохолни питиета на седмица (3-4 напитки) увеличава риска от рецидив на рак на гърдата при жени, които са били диагностицирани с ранен стадий на болестта.

Хранителният режим се смята за частично отговорен за около 30% до 40% от всички ракови заболявания.

Но някои храни могат да направят тялото по-здравословно, да стимулира имунната система и да поддържат риска от развитие на рак възможно най-малък.

Изследванията показват, че консумацията на хранителни вещества от различни храни, особено плодове, зеленчуци, бобови растения и пълнозърнести храни, подобряват състоянието на организма и дават на тялото енергията, от която се нуждае. Приемът на храна, отгледана без пестициди, може да предпази от нездравословни клетъчни изменения.

Ракът на гърдата се среща по-рядко в страни, където типичният хранителен режим е на растителна основа и с ниско съдържание на общото съдържание на мазнини (полиненаситени мазнини и наситени мазнини).

Приемът на мазнини с храната е класифициран като вероятна причина за рак на гърдата при жени в постменопауза. Проучване показва, че момичетата, които ядат богата на мазнини диета по време на пубертета, дори ако те не са с наднормено тегло или затлъстяване, могат да имат по-висок риск от развитие на рак на гърдата по-късно в живота.

Рискът от рак на гърдата е с 13% по-висок при жени с най-висок общ прием на мазнини в сравнение с най-ниските приеми на мазнини според голямо проучване. Рискът също така се увеличава при жени с най-висок прием на наситени мазнини.

Необходими са повече изследвания, за да се разбере по-добре ефекта от хранителния режим върху риска от рак на гърдата. Но е ясно, че калории имат значение, а мазнините са основен източник на калории. Хранителен режим с високо съдържание на мазнини може да доведе до наднормено тегло или затлъстяване, което е рисков фактор за рак на гърдата. Смята се, че жени с наднормено тегло са с по-висок риск от рак на гърдата, тъй като допълнителните мастни клетки образуват естроген, който може да предизвика прекомерен клетъчен растеж на гърдите. Този допълнителен растеж увеличава риска от рак на гърдата.

Също така, според изследване рискът от рак на гърдата е с 15% по-висок при жени с по-висок хранителен прием на кадмий.

Витамин D помага на организма да абсорбира калций, който е от съществено значение за доброто здраве на костите. Витамин D също така помага за правилното функциониране на имунната, мускулната и нервната системи. Повечето витамин D се образува, когато неактивна форма на хранително вещество се активира в кожата ма индивида, когато е изложен на слънчева светлина. По-малки количества витамин D се намират в мляко, мазни риби и яйца. Тъй като все повече и повече хора прекарват по-голямата част от времето си далеч от пряка слънчева светлина, производството на витамин D от излагане на слънце е ограничено. Изследванията показват, че жените с ниски нива на витамин D имат по-висок риск от рак на гърдата. Витамин D може да играе роля в контролирането на нормалния растеж на клетките на млечната жлеза и може да бъде в състояние да спре растежа на раковите клетки в гърдата.

Все още не е ясно кое точно при прием на орални контрацептиви може да изиграе роля за развитието на рака на гърдата.

Проучванията показват, че жени, които използват орални контрацептиви повече от 10 години без прекъсване, имат малко по-голям риск за изява на болестта. Има обаче и изследвания, в които се посочва, че приемът на контрацептиви може да предотврати рака на гърдата.

На този етап няма единно мнение за контрацептивите като фактор, водещ до развитието на рак.

Резултатите от няколко проучвания показват, че жени, които работят през нощта - работници във фабрики, лекари, медицински сестри и полицаи например - имат по-висок риск от рак на гърдата в сравнение с жените, които работят през деня. Според изследвания рискът от рак на гърдата е 19-48% по-висок при жени, които някога са работили нощни смени.

Излагането на светлина през нощта се свързва с по-високи нива на половите хормони. Нощните смени на работа нарушават циркадната система, която от своя страна потиска производството на мелатонин.

Мелатонинът е хормон, който играе роля в регулирането на сънния цикъл на организма. Производството на мелатонин е най-високо през нощта и се понижава през деня, когато очите регистрират излагане на светлина. Когато жените работят през нощта или са изложени на външна светлина през нощта, техните нива на мелатонин остават ниски. А мелатонинът намалява циркулиращия естроген, с което може отчасти да се обясни връзката между работата на смени и риска от рак на гърдата.

Професионална експозиция на етилен оксид е класифицирано като вероятна причина за рак на гърдата на базата на ограничените данни. Рискът от рак на гърдата е с около 2-3 пъти по-висок при работниците с най-голяма експозиция.

Все повече проучвания се правят, да се разберат възможните влияния при експозиции на химикали от околната среда върху риска от рак на гърдата.

Съединения в околната среда, които имат естроген-подобни свойства, са от особен интерес. Например, такива свойства имат вещества, открити в някои пластмаси, някои видове козметика и продукти за лична хигиена, пестициди. Много от тези химикали се считат за причинители на хормонален дисбаланс. Хормоналните смущения могат да повлияят на действието на естрогена и други хормони в организма, като ги блокират или наподобяват. Естрогенът може да предизвика растеж и развитие на хормон-рецептор-позитивен рак на гърдата, което може да обясни на теория влиянието на химикалите върху риска от заболяването.

До този момент изследванията не показват ясна връзка между риска от рак на гърдата и излагане на въздействието на тези вещества. За съжаление, изучаването на тези ефекти при хора е трудно. Необходими са повече изследвания, за да определят по-добре възможните последици за здравето на тези и други подобни вещества.