10. Какви са леченията при рак на гърдата?

Целта на оперативното лечение е отстраняване на първичния тумор и аксиларните (подмишничните) лимфни възли. Обемът на операцията зависи от големината на тумора, стадия на заболяването, желанието на пациентката и други фактори, които трябва да бъдат обсъдени и взети под внимание преди предстоящото лечение.

Съществуват няколко оперативни метода: радикална мастектомия, модифицирана радикална мастектомия и органосъхраняваща операция, които ще опишем по-долу. Терминът "мастектомия" означава премахване на млечната жлеза. Съществуват и рекоструктивни операции след мастектомия, които постигат добри естетични резултати. Съвременните тенденции са за запазване на гърдата операции.

• Лумпектомията, известна още като хирургия за запазване на гърдите, е отстраняването само на тумора и малко количество околна тъкан.
• Мастектомията е отстраняване на цялата тъкан на гърдата.
• Отстраняването на лимфни възли или дисекция на аксиларни лимфни възли може да се извърши по време на лумпектомия и мастектомия, ако биопсията покаже, че ракът на гърдата се е разпространил извън млечния канал.
• Реконструкцията на гърдата е възстановяването на гърдата след мастектомия и понякога лумпектомия. Реконструкцията може да се извърши едновременно с операция за отстраняване на рака или месеци до години по-късно. Някои жени решават да не се подлагат на реконструкция или вместо това избират протеза.
• Профилактичната мастектомия е превантивно отстраняване на гърдата за намаляване на риска от рак на гърдата при високорискови хора.
• Профилактичното отстраняване на яйчниците е превантивна операция, която понижава количеството естроген в тялото, което затруднява стимулирането на развитието на рак на гърдата от естрогена.
• Криотерапията, наричана още криохирургия, използва екстремни студове за замразяване и убиване на раковите клетки. В момента криотерапията е експериментално лечение на рак на гърдата.
• Усложненията на операцията за рак на гърдата зависят от избраните процедури. Операцията за рак на гърдата крие риск от болка, кървене, инфекция и подуване на ръцете (лимфедем).

Ето накратко основните видове хирургични способи, използвани за лечение на рака на гърдата:

Органосъхраняваща операция

Това е оперативен метод, при който се запазва гърдата. При този метод се изрязва изцяло туморът, заедно с по 1-2 см от здрава тъкан около него. Този ръб служи като сигурна граница между здравата и засегнатата тъкан. Съществен критерий при органосъхраняващата операция е съотношението обема на млечната жлеза към големината на тумора. От козметична гледна точка този тип оперативно лечение е идеално решение - след това остава само един малък белег. Научно е доказано, че шансовете за оздравяване са еднакво добри както при тези след радикална мастектомия.

Обикновено органосъхраняващата операция се предхожда или се последва от лъчетерапия или лекарствено лечение.

Радикална мастектомия

При този тип оперативно лечение се премахва цялата млечна жлеза, лимфните възли и мускулите от гръдната стена под гърдата. При радикална мастектомия настъпва деформация на гръдния кош. Днес тази операция има все по-малко значение, тъй като е доказано, че няма разлика в преживяемостта сравнено с другите оперативни методи при по-голяма травматичност.

Модифицирана радикална мастектомия

Модифицираната радикална мастектомия представлява отстраняване на млечната жлеза, включително съединителната и мастната тъкан както и лимфните възли в аксилата. Днес за щастие отстраняването на гръдните мускули се налага само когато са засегнати от тумора, но това се случва много рядко, тъй като в повечето случаи ракът на гърдата се открива преди прорастването му в мускулите. Модифицираната радикална мастектомия е съвременна стандартна операция, когато предпоставките за органосъхраняваща операция не са налице.

Отстраняване на лимфни възли

Аксиларните (под мишницата) лимфни възли са първото място, в което постъпват и се разпространяват туморните клетки, като тези възли предпазват преди всичко организма от „нашественици”. Тази защитна функция е ограничена, тъй като е възможно туморните клетки да разрушат лимфните възли и така да попаднат в други части на тялото, където на образуват метастази.

Чрез отстраняването на лимфните възли, наречено лимфна дисекция, може да се установи дали лимфните възли са без наличие на туморни клетки или се откриват вече такива. Това е от съществено значение за определяне на прогнозата и за по-нататъшното лечение. Хирургичното отстраняване на всички лимфни възли е задължителна част от всички операция по повод на рак на гърдата. Тъй като при всяка жена броят лимфни възли е различен, съответно броят на отстранените е индивидуален (обикновено от 15 до 20).

Най-новият метод е отстраняване само на първия лимфен възел в аксилата, по пътя на дренирането (оттичането) на лимфата от млечната жлеза. Този лимфен възел се нарича сентинелен или стражеви. Той се маркира с багрило и / или радиоизотопно вещество, след което се отстранява и се изследва хистологично. Ако не е инфилтриран с туморни клетки, не е необходимо да се отстранят другите лимфни възли. Ако в стражевия се открият туморни клетки, е необходимо да се отстранят всичко аксиларни лимфни възли.

Този метод има предимство с това, че ако няма инфилтрация на туморни клетки, може да се спести хирургичното отстраняване на всички лимфни възли. Освен това не се нарушават лимфните пътища и не довеждат до ограничения в движенията на ръката, лимфен оток и болки.

Пластична реконструкция на бюста

Целта на пластичното моделиране на бюста е да се попълни всичката отстранена тъкан, така че оперираната гърда да наподоби отново здравата. Дали и кога да бъде възстановен бюстът е въпрос на дискусия между лекаря и пациентката. Възможно е да се направи незабавна реконструкция по време на операцията по повод на рак на гърдата или в един по-късен етап, което ще изисква нова операция.

Пластичната реконструкция на бюста се осъществява чрез три основни метода:

• Техника чрез поставяне на чужди изкуствени материали (гръдни протези) под кожата на гръдната стена и мускулите

• Реконструкция с кожно-мускулни ламба от собствена тъкан, в съчетание с имплантат от силиконов гел или физиологичен разтвор

• Реконструкция със собствена тъкан, без използване на чужд материал

Усложнения след оперативното лечение

Усложненията след оперативното лечение на рака на гърдата могат да включват:

• Изтичане на лимфа (лимфорея)

• Оток на ръката

• Болка в гръдната стена

• Тръпнене на ръката

• Пареза на ръката

• Контрактура (трайно сгъване) на ръката

Лъчетерапията има за цел да унищожи евентуално останали туморни клетки в гърдата или в областта на белега, така че да не се образува нов тумор (рецидив).

Лъчетерапията започва веднага след като оперативната рана е заздравяла, обикновено около двадесетия ден след операцията, по възможност до четиридесетия ден. За да се проведе лъчетерапията, кожата около раната трябва да е спокойна, зараснала и без корички. Понякога е необходима радиотерапия дори и при отстраняване на гърдата. Тя се налага, когато:

• туморът не е напълно отстранен

• туморът е засегнал лимфните възли в близост до ключицата

• туморът е проникнал в гръдния мускул и поради това често може да рецидивира

Лъчетерапията протича, като преди облъчването млечната жлеза се изследва с помощта на така наречен планиращ компютърен томограф. Той дава сведения на лекаря относно големината, обема, теглото и състоянието на тъканите на гърдата, която ще бъде облъчвана. Изчислява се необходимата обща доза на облъчване. Единица мярка за доза е 1 Грей (1 Gy). Индивидуалната лечебна доза се движи между 45-55 Gy. Лъчелечението се понася по–добре, когато е разделено на възможно много отделни дози, където най-високата единична доза да възлиза на 2 Gy. Това означава един курс на лечение от общо 5 до 6 седмици с по 5 сеанса на седмица. 

Усложнения след лъчетерапия

Възможни са някои местни и общи реакции на организма, възникнали като усложнения след лъчетерапията, като:

• зачервяване и хиперпигментация на кожата в полето на облъчване

• сърбеж в областта на облъчването

• отпадналост

• безапетитие

• гадене

• световъртеж

• главоболие

Химиотерапията има различно действие от това на хормоналните препарати. Цитостатиците имат цитотоксично действие - увреждат и унищожават туморните клетки, като имат различен механизъм на действие. За жалост цитостатиците не различават туморните клетки от здравите и затова увреждат и здравите тъкани, най-вече тези с висок растежен потенциал (костен мозък, лигавицата на стомашно-чревния тракт, космения фоликул). Поради това се получават и страничните действия на тези медикаменти, като гадене и повръщане, вкусови и обонятелни нарушения, косопад, намаляване на броя на левкоцитите, анемия, аменорея. Най-често се прилага полихимиотерапия от 2-3 цитостатика в един или няколко дни, които поединично са ефективни при рак на гърдата. Целта е да се получи максимален терапевтичен ефект при минимална токсичност за организма. Ракът на гърдата спада към туморите със средна чувствителност към цитостатиците.

Най-ефикасните схеми на този етап са антрациклини (Епирубицин) и таксани.

Химиотерапията се прилага на цикли обикновено през 21 дни, най-често като венозна инфузия. Когато се докаже, че дадена терапевтична схема е ефикасна, колкото повече цикъла се проведат (обикновено 6), толкова крайният резултат ще е по-добър. Това е така, защото туморните клетки също си почиват през определени периоди между деленията, както е при нормалните клетки. През времето на почивка те не са застрашени от цитостатиците, които могат да действат само когато туморните клетки растат или се делят. Затова химиотерапията се назначава в продължение на месеци, за да се намали вероятността да останат „почиващи си” клетки, от които след пробуждане ракът да се зароди наново. Има изследвания, които показват, че жени с рецептор негативни тумори са по-чувствителни на химиотерапия. Тъй като хормоналните препарати забавят растежа и деленето на туморните клетки, а цитостатиците са ефективни при тумори с висок растежен потенциал, то хормоналната терапия се назначава след провеждане на химиотерапията.

В онкологията хормоналните препарати действат като антагонисти на естествените хормони. При рака на гърдата роля за развитието на тумора имат женските полови хормони - естрогените и прогестерона. Хормоналните препарати имат цитостатично действие, т.е потискат или спират развитието и размножаването на туморните клетки.

Има два типа рак на гърдата. Единият вид е хормонално зависим и съответно хормоно-чувствителен. При него туморните клетки притежават рецептори за естрогена и /или прогестерона, женските полови хормони се свързват съответно с тях и стимулират развитието на тумора. От друга страна хормоналните лекарства блокират естрогенните и прогестероновите рецептори и пречат на действието на съответните хормони. Този вид карцином е чувствителен на хормонална терапия и е с по-добра прогноза. Другият вид карцином е хормоно-независим и хормоно-нечувствителен. При него туморните клетки не притежават рецептори за естрогена и / или прогестерона и женските полови хормони нямат роля за неговото нарастване, затова той е и нечувствителен на хормонална терапия.

Съществуват няколко групи хормонални препарати, респективно хормонални блокери, които се прилагат при рак на гърдата - антиестрогени, ароматазни инхибитори, гонадотропин релизинг аналози, гестагени.

Антиестрогени

Ако туморните клетки са богати на рецептори за естрогена, то този тумор се определя като естрогенен рецептор позитивен. При този вид тумори се провежда лечение с антиестрогени. В България се провежда лечение с препарата тамоксифен. Той блокира както активността на естрогените, така и тяхната продукция от яйчниците, надбъбречните жлези и мастната тъкан. Около 40% от жените в предменопауза и около 70% от жените в менопауза за естроген рецептор позитивни. Антиестрогените инхибират естрогенните рецептори и блокират действието на хормоните.

Страничните реакции, които могат да настъпят при лечение с тамоксифен, са топлите вълни, сухота във влагалището, промяна в настроенията и либидото, главоболие, вагинално кървене, промени в лигавицата на матката, като полипи, или да доведе и до карцином на матката. Въпреки това те имат и други положителни страни, като намаляване на нивата на холестерола, намаляване на риска от сърдечно-съдови инциденти, а при жени в менопауза - запазване на костната плътност и предпазване от остеопороза.

Тамоксифен се прилага като адювантно лечение при рецептор позитивни болни до 5 години при жени в пред- и в менопауза. Тамоксифен се прилага и като лекарство на първа линия при метастазиране на заболяването и рецептор позитивен тумор. Лечението с този препарат намалява риска от развитие на карцином в другата млечна жлеза. Някои изследвания доказват и ползата от приемането на тамоксифен за профилактика на рак на гърдата при жени с повишен риск от появата му, най-вече при жени с наследствена предиспозиция.

Ароматазни инхибитори

Ароматазните ензими катализират превръщането на андрогени в естрогени в надбъбречните жлези, мастната тъкан, също и синтезата на естрогени в тумора. Ароматазните инхибитори, блокирайки ароматазата, прекъсват този процес. Днес се прилагат трета генерация ароматазни инхибитори, които са селективни и не водят до намаляване на синтезата на кортизол и алдостерон и са с по-малко странични реакции.

Препарати, които се използват в момента, са: Анастрозол, Летрозол, Екзаместан. Най-често срещаните странични реакции включват: топли вълни, сухота във влагалището, намаляване на броя на лимфоцитите, световъртеж, главоболие, отоци, рядко тромбоемболия, косопад, мускулни и ставни болки, умора, запек и др.

Ароматазните инхибитори се прилагат при болни с метастазирало заболяване като втора линия след тамоксифен при жени в естествена или изкуствено индуцирана менопауза. Анастрозол се използва и като лекарство на първа линия при метастазирало заболяване.

Гонадотропин рилизинг хормон аналози или агонисти (ГнРХ)

Този хормон се синтезира в хипоталамуса, като стимулира синтезата и освобождаването на лутеинизиращия хормон (ЛХ) и фоликулостимулиращия хормон (ФСХ) от хипофизата, а те съответно стимулират синтезата на естрогени от яйчниците и надбъбречните жлези. ГнРХ агонистите са синтетични аналози на естествения хормон, като те блокират рецепторите за ГнРХ в хипофизата. В началото се отделят големи количества ЛХ и ФСХ от хипофизата, но след 3-седмично лечение вследствие на свръхпродукцията на тези хормони се стига до абсолютно блокиране на ГнРХ рецепторите и намаляване на нивата на ЛХ и ФСХ до минимум. Този процес е обратим и след спиране на лечението функцията на яйчниците се възстановява напълно.

За лечение на рак на гърдата е регистрирано лекарството Госерелин. Препаратът се прилага подкожно на корема през 4 седмици като депо капсула. Страничните ефекти при лечение с Госерелин са симптомите на менопаузата - намаляване на либидото, топли вълни и др. Медикаментът се прилага адювантно и при метастазирало заболяване при болни с рецептор позитивни тумори самостоятелно или в комбинация с тамоксифен. Лечението с Госерелин е алтернатива на оперативно отстраняване на яйчниците и е разбираемо, че то се предпочита от пациентките.

Гестагени

Гестагените инхибират по пътя на обратната връзка, в резултат на което се намалява секрецията на естрогени в яйчниците. Те също стимулират разграждането на естрогените в туморната тъкан. Гестагените се прилагат при жени с метастазирало заболяване в пред- и в менопауза най-често като трета линия. Те имат анаболен ефект (повишават апетита), протектират костния мозък (при хора с анемия). Страничните действия са наддаване на тегло, задръжка на течности, венозни тромбози, повишаване на кръвното налягане, акне и др.

В допълнение към химиотерапията и хормоналната терапия, има по-нови, по-ефективни лечения, които могат да атакуват специфични клетки на рак на гърдата, без да увреждат нормалните клетки.
Тъй като изследователите научават повече за промените в клетките, които причиняват рак, те са успели да разработят нови видове лекарства, които са специално насочени към тези промени.
Понастоящем тези таргетни методи обикновено се използват в комбинация с традиционната химиотерапия. Въпреки това, таргетните лекарства често имат по-малко тежки странични ефекти от стандартните лекарства за химиотерапия.

Таргетните терапии за рак са лечения, които са насочени към специфични характеристики на раковите клетки, като протеин, който позволява на раковите клетки да растат по бърз или необичаен начин. Обикновено са по-малко вероятно таргетната терапия да увреди нормалните, здрави клетки в сравнение с химиотерапията. Някои целеви терапии са антитела, които работят като антителата, произведени естествено от имунната система. Тези видове таргетни терапии понякога се наричат имунно таргетни терапии.

Подобно на химиотерапията, тези лекарства навлизат в кръвния поток и достигат до почти всички части на тялото, което ги прави полезни срещу ракови заболявания, които са се разпространили в отдалечени части на тялото. Таргетните лекарства понякога работят, дори когато химиотерапевтичните лекарства не действат. Някои таргетни лекарства могат да помогнат на други видове лечение да работят по-добре.

Таргетната терапия за рак на гърдата използва лекарства, които блокират растежа на раковите клетки на гърдата по специфични начини. Например, насочената терапия може да блокира действието на анормален протеин (като HER2), който стимулира растежа на клетките от рак на гърдата. Насочвайки се към клетки, които произвеждат твърде много HER2, лекарствата могат да увредят раковите клетки, като същевременно щадят здравите клетки.

Предлагат се лекарства за таргетна терапия, които се фокусират върху други аномалии в раковите клетки. Таргетната терапия е активна област на изследване.

Таргетна терапия за HER2-позитивен рак на гърдата

При около 1 от 5 жени с рак на гърдата раковите клетки имат на повърхността си твърде много протеин, стимулиращ растежа, известен като HER2. Тези ракови заболявания, известни като HER2-положителен рак на гърдата, са склонни да растат и да се разпространяват по-агресивно. Разработени са различни видове лекарства, насочени към протеина HER2.

Моноклонални антитела

Моноклоналните антитела са създадени от човека версии на протеини на имунната система (антитела), които са предназначени да се прикрепят към специфична цел. В този случай те се прикрепят към протеина HER2 върху раковите клетки, което може да помогне за спиране на растежа на клетките.

Трастузумаб може да се използва за лечение както на ранен, така и в напреднал стадий на рак на гърдата. Това лекарство често се дава с химиотерапия, но може да се използва и самостоятелно (особено ако вече е изпробвана само химиотерапия). Когато се започне преди (неоадювантна) или след (адювантна) операция за лечение на ранен рак на гърдата, това лекарство обикновено се прилага в продължение на 6 месеца до една година. При напреднал рак на гърдата лечението често се прилага толкова дълго, колкото лекарството е полезно. Лекарството се прилага интравенозно.

Пертузумаб е моноклонално антитяло, което може да се прилага с трастузумаб и химиотерапия, преди или след операция за лечение на рак на гърдата в ранен стадий или за лечение на напреднал рак на гърдата. Лекарството се прилага интравенозно.

Маргетуксимаб, вид моноклонално антитяло, може да се използва заедно с химиотерапия за лечение на напреднал рак на гърдата, обикновено след като са били изпробвани поне две други лекарства, насочени към HER2. Лекарството се прилага интравенозно.

Конюгати антитяло-лекарство

Конюгат антитяло-лекарство (ADC) е моноклонално антитяло, свързано с химиотерапевтично лекарство. В този случай анти-HER2 антитялото действа като насочващ сигнал, като се прикрепя към HER2 протеина върху раковите клетки, довеждайки химиотерапията директно към тях.

Инхибитори на протеин киназата

HER2 е вид протеин, известен като киназа. Киназите са протеини в клетките, които обикновено предават сигнали (като казват на клетката да расте). Лекарствата, които блокират киназите, се наричат киназни инхибитори.

Лапатиниб се приема перорално ежедневно. Лапатиниб се използва за лечение на напреднал рак на гърдата, обикновено заедно с химиопрепарата капецитабин или с някои лекарства за хормонална терапия.

Нежелани реакции на таргетна терапия за HER2-позитивен рак на гърдата

Страничните ефекти на насочените към HER2 лекарства често са леки, но някои могат да бъдат сериозни.

Моноклоналните антитела и конюгатите антитяло-лекарство понякога могат да причинят увреждане на сърцето по време или след лечението, което да доведе до застойна сърдечна недостатъчност. При повечето (но не всички) жени този ефект продължава кратко време и се подобрява при спиране на лекарството. Рискът от сърдечни проблеми е по-висок, когато тези лекарства се дават с определени химиопрепарати, които също могат да причинят увреждане на сърцето, като доксорубицин и епирубицин. Тъй като тези лекарства могат да причинят увреждане на сърцето, лекарят често проверява сърдечната функция преди лечението и редовно по време на прием на лекарството. Необходимо е да лекуващият лекар да бъде уведомен, ако се появят симптоми като задух, подуване на краката и силна умора.

Други възможни нежелани реакции на таргетната терапия за HER2-позитивен рак на гърдата са тежка диария, синдром ръка-крак (възпаление, зачервяване, мехури, лющене на кожата на ръцете и краката), чернодробни проблеми. Чернодробната функция по време на лечението ще бъде проследявана чрез изследване на чернодробните показатели. Необходимо е да лекуващият лекар да бъде уведомен, ако се появят симптоми на чернодробни проблеми, като сърбеж на кожата, пожълтяване на кожата или склерата на очите, тъмна урина или болка в горната част на корема.

Таргетна терапия за рак на гърдата с положителен хормонален рецептор

Около 2 от 3 рака на гърдата са положителни за хормонални рецептори (положителни за естрогенните рецептори или положителни за прогестеронови рецептори рецептори). За жени с тези ракови заболявания лечението с хормонална терапия често е полезно. Някои лекарства за таргетна терапия могат да спомогнат за по-голяма ефективност на хормоналната терапия, въпреки че тези целеви лекарства могат също да доведат до страничните ефекти.

CDK4/6 инхибитори

Палбоциклиб и рибоциклиб са лекарства, които блокират протеини в клетката, наречени циклин-зависими кинази (CDK), особено CDK4 и CDK6. Блокирането на тези протеини в клетките на рака на гърдата, положителни за хормонални рецептори, помага да се спре деленето на клетките. Това може да забави растежа на рака.

Тези лекарства са одобрени за жени с напреднал хормонален рецептор-положителен, HER2-отрицателен рак на гърдата и се приемат перорално.

mTOR инхибитор

Еверолимус е таргетен медикамент, известен като mTOR инхибитор. Той блокира mTOR, протеин в клетките, който обикновено им помага да растат и да се делят. Еверолимус може също да спре туморите да развиват нови кръвоносни съдове, което може да помогне за ограничаване на растежа им. При лечението на рак на гърдата това лекарство изглежда помага на лекарствата за хормонална терапия да действат по-добре.

Еверолимус се използва за жени, които са преминали през менопауза и имат напреднал хормон-рецептор-положителен, HER2-отрицателен рак на гърдата. Използва се с ароматазния инхибитор екземестан при жени, чийто рак е нараснал, докато са били лекувани с летрозол или анастрозол (или ако ракът е започнал да расте скоро след спиране на лечението с тези лекарства). Приема се перорално.

Честите нежелани реакции на еверолимус включват рани в устата, диария, гадене, чувство на слабост или умора, ниски нива на кръвните показатели, задух и кашлица. Еверолимус може също да повиши липидите в кръвта (холестерол и триглицериди) и кръвната захар. Също може да увеличи риска от сериозни инфекции.

PI3K инхибитор

Алпелисиб е таргетно лекарство, известно като PI3K инхибитор. Медикаментът блокира форма на протеина PI3K в раковите клетки, което може да помогне да спре растежа им.

Това лекарство може да се използва заедно с фулвестрант за лечение на жени в постменопауза с напреднал положителен за хормонални рецептори, HER2-отрицателен рак на гърдата с PIK3CA генна мутация, който е нараснал по време или след лечение с ароматазни инхибитори. Около 30% до 40% от случаите на рак на гърдата имат мутирал PIK3CA ген. Преди започване на лечение с това лекарство ще бъде назначено изследване за тази мутация.

Страничните ефекти могат да включват високи нива на кръвна захар, признаци на проблеми с бъбреците, черния дроб или панкреаса, диария, обрив, ниски нива на кръвните показатели, гадене и повръщане, умора, намален апетит, рани в устата, загуба на тегло, ниски нива на калций, проблеми със съсирването на кръвта, загуба на коса. Възможни са много тежки кожни реакции, като обриви с лющене и образуване на мехури, които трябва да бъдат съобщени на лекар. Пациенти с анамнеза за тежки кожни реакции трябва да уведомят своя лекар преди да приемат алпелисиб.

Таргетна терапия за жени с мутации на BRCA ген

Олапариб и талазопариб са лекарства, известни като PARP инхибитори. PARP протеините обикновено помагат за възстановяване на увредената ДНК вътре в клетките. BRCA гените (BRCA1 и BRCA2) също помагат за възстановяването на ДНК (по малко по-различен начин), но мутациите в един от тези гени могат да спрат това да се случи. PARP инхибиторите действат чрез блокиране на PARP протеините. Тъй като туморните клетки с мутирал BRCA ген вече имат проблеми с възстановяването на увредената ДНК, блокирането на PARP протеините често води до смъртта на тези клетки.

Олапариб и талазопариб могат да се използват за лечение на метастатичен, HER2-отрицателен рак на гърдата при жени с BRCA мутация, които вече са преминали химиотерапия. Олапариб може да се използва и при жени, които вече са получили хормонална терапия, ако ракът е положителен за хормонални рецептори.

Страничните ефекти могат да включват гадене, повръщане, диария, умора, загуба на апетит, промени във вкуса, нисък брой на червените кръвни клетки (анемия), нисък брой на тромбоцитите, нисък брой на белите кръвни клетки, болки в корема и болки в мускулите и ставите. Рядко някои хора, лекувани с PARP инхибитор, са развили рак на кръвта, като миелодиспластичен синдром или остра миелоидна левкемия.

Таргетна терапия за тройно отрицателен рак на гърдата

При тройно отрицателен рак на гърдата раковите клетки нямат рецептори за естроген или прогестерон, нито произвеждат твърде много от протеина HER2.

Конюгат антитяло-лекарство (ADC) е моноклонално антитяло, свързано с химиотерапевтично лекарство. Някои често срещани странични ефекти включват гадене, повръщане, диария, запек, чувство на умора, обрив, загуба на апетит, косопад, нисък брой червени кръвни клетки и коремна болка. Могат да се появят и много нисък брой на белите кръвни клетки и тежка диария, както и реакции при инфузия на лекарството.

Имунотерапията използва силата на имунната система, за да атакува раковите клетки. Лекарствата стимулират собствената имунна система на човек да разпознава и унищожава раковите клетки по-ефективно.

Имунната система на тялото, която се бори с болестите, може да не атакува рака, тъй като раковите клетки произвеждат протеини, които "заслепяват" клетките на имунната система. Имунотерапията действа, като се намесва в този процес.

Имунотерапията може да се използва за лечение на някои видове рак на гърдата. Възможно е да е опция при тройно негативен рак на гърдата, което означава, че раковите клетки нямат рецептори за естроген, прогестерон или HER2. При тройно негативен рак на гърдата имунотерапията се комбинира с химиотерапия за лечение на напреднал рак, който се разпространява в други части на тялото.

PD-1 инхибитори

Пембролизумаб е лекарство, което е насочено към PD-1, протеин върху клетките на имунната система, наречени Т клетки, които обикновено помагат да се предпазят тези клетки от атакуване на други клетки в тялото. Като блокират PD-1, тези лекарства засилват имунния отговор срещу клетките на рак на гърдата. Това често може да намали туморите. Това лекарство се прилага като интравенозна инфузия.

Може да се използва с химиотерапия преди операция за лечение на ранен стадий на тройно-отрицателен рак на гърдата, който е с висок риск от рецидив, и след това да се прилага самостоятелно след операцията.

При троен отрицателен рак на гърдата, който произвежда протеина PD-L1, пембролизумаб може да се прилага с химиотерапия, ако ракът се е върнал (повторно) локално, но не може да бъде отстранен чрез операция, или се е разпространил в други части на тялото.

Страничните ефекти на PD-1 инхибитори могат да включват умора, кашлица, гадене, кожен обрив, лош апетит, запек и диария.

Други, по-сериозни нежелани реакции се появяват по-рядко. Някои хора може да получат инфузионна реакция, докато приемат тези лекарства. Това е като алергична реакция и може да включва треска, студени тръпки, зачервяване на лицето, обрив, сърбеж по кожата, замаяност, хрипове и затруднено дишане.

Палиативните грижи са специализирани медицински грижи, които се фокусират върху облекчаване на болката и други симптоми на сериозно заболяване. Палиативните грижи могат да се използват, докато пациентът се подлага на други агресивни лечения, като хирургия, химиотерапия или лъчева терапия.
Когато палиативните грижи се използват заедно с всички други подходящи лечения, хората с рак може да се чувстват по-добре и да живеят по-дълго.

Палиативните грижи се предоставят от екип от лекари, медицински сестри и други специално обучени специалисти. Екипите за палиативни грижи имат за цел да подобрят качеството на живот на хората с рак и техните семейства.