Панкреатит: какви са медицинските изследвания при хроничен панкреатит?

Диагнозата хроничен панкреатит се базира на редица лабораторни и образни изследвания. Целта на различните диагностични методи е получаване на информация и доказателства за настъпили морфологични увреждания и функционални екзокринни и ендокринни нарушения. Това е сложен и труден процес и поставянето на точна диагноза е възможно едва след около пет години от началото на първия остър инцидент. Хроничен панкреатит често се бърка с остър панкреатит, тъй като симптомите са подобни.

Изследват се амилаза и липаза, които се повишават при остър тласък. Те могат да бъдат и трайно завишени при наличие на псевдокиста на панкреаса. Трябва да се изследват още: общия и директния билирубин, АФ, ГГТ, АЛАТ, АСАТ, при съмнения за запушване на жлъчните пътища от камъни. Изследват се още серумния калций, калий и натрий, както и кръвната захар. При напреднал стадий трябва да се изследват общият белтък и албуминът в кръвта, както и изследване на хемостазния профил (ПВ, ИНР, фибриноген).

Чрез образните методи се документират морфологичните изменения и промени в панкреаса. Установяват се калцификати и наличието на усложнения. С тяхна помощ може да се стадира заболяването и да се направи диференциална диагноза с други заболявания.

Ехографско изследване – панкреасът е с намален обем, неравни граници, хетерогенна структура,

Рентгенография на корема - могат да се установят калцификати в паренхима на панкреаса,

Компютър-томографско изследване - жлезата е с намалени размери, усилена плътност, зърниста структура. Доказват се вкалцявания в панкреаса,

Ядрено-магнитен резонанс – намалени размери на жлезата, зърниста и хетерогенна структура.

Изследвания за доказване на екзокринна панкреасна недостатъчност

Директни методи:

Секретин-панкреоземинов тест. Поставя се двуканална сонда в дванадесетопръстника и се събира дуоденален сок. След това се инжектира секретин и се събират три порции дуоденално съдържимо през 20 минути. Следва стимулация на панкреаса с панкреоземин (холецистокинин) и отново се събират три порции дуоденално съдържимо. Всички порции се изследват за обем, концентрация и количество на секретираните бикарбонати и ензими. Хроничният панкреатит се характеризира с понижена концентрация и количество на бикарбонати и ензими при нормален обем на секрецията.

Индиректни методи:

Проба на Lundh. Ензимната секреция на панкреаса се стимулира косвено чрез прием на храна, която активира ендогенното освобождаване на секретин и панкреоземин. През 30 минути се събират 4 порции дуоденален сок и се изследва концентрацията на трипсин или амилаза в тях.

Bz - Ty - PABA тест. Извършва се с бензоил-тирозил-парааминобензоена киселина. Той се приема сутрин с подходяща закуска. В тънките черва под действието на химотрипсина се разгражда да бензоил-тирозил и парааминобензоена киселина, която се резорбира, преминава през черния дроб и се отделя с урината. Концентрацията на парааминобензоената киселина в урината отразява косвено секрецията на химотрипсин. Тя е понижена, ако за 6 часа с урината се отделят под 50 % от приетата парааминобензоена киселина. Често се получават фалшиво положителни резултати поради заболявания на червата, черния дроб, бъбреците.

Копрологични изследвания. При изследване на изпражненията се установява: стеаторея (неразградени триглицериди под формата на мастни капки), креаторея (несмлени мускулни влакна), амилорея (несмлени скорбелни зърна), повишена загуба на мазнини, намалена концентрация на химотрипсин.

Изследване за доказване на ендокринната недостатъчност:

Изследват се кръвна захар, извършва се кръвнозахарен профил и глюкозотолерантен тест и се определя хормоналения статус чрез изследване на нивата на инсулин, С-пептид и глюкагон.