Панкреатит: каква е анатомията и функцията на панкреаса?

Панкреасът е жлезист орган в храносмилателната и ендокринната система. Локализиран е в коремната кухина зад стомаха.

Това е ендокринна жлеза, която произвежда няколко важни хормона, включително инсулин, глюкагон, соматостатин и панкреатичен полипептид, които циркулират в кръвта. Панкреасът е също храносмилателен орган, който отделя панкреатичен сок, съдържащ храносмилателни ензими, които подпомагат храносмилането и усвояването на хранителните вещества в тънките черва. Тези ензими помагат за по-нататъшно разграждане на въглехидратите, протеините и липидите. Панкреасът е известен също като смесена жлеза.

Панкреасът (задстомашната жлеза) има продълговата форма и наподобява грозд. Тежи 80-90 гр, разположена е на задната стена на коремната кухина и се състои от няколко отдела - глава, тяло и опашка. Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката). Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, изпълняващи коренно различни функции.

Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета (ацини), които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които от своя страна образуват големия Вирсунгов канал. Ацините се състоят от клетки, които произвеждат панкреатичен сок, който съдържа храносмилателни ензими. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – т.нар. Лангерхансови острови. Островните клетки произвеждат хормоните инсулин и глюкагон.

Прочетете подробна информация:

Функциите на задстомашната жлеза са екзокринни и ендокринни – външна и вътрешна секреция. Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашно-чревния тракт се интерпретира като "външна" за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.

Количество и състав на панкреатичния сок – за 24 часа се отделят средно 700 мл. панкреатичен сок с рН 7,1-8,8. Тази алкална реакция се дължи на високото съдържание на бикарбонати.

Панкреатичният сок съдържа редица ензими:

протеолитични – трипсиноген, химотрипсиноген, еластаза, карбоксипептидаза А и В, рибонуклеаза, дезоксирибонуклеаза и фосфолипаза А. Всички тези ензими осигуряват степенното разграждане на белтъците до крайните им съставки – аминокиселини,

липолитични – липаза и естераза – разграждат мастите до глицерол и мастни киселини,

амилолитични – амилаза, малтаза, захараза, лактаза – разграждат полизахаридите и дизахаридите до монозахариди.

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни (в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата).

Вътрешносекреторната (ендокринната) функция на панкреаса е свързана със секрецията на два хормона – инсулин и глюкагон, от клетките на Лангерхансовите острови. Тези острови представляват 2 % от масата на жлезата (около 2 милиона островчета). Те са изградени от четири типа клетки:

А-клетки – секретират глюкагон, който разгражда гликогена и повишава нивото на кръвната захар,

В-клетки – секретират инсулин, който понижава нивото на кръвната захар,

D-клетки – секретират соматостатин, който играе важна роля в регулацията на инсулиновата и глюкагонова секреция, а с това и в регулацията на въглехидратния метаболизъм,