Панкреатит: какви са медицинските изследвания при остър панкреатит?

При съмнения за остър панкреатит трябва да се проведе подробен разговор и да се осъществи пълен преглед на пациента. За потвърждаване или отхвърляне на диагнозата остър панкреатит е необходимо да се направят допълнителни лабораторни и образни изследвания.

Кръвна картина – наличие на повишен брой на белите кръвни клетки като признак за възпаление. Също може да се наблюдава и наличие на анемия.

Биохимично изследване на кръв – установяват се повишени серумни нива на амилаза и липаза. Това са храносмилателни ензими, произвеждани от панкреаса. Серумната липаза е специфичен панкреасен ензим, докато амилазата се секретира и от други жлези (като слюнчените). Затова тя може и да се повиши и при други заболявания, като паротит, диабетна кома, алкохолно отравяне и др. При наличие на остър панкреатит тези ензими се покачват в кръвния серум, като се наблюдава най-малко три пъти завишение на стойностите. Също могат да се наблюдават промени в стойностите на кръвната захар, серумния калций, натрий, калий и нивата на бикарбонатите в кръвта. Тези показатели трябва да бъдат изследвани и контролирани, като служат за определяне на тежестта на панкреатита. След овладяване на острото състояние обикновено показателите в кръвта се нормализират.

Други изследвания, които трябва да се направят, са: CRP (С-реактивен протеин), LDH (лактат дехидрогеназа), GGT (гамаглутамил транспептидаза), AP (алкална фосфатаза), Билирубин – общ и директен, АЛАТ, АСАТ, Общият белтък и албумин, уреа и креатинин.

С помощта на тези допълнителни изследвания се оценят причината за панкреатита, тежестта, функцията на черния дроб и бъбреците.

Те са необходими за проследяване на състоянието и ефекта от лечението, както и за преценяване за изхода от заболяването.

Ехографско изследване - уточнява диагнозата, открива жлъчнокаменната болест като потенциална причина за заболяването, локалните усложнения и проследява хода на болестта. Изследването е затруднено при съпътстващ паралитичен илеус.

Ендоскопска ехография - установява микрокалкулоза в жлъчния мехур и жлъчните пътища.

Рентгенова снимка на корем - спомага в диференциалната диагноза (перфорация на кух орган) и показва наличието на паралитичен илеус.

Компютър-томографско изследване – точен метод, чрез който се определя размера и консистенцията на панкреаса, наличие на псевдокисти, кръвоизливи, калцификати и абсцеси и др. Също може да се установят и промени в екстрахепаталните жлъчни пътища, жлъчен мехур, черен дроб и бъбреци. КТ с контрастно венозно усилване разграничава интерстициалния от некротичен панкреатит и определя размера на некрозата.

ЕРХП (ендоскопска ретроградна холагнио-панкреатография) - изследването включва въвеждането на тънка, огъваема тръба през устата до стомаха и началната част на тънките черва с последващо инжектиране на контрастна материя в каналите, през които се оттичат храносмилателните сокове на черния дроб, панкреаса и жлъчния мехур. ЕРХП дава пълна и точна информация за тежестта и разпространението на панкреатита, както и за увредата на каналчестата система на панкреаса. Тя се провежда при данни за холедохолитиаза като се комбинира с папилосфинктеротомия.

Ядрено-магнитен резонанс – като допълнително изследване за оценка на тежестта на панкреатита и възникналите усложнения.