10. Биологично лечение на псориатичен артрит

Биологичното лечение представлява вид лекарствена терапия, при която се използват медикаменти, наподобяващи определени ендогенни медиатори или повлияващи важни медиатори в процеса на псориатичния артрит.

Характерно за препаратите е следното:

• как се прилагат: биологичната терапия се прилагат най-често инжекционно (под формата на подкожни апликации) или интравенозна инфузия. Повечето лекарства са разработени в удобни форми с подходящи пълнители, писалки или устройства за приложение в домашни условия. При нужда от инфузия последната се прилага от специалист в амбулаторни условия или в съответното болнично заведение
• колко време се прилагат: инфузиите се прилагат обикновено веднъж на няколко седмици, докато подкожните апликации се прилагат по индивидуална схема, която според тежестта на болестния процес може да изисква приложение един или два пъти седмично, един или два пъти през седмица, един път месечно
• подходящи пациенти: биологичната терапия рядко е форма на първи избор при пациенти с леки или умерени форми на псориатичен артрит. Тя е подходяща за пациенти с умерени и тежки форми на болестта, при които другите форми на лекарствена терапия не са дали необходимия резултат
• неподходящи пациенти: биологичното лечение не се препоръчва при пациенти с изразен имунен дефицит, след агресивна химиотерапия, при наличие на активен инфекциозен процес, тъй като може да доведе до появата на опортюнистични инфекции и допълнително влошаване на състоянието

Биологичното лечение, в пълния си спектър, не е достъпно във всички страни и болнични заведения, като при избора на терапия наличните препарати също влизат в съображение.

Съществуват няколко основни групи лекарства, използвани в биологичната терапия на псориатичния артрит и одобрени от Световната здравна организация (СЗО). Следва да се вземе под внимание, че не всички представители от всяка група са налични във всички страни и са възможни затруднения с доставянето им:

• TNF-алфа инхибитори: тумор некрозис фактор алфа представлява протеин, който води до възпаление и чиито нива са ексцесивно високи при пациенти с псориатичен артрит. Блокирайки този протеин TNF-алфа инхибиторите намаляват възпалителните процеси, с което настъпва значително забавяне на прогресията на псориатичния артрит и облекчаване на много от симптомите. Разрешени за терапия са етанерцепт, адалимумаб, инфликсимаб, голимумаб, цертолизумаб и обикновено те са на първи избор
• инхибитори на интерлевкини: IL-17 инхибитори, IL-12 и IL-23 инхибитори са на избор при наличие на противопоказания или липса на ефект от приложението на TNF-алфа инхибитори. Интерлевкините са вид цитокини, които се асоциират с възпалителните процеси. Тяхното блокиране намалява възпалителната реакция и съответно тежестта и прогресията на заболяването. Разрешени за употреба са устекинумаб, секукинумаб, бродалимумаб, гузелкумаб, иксекизумаб
• инхибитори на Т-клетките: болестно повишените нива на Т-клетките (вид имунни клетки) се асоциират със ставни увреждания, болка, подуване, нарушена подвижност на ставите. Инхибиторите на клетките, какъвто е абатацепт, намаляват техните нива и така облекчават оплакванията

Задълбоченото познаване на отделните препарати може значително да улесни изготвянето на индивидуален терапевтичен план, съобразно особеностите на болестния процес, подлежащи заболявания, общо състояние и други.

Макар да показва висока ефективност и постигане на забавяне на прогресията на псориатичния артрит, биологичната терапия крие своите рискове и може да причини различни по вид и тежест странични ефекти, като някои от тях са общи за всички препарати, други са специфични:

• потискане на имунната система: най-често наблюдаваният в практиката нежелан ефект от биологичното лечение е развитието на опортюнистични инфекции, повишен риск от инфекции и усложнения в резултат от потискане на имунната система. При провеждане на терапията е необходимо избягване контактите с потенциално болни лица. При пропуски в имунизациите е необходимо извършването им преди започване на терапията, тъй като по време на нейното провеждане поставянето на много от ваксините е противопоказано (особено срещу варицела, морбили, паротит, рубеола)
• алергична реакция: всяко лекарство крие риск от поява на алергия, поради което при поставяне на първата доза е необходимо проследяване на пациентите за няколко часа. При инфузионна терапия пациентите следва всеки път да се наблюдават за период от поне 30 минути
• неспецифични, общи оплаквания: възможни са локални реакции на мястото на апликация, включващи зачервяване, парене, мравучкане и други. Към неспецифичните оплаквания се включват и главоболие, умора, слабост, гадене
• специфични странични ефекти: макар и наблюдавани по-рядко в клиничната практика, са възможни специфични странични ефекти от съответните групи лекарства. Така например TNF-алфа инхибиторите крият риск от поява на лимфом, сърдечна недостатъчност, лупус-подобен синдром, анемия. IL-17 инхибиторите повишават риска от поява на възпалително интестинално заболяване и могат да влошат подлежащо такова

За намаляване риска от странични ефекти и усложнения, асоциирани с биологичното лечение, преди неговото стартиране се препоръчва обстоен преглед, подробни изследвания, включително за туберкулоза, хепатит, сексуално-трансмисивни заболявания, както и детайлна оценка на общото здравословно състояние.