Инфаркт: рехабилитация след инфаркт

Според Европейското кардиологично дружество кардиорехабилитацията се дефинира като "съвкупност от интервенции, насочени към постигане на най-добри физически, психически и социални възможности, така че пациентите с хронични или след остри сърдечни заболявания да запазят или заемат тяхното присъщо място в общество". Рехабилитационните програми, включващи основно физически упражнения с аеробно, метаболитно въздействие, но също и силови упражнения, се отразяват благоприятно върху качеството на живот и прогнозата при пациенти със сърдечни заболявания. Те имат положителен ефект върху физическия работен капацитет, симптоматиката и психичното състояние. Подобрява се контролът на рисковите фактори. Най-подчертан и безспорно доказан е този ефект при болните с коронарна болест и с хронична сърдечна недостатъчност.

Един от основните въпроси при изграждането на рехабилитационните програми е изборът на най-подходяща интензивност на прилаганите физически упражнения. Не трябва да се забравя, че немалка част от пациентите имат първично нисък работен капацитет поради заседнал начин на живот, затлъстяване, напреднала възраст и не могат да толерират натоварванията с висока интензивност. Не трябва да се забравя, че болните имат физически натоварвания не само по време на рехабилитационните процедури, но и в ежедневието си. Важна част от рехабилитационната програма е обучението на пациентите по отношение на тяхната двигателна активност в домашни условия.

Рехабилитацията при инфаркт на миокарда започва няколко часа след приемането в болница и продължава няколко седмици до месеци след изписването. Задържане на легло е индикирано, само ако продължават признаците на миокардна исхемия, ако болният има стенокардия, сърдечна недостатъчност или ако е хемодинамичен нестабилен. При асимптомни болни с некомплициран инфаркт рехабилитацията може да започне още след успешното реперфузионно лечение.

Рехабилитацията на болните с миокарден инфаркт претърпя значителни промени през последните десетилетия поради драстичното намаляване на сроковете за болнично лечение на пациентите (съкращаване на хоспитализацията от няколко седмици до 3-5 дни в последните години), ранната реваскуларизация (първична перкутанна интервенция и фибринолиза), промененото отношение към някои средства и др. Тя преминава през 3 фази.

Фаза I (вътреболнична фаза) има продължителност 3-5 дни при неусложнени пациенти. При възникване на усложнения срокът на хоспитализация се удължава. Целта е достигане на ниво на двигателна активност, което да осигури самообслужването на болния. Започва се обучение на пациентите относно ролята на двигателната активност, сроковете на рехабилитационната програма, контролът и самоконтролът на интензивността на физическите натоварвания, симптомите, които могат да бъдат провокирани, значението на рисковите фактори.

Мониторирането на основните хемодинамични показатели (сърдечна честота и артериално налягане) се извършва преди, по време на и след процедурата. При необходимост (високорискови болни) се прилага телеметричен ЕКГ контрол.

През първите 24 часа болният е на строг постелен режим. Разрешават се минимални физически усилия, като заемане на удобно положение в леглото, хранене с помощ в полуседнало положение. При хемодинамично стабилни болни с овладяна стенокардна симптоматика и липса на усложнения в края на първото денонощие се включват упражнения за периферните части на тялото и дихателни упражнения в легнало положение.

На втория ден се разрешава сядане в леглото 2-4 пъти на ден за 10-15 минути, извършване на тоалет, самостоятелно хранене. Включват се дихателни упражнения и упражнения за периферни мускулни групи в легнало положение. В края на деня болният може да седне с пуснати крака. Заниманията са 2-3 пъти дневно.

На третия ден се извършва вертикализация на болния, първи крачки около леглото, упражнения в легнало и седнало положение. В следобедните часове се разрешава разходка около леглото и по-късно в стаята. Двигателният режим се разширява постепенно през следващите дни в рамките на натоварвания с ниска интензивност при повишение на сърдечната честота с не повече от 10-20 за минута. Задължително болният се инструктира за двигателната активност в домашни условия.

Фаза II започва непосредствено след изписване на болния или в рамките на първите 2 седмици. Желателно е провеждане на симптом-лимитиран ергометричен тест (най-често субмаксимален) преди включването в програмата за рехабилитация. В началото може да бъде провеждана в специализирани болници за рехабилитация или директно в амбулаторни условия. В първите 2-4 седмици се прилагат аеробни натоварвания с ниска интензивност, които имат поддържащ ефект по отношение на физическия капацитет. След този етап се провежда максимален (при някои от болните симптом-лимитиран) ергометричен тест, с оглед точното дозиране на физическите натоварвания.

На базата на получените резултати се включват аеробни натоварвания с умерена до висока интензивност и силови натоварвания с умерена до висока интензивност и силови натоварвания с оглед постигане на тренировъчен ефект (увеличаване на аеробния капацитет и силовите възможности на пациента). Постепенно се увеличава и плътността на тренировките. Добре проведената рехабилитационна програма може да повиши физическия работен капацитет при някои от болните над възможностите преди инфаркта. Ефектът на рехабилитационна програма е особено подчертан при пациенти, които са имали заседнал начин на живот, възрастни хора, пациенти с хронична ИБС и лош функционален клас.

Целта на фаза III (поддържаща) е задържане или повишаване на физическия работен капацитет. Заниманията са индивидуални или групови и се провеждат без непосредствен контрол от специалист. Препоръчват се редовни консултации с кинезитерапевт (1-2 пъти месечно) с оглед оптимизиране на методиката и тренировките. Аеробните натоварвания могат да бъдат с умерена до висока интензивност. Препоръчваните силови натоварвания са с леки до умерени тежести, с възможност за 10-15 повторения на всяко от упражненията. Не се препоръчват аеробни и силови натоварвания, близки до максималните. Продължителността на тази фаза не е ограничена.

Следва: Статии на тема инфаркт