- Какво представлява инфарктът на миокарда?
- Каква е статистиката при инфаркт?
- Кои са причините за инфаркт?
- Какви са симптомите при инфаркт?
- Как се поставя диагноза миокарден инфаркт?
- Лечение на миокардния инфаркт
- Медикаментозно лечение при миокарден инфаркт
- Какви са методите за реваскуларизация при инфаркт
- Усложнения при инфаркт на миокарда
- Рехабилитация след инфаркт
3. Кои са причините за инфаркт?
В основата на ИБС стои атеросклерозата на коронарните артерии. Рискови фактори за развитие на атеросклероза са: хипертонията, захарният диабет, дислипидемията, тютюнопушенето и намалената физическа активност. Тези фактори водят до дисфункция на ендотела (вътрешната обвивка на кръвоносните съдове). На местата с ендотелна дисфункция са създадени условия за формиране на атеросклеротични плаки, т.е. до натрупване на холестерол с последващо възпаление и фиброза на съдовата стена. Това води до стеснение на лумена на артериите. Атеросклеротичните плаки могат да нарастват за месеци, за дни и дори за часове.
Атеросклеротичните плаки се разделят на стабилни и нестабилни. Стабилната плака е характерна за стабилната ангина пекторис (САП), а нестабилната плака - за острите коронарни синдроми. Стабилноста на плаките не е свързана с нейния размер, а със степента на възпаление в нея, дебелината на фиброзната шапка и големината на липидното й ядро. Малки плаки с тънка обвивка по-често се разкъсват и това води до остра тромбоза поради бързата агрегация на тромбоцити около разкъсването. Нарастването на плаката за дни или месеци е свързано с неоклузивни разкъсвания на плаките, върху които насложеният тромб се организира и покрива с фиброзна тъкан, като всъщност се увеличава фиброзната „шапка”.
Рисковите фактори за поява на атеросклероза и съответно на исхемична болест на сърцето се разделят на коригируеми и некоригируеми. Към некоригируемите рискови фактори спадат: пол, възраст и фамилна обремененост. Коригируемите рискови фактори са:
3.1. Тютюнопушене
Активното и пасивното тютюнопушене увреждат съдовия ендотел и по този начин благоприятстват появата на атеросклероза. Тютюнопушенето също така увеличава съсирваемостта на кръвта. Тютюнопушенето удвоява риска за поява на атеросклероза и ИБС. Прекъсването на тютюнопушенето частично възстановява причинените от него неблагоприятни ефекти върху съдовата стена. При спиране на тютюнопушенето се подобрява и липидният статус.
3.2. Високи холестерол и триглицериди (дислипидемия)
Холестеролът е основната част на атеросклеротичните плаки. Високите нива на т.нар. „лош” холестерол - LDL и също на триглицеридите са в основата на атеросклерозата. Повишението им се дължи на неправилен хранителен режим, състоящ се от прием на много животински мазнини, холестерол и въглехидрати. Нормално нивата на общия холестерол са < 5,0 mmol/l, на триглицеридите < 1,7 mmol/l. От друга страна високите нива на „добрият” холестерол - HDL (> 1.3 mmol/l) могат да помогнат за „изчистване” на излишния холестерол от кръвообращението и по този начин да намалят риска от инфаркт.
3.3. Високо кръвно налягане
Високото кръвно налягане уврежда артериите, особено коронарните. Следователно рисковите фактори за поява на високо кръвно налягане са и рискови фактори за исхемична болест на сърцето.
3.4. Намалена физическа активност
Обездвижването води до затлъстяване и съответно до по-високи нива на холестерола. Хора, които провеждат редовна аеробна физическа активност, имат по-нисък риск от инфаркт. Физическите натоварвания за полезни в понижаването и на кръвното налягане.
3.5. Диабет
Диабетът е един от най-сериозните рискови фактори за поява на атеросклероза и исхемична болест на сърцето. Около 60 % от пациентите с миокарден инфаркт имат диабет или нарушен глюкозен толеранс. Около 40 % от пациентите с диабет имат преживяно остро коронарно събитие през живота си. Добрият контрол на диабета води до намаляване на сърдечно-съдовия риск при диабетици.
3.6. Алкохол
Умерената употреба на алкохол повишава нивата на HDL холестерола (добрия холестерол) и по този начин има предпазващ ефект по отношение на миокардния инфаркт. Мъжете не трябва да превишават повече от 75 мл концентрат на ден, а жените повече от 50 мл. Повишеният прием на алкохолни напитки води до покачване на артериалното налягане и на триглицеридите, което на свой ред повишава риска от инфаркт. Полифенолите, субстанции във вината, са с доказан антиоксидантен ефект, намаляват сърдечно-съдовия риск и подобряват ендотелната дисфункция.
Коментари към Инфаркт