Инфаркт

Острият миокарден инфаркт (ОМИ) или сърдечен удар представлява остър коронарен синдром и е най-тежката изява на исхемичната болест на сърцето (ИБС).

Острите коронарни синдроми са остри форми на ИБС и се разделят на: нестабилна ангина пекторис (НАП), миокарден инфаркт без СТ елевации на ЕКГ (НСТЕМИ) и миокарден инфаркт със СТ елевации на ЕКГ (СТЕМИ).

Общото между всички остри коронарни синдроми е, че се получават в резултат на един патофизиологичен процес - атеросклероза и обтурация (пълна или непълна) на съдовете, които кръвоснабдяват сърцето (коронарните артерии), и остър дисбаланс между кислородните потребности и кислородната доставка в участъка, кръвоснабдяван от засегнатия кръвоносен съд.

Нестабилната ангина пекторис или т.нар. прединфарктно състояние се дължи на непълно запушване на коронарна артерия. Некроза на сърдечномускулни клетки липсва, следователно не може да се говори за инфаркт.

Острият инфаркт на миокарда е остро възникнала некроза (смърт) на миокардни клетки, която се развива под въздействие на различни причини, провокиращи остра исхемия на миокарда. Най-често това става при атеросклеротично засягане на една или повече коронарни артерии с остро развитие на интракоронарна тромбоза при разязвяване на атеросклеротичната плака, водещо до временно или трайно запушване на един или повече съдове. В зависимост от засягането на дебелината на миокардната стена инфарктите се делят на две групи (на основата на ЕКГ промените):

• НСТЕМИ или нетрансмуралният инфаркт най-често се дължи на непълно запушване на коронарна артерия, но в този случай има миокардна некроза, която не засяга цялата дебелина на сърдечния мускул (нетрансмурален). Разликата между НАП и НСТЕМИ е в лабораторните изследвания, които отчитат миокардна некроза (специфичния маркер Тропонин) - при НАП не е завишен, докато при НСТЕМИ е завишен.

• СТЕМИ или трансмуралният инфаркт се дължи на пълно запушване на коронарна артерия, което води до пълно прекъсване на доставката на кислород и некроза (смърт) на мускулните клетки в зоната, кръвоснабдявана от засегнатата артерия. До загиване на първите миокардни клетки се стига след 15 минути от запушването на артерията.

Определящи фактори за това дали ще се развие нетрансмурален или трансмурален инфаркт са ранната спонтанна реперфузия (отпушване) и наличието на развита колатерална мрежа от съдове в исхемичната зона.