4. Рискови фактори за развитие на ендометриоза

Ендометриозата може да се развие при жени от всички възрасти. Диагностицирана е както при момичетата на 10-годишна възраст, така и при жени над 75-годишна възраст.

Средната възраст на поява на състоянието е между 25 и 29 години. Приблизително 40-60% от жените с ендометриоза съобщават за симптоми преди 25-годишна възраст.

Смята се, че ендометриозата е най-разпространена сред азиатските жени, следвани от жените от европеидната раса.

Най-рядко състоянието се диагностицира при афроамериканските жени.

Фамилна анамнеза за ендометриоза, особено при майка или сестра, увеличава вероятността от развитие на състоянието.

Някои експерти съобщават, че почти 7% от роднини от женски пол първа степен на пациентки с ендометриоза също развиват заболяването. Фамилната анамнеза за ендометриоза не само поставя жени във висок риск за състоянието, но и за по-тежко проявление на заболяването.

Жени с по-висок риск от ендометриоза са склонни да имат по-тежка менструация. Имат по-кратък от нормалния месечен цикъл, по-тежко менструално кървене с по-голяма продължителност.

По-тежки, по-чести и / или по-продължителни менструации могат да увеличат риска от ретроградна менструация. Тя представлява състояние на връщане на менструална кръв, обратно на посоката на нормалното менструално кървене, и се смята, че е частично отговорно за първоначалното развитие на ендометриозата.

Менопаузата може да доведе до лека до умерена ендометриоза.

Нераждали жени са с по-голям риск от развитие на ендометриоза.

Някои данни показват, че бременността може да бъде защита срещу ендометриоза, тъй като шийката на матката остава разширена след раждането, което намалява риска от ретроградна менструация.

От друга страна, самата ендометриозата може да увеличи риска от безплодие.

Някои проучвания са установили, че няма защита срещу ендометриоза след прекарана бременност, въпреки че с това състояние получават облекчение на симптомите по време на бременността.

Жени могат да бъдат с по-висок риск от развитие на ендометриоза, ако са родени с аномалии на матката, които нарушават нормалното изтичане на кръв и причиняват ретроградна менструация.

Има съобщения за случаи на ендометриоза след секцио, включително ендометриални импланти, развиващи се в хирургичните белези и в пикочните пътища.

Различни медицински състояния се срещат в по-големи проценти при жени с ендометриоза. В някои случаи тези заболявания и ендометриозата могат да бъдат причинени от общи фактори, но не е ясно какви са те.

Някои медицински състояния, които могат да съпътстват ендометриозата, включват:

• Някои видове рак, по-специално развиващи се в по-млада възраст рак на гърдата и рак на яйчниците, неходжкинов лимфом, меланом.
• Автоимунни заболявания, като системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и множествена склероза. Това са нечести състояния, но голямо проучване през 2002 г. на жени с ендометриоза е показало, че се срещат при 12% от тези жени. Това дава известна подкрепа на теорията, че ендометриозата също е автоимунно заболяване.
• Хипотиреоидизъм. Същото изследване през 2002 г., посочено по-горе, установило, че 42% от жените са имали хипотиреоидизъм или някои други хормонални разстройства.
• Фибромиалгия и синдром на хронична умора. В същото проучване 31% от жените с ендометриоза съобщават за едно от тези състояния.
• Диабет.
• Алергии и астма. Ендометриозата е също по-разпространена при жени с фамилна анамнеза за астма и алергии, включително хранителни и кожни алергии и сенна хрема.