- Какво представлява ендометриозата?
- Колко често се среща ендометриозата?
- Какви са причините за ендометриоза?
- Рискови фактори за развитие на ендометриоза
- Какви видове ендометриоза съществуват?
- Стадии на ендометриоза
- Симптоми на ендометриоза
- Ендометриоза и аденомиоза - какви са разликите?
- Как се поставя диагнозата ендометриоза?
- Как се лекува ендометриоза?
- Живот с ендометриоза
10. Как се лекува ендометриоза?
Лечението при наличие на ендометриоза не е лесна задача, като то може да бъде консервативно или оперативно, като нерядко се изразява в комбинация между двете лечения.
10.1. Консервативно лечение
Консервативното лечение се изразява в прилагане на определени групи препарати за различен период от време, за които е установено, че имат благоприятен ефект върху ендометриозните огнища. Основните препарати, които се използват, са гестагени, гестагенно акцентуирани перорални контрацептиви, както и антигонадотропни препарати - аналози на гонадотропен релизинг хормон (GnRH - агонисти).
Гестагени
Лечението с гестагени е навлязло в практиката при лечение на ендометриоза поради факта, че по време на бременност е наблюдавана една регресия в ендометриозните огнища. Целта на лечението с гестагени е да се предизвика едно състояние на “псевдобременност“. Приемът на гестагени е постоянен в продължителност на няколко месеца.
Механизмът на действие при терапията с гестагени се изразява в това, че постоянната гестагенна концентрация, постигната чрез ежедневен прием на медикамента, посредством обратната връзка предизвиква намаляване на секрецията на гонадотропни хормони, с което се намалява и синтезата на овариални хормони. Най-често прилаганите гестагени за лечението на ендометриоза са линестренол и диеногест.
Комбинирани хормонални контрацептивни препарати
Лечението с комбинирани хормонални контрацептивни препарати също влиза като възможна опция за консервативно лечение при наличие на ендометриоза. Обикновено лечението се изразява в приемането на комбиниран хормонален контрацептивен препарат без прекъсване за период от 6 месеца. Лечебният механизъм се изразява в това, че екзогенният внос на хормонални субстанции води до блокиране на овулацията и пречат на имплантацията на ендометрилани клетки. Трябва да се има предвид, че този вид лечение понякога не е ефективен и обикновено се препоръчва само при жени, които не желаят бременност и имат начална форма на ендометриоза.
Антигонадотропни препарати
Лечението с антигонадотропни препарати включва лечение с даназол - дериват на 17 алфа-метилтестостерон, и аналози на гонадотропен релизинг хормон GnRH (гозерелин).
Лечението с антигонадотропния препарат даназол обикновено продължава за период от 6-9 месеца. Действието на медикамента се изразява в това, че променя пика на лутеинизиращия хормон (пика на LH), но не променя базалните нива на LH. Лечението с този препарат при жени със стерилитет води до забременяване в над 70% от случаите, като при голяма част от тях се наблюдава значително намаляване на болковия синдром. Въпреки това обаче при назначаване на терапия с лечебна цел, трябва да се имат предвид възможните странични неблагоприятни ефекти, до които употребата на препарата може да доведе, като нарушаване на липидния метаболизъм, повишаване на телесната маса, повишаване на окосмяването, акне, омазняване на кожата, горещи вълни, атрофия на гърдите и не на последно място трябва да се има предвид, че препаратът има известна чернодробна токсичност.
Лечението с аналози на гонадотропен релизинг хормон GnRH (гозерелин) все повече навлиза в ежедневната лекарска практика. Установено е, че когато хипофизата се стимулира непрекъснато, а не пулсативно (физиологично) посредством гонадотропен релизинг хормон (GnRH), нивата на гонадотропните хормони спадат, вместо да се покачват. Наблюдава се парадоксален ефект, който се изразява в стръмно спадане на нивата на FSH и LH. Налице е едно значително спадане на нивата на естриола, чийто стойности достигат тези характерни за постменопаузалните жени. Обобщено казано, терапията с този препарат води до блокиране на овариалната функция и възникване на състояние, подобно на менопауза, която е съпътствана от всички характерни за нея субективни оплаквания. Установено е, че приложението на препарата за период от 6 месеца предизвиква значително намаляване и атрофиране на ендометриозните огнища.
10.2. Хирургично лечение
Хирургичното лечение се изразява в извършването на две възможни интервенции - лапароскопия и лапаротомия и към него нерядко се пристъпва при неуспех от консервативното лечение.
Лапараскопия
Лапароскопията е първи метод на избор, тъй като след лапароскопска оценка на тежестта на ендометриозата винаги може да се премине към лапаротомия. Посредством лапароскопия може да се извърши коагулация на ендометриозните огнища, адхезиолиза, кистектомия. Трябва да се има предвид, че въпреки успешната операция рецидиви се наблюдават в 50 % от случаите. Поради тази причина е добре оперативното лечение да се последва от консервативно такова.
Лапаротомия
Към лапаротомия се прибягва при всички случаи със значително напреднала ендометриоза, както и когато оперативната интервенция не може да бъде извършена лапароскопски. За съжаление в голям процент от случаите не може да се извърши органосъхраняваща операция поради значителното увреждане на гениталния апарат на жената от ендометриозата.
Коментари към Ендометриоза