Ендометриоза

Ендометриозата представлява състояние, което се характеризира с наличие на функционираща под контрола на овариалните (яйчниковите) хормони ендометриална тъкан извън кухината на матката.
Казано по друг начин, се касае за наличието на тъкан, притежаваща хистологична структура и функция на маточната лигавица, извън кухината на матката.

Нормално лигавица от ендометриален тип има само в маточната кухина. Области на ендометриална тъкан, открити в извънматочни локализации, се наричат ендометриални импланти. Тези лезии са най-често на яйчниците, фалопиевите тръби, външната повърхност на матката, червата и лигавицата на тазовата кухина. По-рядко са локализирани на влагалището, шийката на матката, пикочния мехур. Рядко ендометриоза може да се развие извън тазовата област. Ендометриоза е била открита в черния дроб, мозъка, белите дробове и стари хирургически белези.

По своята същност ендометриозата представлява естроген зависимо доброкачествено заболяване, което има бавен, но непрекъснато прогресиращ ход.

Ендометриозата е все по-често срещано заболяване, характерно за жените във фертилна възраст.
Смята се, че ендометриозата се нарежда на трето място след възпалителните заболявания на женските гениталии и миомата на матката.

Ендометриозата е идентифицирана за първи път през XIX-ти век, като най-често се наблюдава по тазовия перитонеум, яйчниците, ректовагиналната преграда и по-рядко в пикочния мехур, перикарда и плеврата.

Причината за възникването на ендометриозата не е точно установена, като до момента съществуват няколко теории за възникването на ендометриозата - имплантационна теория (теория на Sapmpson), теория за метаплазия (теория на Meyer), метастатична теория (Теория на Halban) и ембрионална теория (дисонтогенетична).

Според местонахождението си се различават два основни типа ендометриоза - генитална ендометриоза и екстрагенитална ендометриоза. Обикновено преобладава гениталната локализация на ендометриозата до 92 % от случаите, в сравнение с екстрагениталната до 8% от случаите.

Ендометриозните огнища се състоят от ендометриални жлези, съставени от еднореден цилиндричен епител или кубичен епител.

Част от ектопично разположени ендометриални жлези са подложени на същите циклични промени, каквито се наблюдават и в ендометриума (повърхностния слой, покриващ матката) - фаза на пролиферация (увеличаване на маточния епител), секреция, десквамация (излющване на епитела и кървене) и регенерация на епитела. Промените обаче не са синхронни, за разлика от тези в ендометриума на матката. Това "менструално олющване" води до перитонеална съединителнотъканна реакция, при която десквамираният епител и кръвта се капсулират и водят до образуването на псевдокистозни формации, които непрекъснато увеличават обема си. Около огнището се формират допълнително адхезии. Всички посочени изменения се развиват и разпространяват по овариалната повърхност, перитонеума на cavum Douglasi, сакроутеринните връзки и мехурния перитонеум.

Клиничната картина при ендометриоза не се характеризира със строга корелация между тежестта на симптомите и степента на развитие на заболяването. Най-често наблюдаваните симптоми, които са характерни за ендометриоза, са дисменорея (болезнена менструация), диспареуния (болка при полов контакт), менструални нарушения, стерилитет, стомашно-чревни признаци (като диария, запек, повръщане), симптоми от други органи.

За да се постави диагнозата ендометриоза, основно значение имат анамнезата, клиничната картина, гинекологичния преглед (оглед, бимануална палпация), образни изследвания (ехография), лапароскопия.

Лечението на ендометриозата може да бъде медикаментозно или оперативно, или комбинация от двата метода.