5. Какви видове ендометриоза съществуват?

Гениталната ендометриоза се подразделя на вътрешна генитална ендометриоза (endometriosis genitalis interna) и външна генитална ендометриоза (endometriosis genitalis externa).

Вътрешна генитална ендометриоза

Към вътрешната генитална ендометриоза принадлежат вътрешна генитална ендометриоза на матката (endometriosis genitalis interna uteri) и вътрешна генитална ендометриоза на маточните тръби (endometriosis genitalis interna tubae).

Вътрешна генитална ендометриоза на матката (endometriosis genitalis interna uteri) се характеризира с това, че ендометриозните огнища са локализирани вътре в маточната мускулатура (миометриума), като са представени като малки кистични образувания и ходове. При част от ходовете и кистичките се наблюдава съобщаване в маточната кухина, останалите нямат никакъв дренаж към кухината на матката и остават изолирани. Наблюдава се хиперпластична трансформация на миометриума, като матката е с увеличени размери, които могат да наподобят тези, които се наблюдават при миомна болест. Това състояние се означава като маточна аденомиоза (adenomyosis uteri).

Вътрешна генитална ендометриоза на маточните тръби (endometriosis genitalis interna tubae) също се среща сравнително често, но по-рядко от ендометриозата на матката. Най-често маточните тръби са засегнати двустранно. Ендометриозните огнища увреждат в значителна степен маточните тръби, които често са броеницовидно задебелени, абдоминалните отвори са обтурирани (запушени), а в самите тръби се събира кръвна колекция - хематосалпингс.

Външна генитална ендометриоза

Към външната генитална ендометриоза принадлежат ендометриоза на яйчниците, тазова ендометриоза, ендометриоза на маточната шийка.

Ендометриоза на яйчниците е сравнително често срещана, като ендометриозните огнища могат да бъдат по повърхността на яйчника или да навлезнат в яйчниковия паренхим. Когато огнищата са разположени повърхностно, се наблюдават синкави хеморагични възли с размери до 1 см, разположени нерядко близо един до друг, често локализирани и върху двата яйчника. Когато ендометриалната тъкан е разположена в паренхима на яйчника, вследствие на ежемесечните кръвотечения се събира кръвна колекция, която води до постепенно превръщане на яйчника в киста. Тъй като ежемесечно увеличаващата се кръвна колекция, съставена предимно от стара кръв, има кафеникав цвят, кистозната формация се означава като "шоколадова киста". Вследствие на дразненето на перитонеума и наличната възпалителна реакция се образуват множество сраствания между яйчника и съседни органи, като оментум, маточни тръби и черва. Сериозно усложнение, което може да се наблюдава, е руптура на "шоколадова киста", което води до изтичане на съдържимото в коремната кухина, което се демонстрира с клиничната картина на остър хирургичен корем. Трябва да се има предвид, че макар и рядко ендометриалните кисти могат да претърпяват трансформация и да малигнизират.

Тазовата ендометриоза представлява състояние, което се характеризира с наличие на ендометриална тъкан, локализирана по тазовия перитонеум, представена от синкави ендометриозни възли с размери между 2 и 10 мм. Най-често засегнат е перитонеума зад матката, предимно сакроутеринните връзки и Дъгласовото пространство (cavum Douglasi). Под влияние на ендометриозните огнища често се образуват сраствания между тазовия перитонеум и матката, вследствие на което последната често се придърпва назад и сраства с excavatio rectovaginalis, наблюдава се състоянието retroversio-flexio uteri fixata. Макар и значително по-рядко, ендометриозни огнища могат да се срещнат по перитонеалната обвивка на пикочния мехур, по широката връзка (lig. latum) и кръглата връзка (lig. rotundum).

Ендометриозата на маточната шийка се среща все по-често предвид все по-често навлизащата в практиката диатермокоагулация. Тя е резултат от имплантация на ендометриални клетки на мястото, което е подлежало на коагулация. Макроскопски ендометриомите на маточната шийка представляват синкави възелчета по областта на порциото (portio vaginalis colli uteri). Необходимо е те да бъдат огледани и посредством колпоскоп за точно поставяне на диагнозата.

Екстрагениталната ендометриоза (endometriosis genitalis externa) е значително по-рядко срещана от гениталната. Тя се характеризира с наличие на ендометриозни огнища извън гениталната система на жената.

Най-често тази форма се наблюдава при значително прогресиране на гениталната ендометриоза, при липса на адекватно лечение, както и при всички случаи с късно проведено такова.

Установени са различни локализации на ендометриозни огнища извън гениталната система на жената, като тънки и дебели черва, пикочен мехур, бял дроб, както и в цикатрикси след извършването на оперативна интервенция (миомектомия или цезарово сечение).