3. Какви изследвания се правят при съмнение за гъбички?

Първото, което се прави, за да се диагностицира гъбична инфекция е преглед. Гъбичната инфекция би могла да се диагностицира от опитен специалист дори и само по начина, по който изглежда.

Характерна особеност на кожната гъбична инфекция е наличието на бавно растяща в периферията плака. Тази плака е зачервена и се залющва, като зачервяването и залющването са по-изразени в периферията.

Ако гъбичната инфекция ангажира област, в която има косми те може да са начупени или дори напълно да отсъстват.

При инфекция на ноктите промените може да са различни и включват промяна в нормалния вид на нокътната плочка.

При клинично съмнение за гъбична инфекция могат да се направят различни изследвания за потвърждаване или изключване.

Лампата на Wood е метод на изследване, при който се използва ултравиолетова светлина с дължина на вълната 365 nm. Тази светлина се насочва към повърхността на кожата.

С помощта на лампата на Wood могат да бъдат диагностицирани гъбични инфекции причинени от някои видове, които предизвикват специфично светене.

Различното флуоресцентно светене може да се асоциира с различни причинители:

• Златисто жълто при разноцветен лишей (Tinea Versicolor);

• Бледо зелено-жълто при фавус (Trichophyton Schoenleini);

• Светло жълто-зелено при гъбична инфекция причинена от видовете Microsporum Audouini или Microsporum Canis.

Прочетете подробна информация за метода на провеждане на изследването с лампата на Wood:

• Изследване с лампа на Wood

Най-често използваният метод за диагностика на гъбичните инфекции е изследването под микроскоп на нативен препарат.

Нативен препарат може да се получи, като се остържат внимателно със скалпел люспички от кожата. Нативен препарат може да се изследва и от косъм или от остърган материал от нокът.

За да се изследва нативния препарат под микроскоп, полученият материал се поставя на предметно стъкло и се накапва 15-20% разтвор на калиева основа. Целта на калиевата основа е да се разтвори кератина на роговите клетки и да останат хифите на гъбичките. За по-лесно разграничаване на гъбичките би могло да се направи и допълнително оцветяване.

След като се направи нативния препарат е необходимо да престои половин до един час на влажно и топло място и едва след това се изследва под микроскоп.

Различните видове гъбички изглеждат по различен начин.

Изображение: Doc. RNDr. Josef Reischig, CSc., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Изследването на култура за гъбички дава възможност за точно идентифициране на причинителя.

За да се направи култура е необходимо да се вземе материал за изследване. Може да се използват изтичащ секрет, косъм, изстъргани рогови клетки (люспички) от кожа или нокът.

Взетия материал за изследване се "посява" в специални хранителни среди, след което се съхраняват при определени условия за различно дълъг период.

Най-често се използва хранителната среда на Сабуро (Sabouraud). Към хранителната среда се добавят антибиотици, за да се потисне растежа на бактериите. Има и други хранителни среди, които се използват по-рядко от средата на Сабуро. Биха могли да се добавят и цветни индикатори към среда, в която се култивират гъбички и ако има растеж на гъбички настъпва промяна в цвета на тази среда.

След като се направи посявката в хранителна среда културата се съхранява при различни условия. За да се поддържа необходимата температура съществуват инкубатори, но въпреки това е възможно в някои случаи хранителните среди при търсена на инфекция с гъбички да се съхраняват на стайна температура. При дрождите е необходима по-висока температура за култивиране и специална лаборатория за осигуряване на необходимите параметри.

Дерматофитите растат за около 3 седмици при температура от 25 °C.

За изолиране на Malassezia furfur е необходима специална среда съдържаща млечно или маслиново масло и култивирането трябва да бъде поне 2 седмици при температура от 34 °C.

Кандидата при температура от 37 °C на среда от човешки серум може да расте за няколко часа.

Определянето на точния причинител, след като мине необходимото време за растеж на гъбичките на хранителната среда може да стане по външния вид на колониите - цвят, повърхност, ръбове, дълбочина и чрез допълнителни микроскопски и серологични изследвания.

При изследването на култура за гъбички и изолирането на причинител може да се изследва и чувствителността към различните противогъбични препарати.

Най-голям проблем при вземането на материал за култура за гъбички е замърсяването с бактерии или приложение на локално или системно лечение. Възможно е използването дори на средства закупени без рецепта да доведе до фалшиво отрицателни резултати, защото тези средства спират растежа на гъбичките.

Изображение: Ajay Kumar Chaurasiya, CC0, via Wikimedia Commons

Прочетете подробна информация за метода на провеждане на микробиологично изследване, култура и чувствителност:

• Кожна култура и чувствителност
• Микробиологично изследване от кожа или рана

С помощта на кожна биопсия може да се вземе малко парче от кожа, на което да се направи хистологично изследване за гъбички.

Получените с помощта на биопсия кожни проби се оцветяват с различни багрила, за да могат да се докажат различните видове гъбички.

Най-често използваните оцветявания са по Грам, по Гомори, ПАС.

Изображение: Ed Uthman from Houston, TX, USA, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Прочетете подробна информация за метода на провеждане на изследването биопсия от кожа:

• Кожна биопсия