7. До какви усложнения може да доведе високият холестерол?

Високото ниво на холестерол може да доведе до различни по вид и тежест сърдечни и сърдечно-съдови усложнения.

Много от тях изискват хоспитализация на пациентите, реанимационни мерки с комплексен характер и доживотна медикаментозна терапия за овладяване на болестта.

Наличието на атеросклеротични плаки в коронарните артерии води до исхемична болест на сърцето, която се изявява със стенокардия (болка зад гръдната кост, разпространяваща се към ръцете, долната челюст, шията, гърба), стягане, тежест в гърдите, умора и други.

По-малките нестабилни плаки могат да руптурират (да се разкъсат) с образуване на кръвни съсиреци на повърхността им, които могат да блокират кръвния ток и да доведат до инфаркт на миокарда. Този процес се ускорява особено в присъствието на някои допълнителни рискови фактори, като високо кръвно налягане, тютюнопушене, диабет, затлъстяване, заседнал начин на живот и други.

Редица проучвания отчитат по-висок риск за леталитет от сърдечно-съдови заболявания при нива на общия холестерол над 5,2 ммол/л. Всяко намаляване на нивото на общия холестерол с 0,1 ммол/л намалява риска от сърдечни заболявания с приблизително два процента, което може да изглежда незначително, но в комбинация с други мерки (редукция на теглото, пълноценно хранене, движение) води до значително снижаване на рисковете от дългосрочни и тежки усложнения.

Нормалните нива на “добрия” холестерол могат да бъдат най-важният липид-зависим фактор, който да оказва протектираща роля по отношение развитието на исхемичен мозъчен инсулт.

Инсултът е следствие от нарушаване на кръвотока в каротидните артерии, които доставят кръв към главния мозък.

Образуването на плаки в стената на вътрешната сънна артерия води до стесняването на лумена и редуциране на кръвотока в дадена област на главния мозък. Много по-често с нарастването на стеснението части от плаката се откъсват и преминават към мозъчните съдове като блокират кръвотока в даден участък, вследствие на което мозъчната тъкан в този участък загива и се развива исхемичен инсулт. Клиничната изява включва парализа на крайниците, като могат да са налице предвестници като главоболие, лесна уморяемост, пребледняване, изтръпване и мравучкане на крайниците и много други.

Ефектът от нивата на общия и LDL холестерол за развитието на исхемичен мозъчен инсулт са добре известни. Според някои проучвания рискът за развитие на исхемичен инсулт значително нараства, когато нивата на общия холестерол надвишават 7,2 ммол/л. Според други проучвания високите нива на холестерола представляват рисков фактор за исхемичен инсулт само в присъствието на специфични белтъци, свързани с възпалението.

Нормалните нива на “добрия” HDL холестерол могат да намалят дори риска от развитие на хеморагичен мозъчен инсулт, при който е налице кръвоизлив в мозъчния паренхим, поради което при лица в рисковата група се препоръчват целенасочени мерки за подобряване на липидния профил и повишение нивата на HDL холестерола.

Периферната артериална недостатъчност (ПАН) е заболяване, което се дължи на формирането на плаки в артериите, които кръвоснабдяват ръцете, дланите, краката и стъпалата.

Рискът от развитие на ПАН нараства с между пет и десет процента с всяко покачване на нивото общия холестерол с 0,3 ммол/л.

Рискът нараства още повече и при съпътстващи високи нива на триглицеридите, ниски нива на “добрия" холестерол и някои допълнителни, рискови за болестта фактори.

Най-често се засягат долните крайници с развитие на хронична артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). Рискът от развитие на ХАНК се увеличава при съпътстващо тютюнопушене, дори по-изразено отколкото за коронарните артерии.

Едни от първите белези за болестта е отслабването или липсата на периферния пулс, както и по-ниската локална температура на засегнатия крайник (кожата на засегнатия крайник се усеща по-студена). Освен това е налице промяна в цвета на кожата (става по-бледа), кожата е изтънена и с намалено окосмяване в засегнатия участък. Налице са оплаквания, като болки и схващане на мускулите на долните крайници при физическо натоварване, които отминават при покой.