4. Кои могат да бъдат причините за висок холестерол?

Начинът на хранене може да повлияе в голяма степен на нивата на холестерола и да провокира влошаване на липидния профил.

Прекомерното консумиране на наситени мастни киселини, транс-мазнини и холестерол води до увеличаване нивото на общия и на "лошия" холестерол.

Наситените мастни киселини и холестеролът се съдържат основно в животинските продукти като месо, пълномаслено мляко, сирене, масло, яйчен жълтък, а транс-мазнините или така наречените частично хидрогенирани мазнини се съдържат във високи количества в пържените храни, маргарин, солети, чипс, крекери, бисквити, пайове и други.

Особеностите в хранителния режим, като продължително гладуване, последвано от пищно преяждане, прекомерна консумация на мазни и пържени храни преди лягане също могат да окажат неблагоприятно въздействие върху нивата на холестерола.

Наднорменото телесно тегло и затлъстяването могат да доведат до покачване на нивото на триглицеридите и "лошия" холестерол и до снижаване на "добрия" холестерол.

От друга страна редукцията на тегло може да намали нивото на LDL холестерола и да повиши нивото на HDL холестерола, особено при спазване на подходящ хранителен режим и ежедневно физическо натоварване.

Липсата на физическа активност, която е често в съчетание с наднормено тегло или затлъстяване като част от генезата му, също може да доведе до намаляване стойностите на "добрия" холестерол, както и да повиши нивата на "лошия" холестерол. Дългото бездействие, независимо дали се касае за седнало или легнало положение, създава предпоставки за повишение на холестерола.

Редовните физически упражнения могат да намалят триглицеридите и да повишат нивата на HDL холестерола. Препоръчва се дори по време на работа, свързана с продължителна седнала позиция пред монитора, например, да се правят кратки раздвижвания през половин до един час.

По данни от различни източници консумацията на малко количество алкохол (от порядъка на 10 до 30 милилитра на ден) може да доведе до снижаване нивата на триглицеридите и холестерола.

Прекомерна употреба на алкохол, системните злоупотреби и зависимост намаляват нивото на "добрия" холестерол в кръвта, повишават нивата на триглицеридите и могат да увредят черния дроб и сърдечния мускул, провокирайки развитието на високо кръвно налягане.

Инцидентният прием на малки количества не крие рискове за здравето, за разлика от честите прегрешения с ексцесивни количества алкохолни напитки, често в консумация с вредни храни.

Възрастта и полът също оказват влияние върху нивото на холестерола. След 20-годишна възраст нивото на холестерола се повишава по естествен път.

В повечето случаи при мъжете холестероловите нива се стабилизират след 50-годишна възраст.

При жените холестеролът остава сравнително нисък до менопаузата вследствие на потискащия ефект, който оказват женските полови хормони (естрогените) върху синтезата на "лошия" холестерол. След менопаузата с намаляване нивата на естрогените, общият и LDL холестерол съответно се повишават и достигат същите нива както при мъжете.

Ето защо с цел намаляване на риска от атеросклероза при жените след менопауза се препоръчва заместително лечение с естрогени, разбира се ако не съществуват противопоказания за прилагането им.

Хората с високо кръвно налягане, захарен диабет (изложени на риск са както пациентите със захарен диабет тип 1, така и тези със захарен диабет тип 2) често имат и висок холестерол.

Някои други заболявания, като хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), хронични бъбречни заболявания, нефротичен синдром, алкохолна болест на черния дроб, неалкохолен стеатохепатит и други чернодробни увреждания, също водят до покачване нивото на холестерола по комплексни механизми и изискват често контрол и своевременни профилактични мерки за намаляване риска от възникване на допълнителни усложнения, свързани с хиперхолестеролемията.

Генетичната предиспозиция и наследствеността могат да повлияят на начина, по който тялото преработва LDL холестерола. Фамилна хиперхолестеролемия е наследствена форма на висок холестерол, която може да доведе до ранно сърдечно-съдово заболяване и редица други усложнения.

Близо 1 на 500 индивида унаследява специфичен генен дефект на рецепторите за "лошия" холестерол, като по този начин неговите нива в кръвта са високи още след раждането и предизвикват ранна атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Налице са холестеролови отлагания под формата на жълтеникави плаки (ксантоми) по кожата около сухожилията (Ахилово сухожилие, около лактите, коленете, пръстите на ръцете и др.), също и около очите. При по-тежките форми се развива и панкреатит.

При наличие на фамилна анамнеза, например баща или брат под 55 години и/или майка или сестра под 65 години, които са имали исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт, нараства възможността да имате висок холестерол.

Като цяло в семейства, в които родителите имат ранна хиперхолестеролемия, хипертриглицеридемия, атеросклероза и други идентични нарушения, рискът за поколението също е по-висок в сравнение с общата популация.

Химичното вещество акролеин, което се съдържа в цигарите, оказва многобройни вредни ефекти върху организма, като може да намали нивата на "добрия" холестерол и да възпрепятства транспорта на "лошия" холестерол към черния дроб, с което се явява рисков фактор за развитието на атеросклероза.

Макар все още да са необходими задълбочени и мащабни проучвания в областта, редица данни сочат повишен риск от нарушения в липидния профил при лица, които са активни пушачи.

Някои лекарства, като тиазидни диуретици, бета-блокери, естрогени, кортикостероиди, антиконвулсивни средства, някои хормони, препарати, използвани в онкологията за лечение на различни неоплазми и много други, могат да повишат нивото на триглицеридите и да намалят нивото на "добрия" холестерол, влошавайки значително липидния профил.

Няколко проучвания показват, че психическият стрес повишава нивата на холестерола в кръвта в дългосрочен план. Един от начините, по които стресът може да повлияе на холестероловото ниво, е чрез въздействие върху навиците.

Например, когато някои хора са под стрес, те се утешават с консумирането на мазни храни, показват склонност към преяждане, често посягат към алкохол и цигари. Наситените мазнини и холестеролът в тези храни допринасят за по-високи нива на холестерол в кръвта, а злоупотребата с алкохол и никотинови изделия оказва комплексно неблагоприятно въздействие върху целия организъм.