11. Какви лекарства се прилагат при висок холестерол?

Към настоящия момент най-широко употребяваните лекарства, понижаващи холестерола, са статините, наричани още 3-хидрокси-3-метилглутарил-коензим А редуктазни инхибитори (инхибитори на HMG CoA редуктаза) поради потискащия им ефект върху ключовия ензим за образуване на холестерола в черния дроб.

Този факт определя съответно и ролята им на най-ефективните средства за лечение на висок холестерол. Те понижават в най-голяма степен нивото на LDL холестерола, поради повишеното му захващане в черния дроб, като спомагат също така за умерено понижаване на повишените триглицериди и за лекостепенно повишаване на HDL холестерола.

Сред някои от по-важните особености, характерни за групата, се включват:

• ефекти върху липидния профил: според данни на Британската Сърдечна Асоциация статините намаляват нивото на общия холестерол с около 20 процента, а на “лошия” холестерол с приблизително 30 процента. По този начин те намаляват с една четвърт до една втора заболеваемостта от исхемична болест на сърцето и до една трета смъртността вследствие от сърдечно-съдови инциденти, провокирани от висок холестерол
• представители: към тази група препарати се отнасят аторвастатин, флувастатин, ловастатин, правастатин, симвастатин, розувастатин и други
• ефективност: резултатите от лечението обикновено са налице след няколко седмици. Желателно е статините да се приемат вечер, тъй като тогава чернодробната продукция на холестерол е най-интензивна. Шест до осем седмици след започване на лечението се препоръчва да се осъществят контролни изследвания на мастния профил. Освен липидопонижаващ, през последните няколко години се явяват редица съобщения и за други ефекти на статините, като например костно-протективно действие и положително повлияване на остеопорозата чрез повишаване на костната минерална плътност. Това им действие се осъществява чрез повлияване върху някои растежни фактори, които имат отношение към образуването на костна и хрущялна тъкан. Според някои проучвания е налице понижаване на фрактурния риск при употреба на статини, докато според други проучвания такава връзка не съществува
• поносимост и странични ефекти: статините обикновено се понасят добре. Потенциалните им странични ефекти включват повишение на чернодробните ензими, което налага по време на лечението да се проследява периодично чернодробната функция, коремна болка, запек, повишено газообразуване. Рядко могат да доведат до рабдомиолиза, която се изявява с мускулни болки, слабост и тъмно оцветена урина, при появата на които незабавно трябва да се спре приема им и да се потърси лекарска помощ
• съображения за възможни рискове: напоследък се взема под внимание връзката между употребата на статини и отключването на захарен диабет тип 2. Според различни проучвания относителният риск за развитие на захарен диабет тип 2 при употреба на статини възлиза на около 13 до 25 процента при пациенти без диабет и с нива на "лошия" холестерол под 3,4 ммол/л. Това налага строго прецизиране на индикациите за приложението на статини, което се отнася най-вече за пациентите с нисък сърдечно-съдов риск. Въпреки че диабетът е сериозен здравословен проблем, лечението на дислипидемията със статини значително намалява сърдечно-съдовия риск и свързаната с него смъртност. Настоящите проучвания не оправдават спирането на лечението със статини при диагностициране на диабет. При пациенти, при които са налице рискови фактори за захарен диабет и се налага лечение със статини, е необходим мониторинг на кръвната захар и гликирания хемоглобин в хода на лечението

Клофибратът и неговите деривати фенофибрат, гемфиброзил и други са препарати, чиито основен ефект е понижаване нивото на триглицеридите. Освен това те понижават нивото на LDL холестерола със средно десет до петнадесет процента и спомагат за лекостепенно повишаване нивото на HDL холестерола.

Поради този им ефект те са средство на първи избор при повишение само на триглицеридите или в случаите, когато тяхното повишение преобладава над повишението на холестерола. Те са второ средство на избор за понижаване на "лошия" холестерол в случаите, когато той е умерено повишен.

Обикновено фибратите се понасят добре, като страничните им ефекти включват стомашно-чревен дискомфорт (гадене, коремна болка), повишени чернодробни ензими, рядко провокират формиране на жлъчни камъни, миозит (възпаление на скелетната мускулатура) и други. Разработена е микронизирана форма на фенофибрата, която е с минимизирани странични ефекти и оптимална поносимост.

Към групата лекарства, свързващи жлъчните киселини (наричат се още секвестранти на жлъчни киселини или анионообменни смоли) се отнасят несмилаемите смоли холестирамин и колестипол.

Те не се абсорбират и действието им е само на нивото на интестиналния тракт.

Тези препарати свързват жлъчните киселини и по този начин, намалявайки тяхното количество, стимулират трансфера на холестерол в черния дроб за синтез на жлъчни киселини, за да се компенсира недостигът им. Това води до увеличаване броя на рецепторите за LDL холестерола в черния дроб, с което намалява нивото на кръвния холестерол поради повишеното му навлизане в черния дроб.

Понижават нивата на холестерола със средно десет до двадесет процента, като често за оптимизация на лечението се комбинират със статини.

Чести странични ефекти включват стомашно-чревни нарушения, повишаване нивото на триглицеридите, както и намалено усвояване на мастноразтворимите витамини (витамини А, Д, Е и К), както и риск от лекарствени взаимодействия с някои антибиотици, антиациди, лекарства за щитовидната жлеза.

Езетимиб избирателно възпрепятства чревната абсорбция на холестерола (представлява инхибитор на усвояването на холестерол), повлиявайки както внесения чрез храната, но и този от ентерохепаталния път.

Приложен самостоятелно, намалява изходните нива на холестерола с 10 до 15 процента и подобно на анионообменните смоли, той също повишава чернодробната продукция на холестерол и е удачно комбинираното му приложение със статини. По този начин с по-ниска доза на статините се постига същата редукция на LDL холестерола, която е и след самостоятелното приложение на статини, но в стандартната им по-висока дозировка (редуцира се рискът от странични ефекти и нежелани взаимодействия).

Езетимибът се понася много добре, с изключение на някои леко изразени странични ефекти, като нискостепенно покачване на чернодробните и мускулни ензими, стомашен дискомфорт, диария.

Никотиновата киселина, подобно на фибратите, намалява в по-голяма степен нивото на триглицеридите, отколкото на холестерола. Тя възпрепятства освобождаването на свободни мастни киселини от мастната тъкан, както и навлизането им в черния дроб. По този начин се намалява образуването на VLDL холестерола, а впоследствие и на LDL холестерола.

Също така никотиновата киселина може да спомогне за увеличаване нивото на HDL холестерола до 30 процента.

Страничните ефекти на никотиновата киселина най-често включват зачервяване, сърбеж и гадене. Никотиновата киселина и нейните деривати нарушават всмукването на желязо и фолиева киселина, поради което при по-продължително лечение може да се развият съответните дефицити и да се наложи заместително лечение с желязо и/или фолиева киселина.