5. Рискови фактори за поява на висок холестерол

Гените оказват въздействие върху нивата на лошия холестерол чрез влияние върху това колко бързо се образува LDL холестерол и отстранява от кръвта. Една специфична форма на наследствен висок холестерол, която засяга 1 на 500 души, е фамилната хиперхолестеролемия, което често води до ранна поява на сърдечно-съдови заболявания.

Дори и да не е налице специфична генетична форма на висок холестерол, гените играят роля за повлияване на нивото на LDL холестерола.

Наследствеността е фактор, който не може да бъде контролиран, но при наличието на който следва да се вземат ранни и оптимални мерки за превенция на състоянието.

Липидният профил показва естествена тенденция на влошаване с напредване на възрастта, като се наблюдават някои особености в честотата на състоянието между двата пола.

Преди настъпване на менопаузата жените обикновено имат нива на общия холестерол, които са по-ниски от тези на мъжете на същата възраст. След навършване на 50 години жените често имат по-високи нива на общия холестерол, отколкото мъжете на същата възраст.

С увеличаване на възрастта и при двата пола техните нива на холестерол в кръвта се повишават. Мъже на възраст 45 години или повече и жени на възраст 55 години или по-възрастни са изложени на повишен риск от висок холестерол и сърдечни заболявания.

Фамилната анамнеза за близък роднина с ранно проявено сърдечно-съдово заболяване се счита също за рисков фактор за влошаване на липидния профил и висок холестерол, поради което познаването на фамилните заболявания и възможностите за предпазване играят голяма роля.

Ако родител, брат или сестра на човек е развил сърдечно-съдово заболяване преди 55-годишна възраст, е повишен рискът от поява на висок холестерол за съответния индивид с фамилна анамнеза за сърдечно-съдови заболявания.

Храните, които са с високо съдържание на холестерол, като червеното месо и високомаслените млечни продукти, увеличават общия холестерол, което става и причина за световен апел към намаляване на консумацията им до разумни нива.

Прием на наситени мазнини, открити в продукти от животински произход, както и трансмазнини (транс мастни киселини или частично хидрогенирани масла), съдържащи се във високи количества в редица сладкарски изкушения, тестени изделия, гризини и подобни на тях, също могат да повишат нивото на холестерола.

Наднорменото тегло и затлъстяването (лица с индекс на телесна маса равен или по-голям от 30) е изключително често срещано и излага индивидите на повишен риск от висок холестерол, цялостно влошаване на липидния профил, значителен риск от метаболитни и сърдечно-съдови увреждания и инциденти.

Нормализирането на теглото повлиява благоприятно намаляването на лошия холестерол, като освен това помага за понижаване на нивата на триглицеридите и повишаване на нивата на HDL холестерола.

Обездвижването и заседналият начин на живот са съществен рисков фактор за възникване на дислипидемия, като особено неблагоприятно въздействие оказват върху нивата на триглицеридите и LDL холестерола, като особено вредно въздействие оказва още от ранна възраст (все повече деца не спортуват).

Независимо дали се касае за професия, изискваща продължително обездвижване на тялото (работещите на компютър, счетоводители и други) или за липса на желание и време за регулярни физически упражнения, се препоръчва ежедневно поне 30 минути активна физическа дейност.

Редовни физически упражнения подпомагат за повишаване на добрия холестерол, понижавайки лошия холестерол, а в комбинация с подходящ хранителен режим и редукция на контролируемите рискови фактори се явяват една от първите и основни мерки за лечение и профилактика на заболяването.

Тютюнопушенето уврежда стените на кръвоносните съдове, като ги прави по-податливи към натрупване на мастни отлагания. Тютюнопушенето може да намали нивото на HDL или така наречения "добър" холестерол и повишава риска от атеросклероза, сърдечно-съдови и мозъчно-съдови болести и инциденти.

Отказът от този вреден навик оказва изключително благоприятен ефект върху цялостното състояние на организма и в дългосрочен план редуцира рисковете от многобройни болести и увреждания.

Алкохолът сам по себе си е субстанция с многостранни и разнопосочни, предимно вредни, върху организма въздействия. Счита се, че инцидентният прием на минимални количества може да окаже благоприятен ефект върху организма, но системната консумация и приемът на ексцесивни количества, както и алкохолната зависимост крият съществени рискове за здравето.

Приемът на алкохол може да увреди черния дроб (чернодробна алкохолна болест, цироза) и сърдечния мускул (кардиомиопатии, високо кръвно налягане, ритъмни нарушения), както и до повишаване на триглицеридите, респективно влошаване на липидния профил и свързаните с това рискове и последици.

Повишеният натиск върху стените на артериите при високо кръвно налягане уврежда кръвоносните съдове, което може да ускори акумулацията на мастни депозити и съответно повлиява риска от висок холестерол. Някои лекарства за лечение на хипертония също могат да провокират влошаване на липидния профил (например бета блокери).

Високото кръвно налягане от една страна се разглежда като възможен рисков фактор за хиперхолестеролемия, а от друга страна високите нива на холестерол представляват съществен рисков фактор за развитие на артериална хипертония. Обикновено мерките за предотвратяването и на двете състояния се припокриват в голяма степен, поради което се препоръчва своевременното им стартиране при рискови групи пациенти.

Захарният диабет представлява системно заболяване, което в хода на своята прогресия нанася увреждания върху редица структури и системни. При липса на добър контрол над болестта, неглижиране на симптомите продължително време или неподходяща терапия е налице риск от усложнения.

Високата кръвна захар допринася за по-висок LDL холестерол и по-нисък HDL холестерол, както и за цялостно влошаване на липидния профил, повлиявайки и редица други лабораторни показатели.
Диабетът също така уврежда ендотела на артериите, като по този начин ги прави крехки и лесно раними, допринасяйки за по-бързото развитие на усложнения в резултат от хиперхолестеролемия и атеросклероза.

Многобройни изследвания в областта през последните години потвърждават, че стресът в дългосрочен план повишава нивото на холестерола в кръвта. От една страна стресът отключва каскада от реакции с вредни последици, а от друга страна провокира рисково поведение.

Стресът в прекомерни количества и за продължителен период от време води до отключване на многобройни каскадни процеси в организма, повишавайки нивата на вредните кислородни радикали, действайки проинфламаторно (предразполага към възпаление) и понижавайки естествените защитни механизми на организма в борба срещу вредните агенти.

При излагане на преумора и стрес индивидите са склонни към рисково поведение, като злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, употреба на наркотични вещества, непълноценно хранене с прием предимно на вредни храни.