Инфаркт: какво представлява инфаркта на миокарда

1. Какво представлява инфаркта на миокарда

Острият миокарден инфаркт (ОМИ) или сърдечен удар, представлява остър коронарен синдром и е най- тежката изява на исхемичната болест на сърцето (ИБС).

Острите коронарни синдроми са остри форми на ИБС и се разделят на: нестабилна ангина пекторис (НАП), миокарден инфаркт без СТ елевации на ЕКГ (НСТЕМИ) и миокарден инфаркт с СТ елевации на ЕКГ (СТЕМИ).

Общото на всички остри коронарни синдроми е това че са резултат на един патофизиологичен процес - атеросклероза и обтурация (пълна или непълна) на съдовете които кръвоснабдяват сърцето (коронарните артерии) и остър дисбаланс между кислородните потребности и кислородната доставка в участъка кръвоснабдяван от засегнатия кръвоносен съд.

Нестабилната ангина пекторис или т.нар. прединфарктно състояние се дължи на непълно запушване на коронарна артерия. Некроза на сърдечномускулни клетки няма т.е инфаркт няма.

Острият инфаркт на миокарда е остро възникнала некроза (смърт) на миокардни клетки, която се развива под въздействие на различни причини, провокиращи остра исхемия на миокарда. Най-често това става при атеросклеротично засягане на една или повече коронарни артерии с остро развитие на интракоронарна тромбоза при разязвяване на атеросклеротичната плака, водещо до временно или трайно запушване на един или повече съдове. В зависимост от засягането на дебелината на миокардната стена инфарктите се делят на две групи (на основата на ЕКГ промените):

НСТЕМИ или нетрансмуралния инфаркт най-често се дължи на непълно запушване на коронарна артерия но в този случай има миокардна некроза която не засяга цялата дебелина на сърдечния мускул (нетрансмурален). Разликата между НАП и НСТЕМИ е в лабораторните изследвания които отчитат миокардна некроза (специфичния маркер Тропонин) който при НАП не е завишен докато при НСТЕМИ е завишен.

СТЕМИ или трансмуралния инфаркт се дължи на пълно запушване на коронарна артерия което води до пълно прекъсване на доставката на кислород и некроза (смърт) на мускулните клетки в зоната кръвоснабдявана от засегнатата артерия. До загиване на първите миокардни клетки се стига след 15 минути от запушването на артерията.

Определящи фактори за това дали ще се развие нетрансмурален или трансмурален инфаркт са ранната спонтанна реперфузия (отпушване) и наличието на развита колатерална мрежа от съдове в исхемичната зона.

2. Каква е статистиката при инфаркт

Статистиката за ИБС и миокарден инфаркт сочи, че са водеща причина за инвалидизиране и смърт в световен мащаб.

Исхемичната болест на сърцето е сериозен проблем за здравеопазването и представлява голяма част от ежегодните хоспитализации. ИБС (миокардния инфаркт) е водеща причина за инвалидизация и смърт в световен мащаб. Според СЗО (Световната здравна организация) в прогностичен модел, включващ 25-годишен пе... прочети

3. Кои са причините за инфаркт?

Причините за инфаркт се дължат на образуване на атеросклеротични плаки на коронарните артерии.

В основата на ИБС стои атеросклерозата на коронарните артерии. Рискови фактори за развитие на атеросклероза са: хипертонията, захарния диабет, дислипидемията, тютюнопушенето и намалената физическа активност. Тези фактори водят до дисфункция на ендотела (вътрешната обвивка на кървоносните съдове). Н... прочети

4. Какви са симптомите при инфаркт?

Основен симптом при острия миокарден инфаркт е гръдната болка.

Основен симптом при острия миокарден инфаркт е гръдната болка (стенокардна болка). Тя се причинява от дразненето на нервните окончания в зоната на инфаркта. Гръдната болка при инфаркт може да започне в покой или при минимални физически усилия, както и при психоемоционален стрес. Болката е силна, пр... прочети

5. Как се поставя диагноза миокарден инфаркт

Диагнозата на миокардния инфаркт се основава на клинични, инструментални и лабораторни данни.

Диагнозата на миокардния инфаркт се базира на клинични, инструментални и лабораторни данни.От инструменталните изследвания най- голямо приложение намират: електрокардиографията и ехокардиографията. Лабораторните изследвания са много полезни за доказване на миокардния инфаркт и са прогностичен дават... прочети

6. Лечение на миокардния инфаркт

Лечението на инфаркт започва от момента на установяването му и е в две фази- доболнична и болнична.

Острият миокарден инфаркт е тежко състояние, изискващо лечение в интензивно кардиологично отделение и прецизен лекарски подход. Рискът от смърт е толкова по- малък, колкото по- бързо се предостави спецялизирана лекарска помощ. Всеки човек би трябвало да знае че внезапна стягаща болка в гръдите, тра... прочети

7. Медикаментозно лечение при миокарден инфаркт

Медикаментозното лечение на инфаркт е най-често с АСЕ-инхибитори, блокери и нитрати.

Антикоагуланти и антиагреганти Както споменах по горе антиагрегантите и антикоагулантите се дават още в доболничната фаза. Препоръчва се ацетилсалицилова киселина да се взима непрекъснато след миокарден инфаркт, заедно с клопидогрел за 12 месеца при пациенти след РСІ. По този начин се намалява риск... прочети

8. Какви са методите за реваскуларизация при инфаркт

С методите за реваскуларизация се отстранява причината за настъпване на инфаркт, а именно отпушване на запушената коронарна артерия.

Методи на реваскуларизация са тромболизата, първичната перкутанна коронарна интервенция (РСІ) и хирургична реваскуларизация - аорто- коронарен байпас (АКБ). Тромболиза Тромболизата е метод за разрушаване (oт латински -lisis) на тромби с фармакологични средства (фибринолитици) при което се възтановя... прочети

9. Усложнения при инфаркт на миокарда

Какви са усложненията в хода на миокардния инфаркт и какво е лечението при настъпването им.

Застойна сърдечна недостатъчност Сърдечната недостатъчност може да настъпи както в ранния така и в покъсните етапи сле миокарден инфаркт. Острата сърдечна недостатъчност е най-честото усложнение в острата фаза на миокардния инфаркт. Тя е резултат на парадоксално систолно изпъкване на инфарктната зо... прочети

Добави в Svejo