10. Диференциална диагноза при цистит

Циститът за много от болните изглежда лесно за диагностициране и лечение заболяване, но трябва да се има предвид, че е препоръчително да се постави диагноза от лекар, като се има предвид големият брой на заболяванията, с които трябва да се направи диференциална диагноза. При неправилна или закъсняла диагноза или при неправилно проведено лечение циститът често рецидивира и може да стане хроничен.

При симптоми на цистит трябва да се направи диференциална диагноза с редица заболявания.

При жените със симптоми на цистит винаги трябва да се мисли и търси и гинекологично заболяване. За да се постави точна диагноза при циститни оплаквания и бяло течение е добре жената да бъде прегледана от акушер-гинеколог, за да се изключи гъбична вагинална инфекция, тъй като даването на антибиотик на сляпо всъщност може да влоши оплакванията от възпалителния гинекологичен проблем. В този случай за точна диагноза е препоръчително да се вземе и урокултура. При вагинит, обичайно наред с микционно-дизуричните оплаквания, жените имат и повишен вагинален секрет, нерядко и нов или няколко сексуални партньори.

При жените с циститни оплаквания, освен вагинит трябва да се изключи и аднексит, цервицит, възпалителна тазова болест, киста на яйчниците, стеноза на уретрата и други.

В някои от случаите е възможно резултатите от микробиологичното изследване на урината (урокултура) да са негативни, но болната жена да има клинични симптоми, като при цистит. При тези жени трябва да се изключи уроинфекция, причинена от микоплазми или хламидии.

При възрастните жени причината за честите цистити и повтарящите се уроинфекции може да бъде десцензуса на влагалището. В такива случаи болната също трябва да бъде консултирана от акушер-гинеколог, за да се изключи това състояние.

В диференциалната диагноза на цистита се обсъждат и други заболявания, като туберкулоза на отделителната система или системно заболяване на съединителната тъкан - колагеноза, особено при левкоцитурия (повишено ниво на левкоцитите в урината) и отрицателна урокултура.

При диференцирането на цистита задължително трябва да се изследва обикновена урина, както и стерилна урина. Обикновената урина с уринен седимент е първият тест, който се назначава, тя изисква само няколко часа за получаване на резултата. За получаване на резултатите от урокултурата трябва да се изчака повече - 3 дни.

Някои пациенти например нямат оплаквания, в урината им няма левкоцити, но имат бактериурия. Асимптомна бактериурия се лекува само при бременните жени, докато при другите пациенти лечение не се изисква.

Диференциална диагноза при циститни оплаквания се прави и с други заболявания на пикочния мехур, протичащи с болезнено уриниране (дизурия), като камъни или чужди тела в уретрата или пикочния мехур, доброкачествен или злокачествен тумор на пикочния мехур, аднексит, простатит или уретрит при мъже, уретрит, причинен от полово-преносима инфекция, чревни заболявания, интерстициален цистит и други. Интерстициалният цистит протича с дизурия, без данни за левкоцитурия.

Уретритът при мъжете се изявява с по-обилен или по-оскъден секрет от уретрата, установяване на засъхнал секрет сутрин върху меатуса. Мъжете с уретрит понякога имат нова или няколко сексуални партньорки, повишен брой на левкоцитите в урината, след като пациентът не е уринирал поне 3 часа. Най-честата причина за уретрита е гонореята, хламидийната инфекция, херпес симплекс или трихомонална инфекция.

Диференциална диагноза при симптоми на цистит се прави и със заболявания като:

• перинефрален абсцес
• остра папиларна некроза
• поликистоза на бъбреците
• бъбречна туберкулоза
• пиелонефрит
• гъбични инфекции на пикочния тракт
• надбъбречен абсцес
• хиперкалциемична нефропатия
• подагра
• интоксикация с тежки метали
• саркоидоза и други грануломатозни заболявания
• неврогенен пикочен мехур
• ендометриоза
• злокачествени заболявания на гениталиите
• злокачествени или доброкачествени заболявания на отделителната система
• отхвърляне на трансплантанта след бъбречна трансплантация
• прием на определени медикаменти: циклофосфамид, нестероидни противовъзпалителни средства, аспирин, алопуринол и други
• лъчетерапия в областта на малкия таз и пикочния мехур
• захарен диабет
• травма на уретрата след полов акт, уретрална манипулация или цистоскопия