Цистит

Циститът е сред най-разпространените бактериални инфекции. Може да засегне индивиди от мъжки и женски пол от всякакъв расов и етнически произход и възраст. Въпреки това е много по-чест при жените, отколкото при мъжете.

Причината за поява на цистита определя вида му. Следните са типове цистит:

Инфекциозен цистит

Инфекция е най-честата причина за развитие на възпаление на пикочния мехур.

• Бактериален - този вид цистит е често срещан и се появява при навлизане на бактерии в пикочния мехур. Също така може да се развие, когато се появи дисбаланс на нормално растящите бактерии в тялото. Повечето случаи на бактериален цистит са причинени от вид бактерии Escherichia coli (E. coli).

Бактериални инфекции на пикочния мехур могат да се появят при жени в резултат на полов акт. Но дори сексуално неактивните момичета и жени са податливи на инфекции на долните пикочни пътища, тъй като женската генитална област често се населява от бактерии, които могат да причинят цистит.

Важно е да се лекува инфекцията на пикочния мехур. Ако инфекцията се разпространи към бъбреците, може да се превърне в сериозен здравословен проблем.

Неинфекциозен цистит

Въпреки че най-често възпалението на пикочния мехур се причинява от инфекция с бактерии, неинфекциозни фактори също могат да бъдат причина за цистит:

• Интерстициален - наричан още синдром на болезнения пикочен мехур, най-често се среща при жени. Причината за развитието на този вид цистит не е изяснена.
• Индуциран от лекарство - някои медикаменти могат да предизвикат възпаление на пикочния мехур.
• Радиационен - лъчетерапия в тазовата област може да причини цистит. Радиационното лечение убива раковите клетки, но също така може да причини увреждане на здрави клетки и тъкани.
• Причинен от чуждо тяло - постоянната употреба на катетър може да увеличи риска от бактериална инфекция и да увреди тъканите в пикочните пътища. Както бактериите, така и увредените тъкани могат да причинят възпаление.
• Химичен  - определени хигиенни и контрацептивни продукти могат да възпалят пикочния мехур, например дамски хигиенни спрейове, спермицидни препарати, диафрагма със спермицид, химични вещества от пяна за вана.
• Свързан с други състояния - в някои случаи циститът може да се развие като усложнение на други медицински състояния, като камъни в бъбреците, диабет, хиперплазия на простатата, гръбначни травми, инфекция с ХИВ.

Видът на цистита зависи от причината за появата му. Има много възможни причини за цистит. Повечето са инфекциозни и по-голямата част от тези случаи произтичат от възходяща инфекция. Нормално в пикочния мехур липсва бактериална флора. Бактериите навлизат от външните пикочно-полови структури. Най-често циститът се предизвиква от чревни бактерии, който попадат в него през пикочния канал (уретрата).

По отношение на специфични бактерии, E. coli (Escherichia coli) е най-честият микроорганизъм, отговорен за инфекция на пикочния мехур или цистит. Стафилококи (от кожата) и други бактерии в червата (Proteus, Klebsiella, Enterococcus) могат  също да причинят цистит и други форми на уринарни инфекции.

Рядко гъбичките могат да причинят инфекции на пикочния мехур. Кандида е най-разпространената гъбичка, предизвикваща цистит. Кандидозните инфекции на пикочния мехур и пикочните пътища са много по-рядко срещани от бактериалните инфекции.

Вируси могат да причинят в редки случаи инфекции на пикочния мехур. Вирусният цистит може да се появи при индивиди с компрометирана имунна система.

Циститът невинаги се дължи на инфекция. По-рядко може да бъде вследствие на прием на определени лекарства, лъчетерапия или употреба на потенциални дразнители, като женски хигиенни спрейове, спермицидни желета или продължителна употреба на катетър. Циститът може да се появи и като усложнение на друго заболяване.

По-честите причини за цистит са:

• Инфекция на пикочните пътища
• Прием на определени лекарства
• Излагане на радиация
• Непрекъсната употреба на катетър
• Иритативни хигиенни продукти

Някои хора са с по-голям риск от други за развитие на уринарни инфекции.

Циститът се среща по-често при жените поради по-късата уретра. Освен това отворът на уретрата на жената е по-близо до ануса, отколкото при мъжа, така че има по-висок риск от навлизане на чревни бактерии в уретрата. Въпреки това, и жените, и мъжете са изложени на риск от това състояние.

Факторите, които повишават риска от цистит при жени, са:

• Сексуална активност - половият акт може да доведе до навлизане на бактерии в уретрата
• Бременност - хормоналните промени по време на бременност могат да увеличат риска от инфекция на пикочния мехур
• Диафрагми със спермицид - употребата на определени видове контрацептивни методи увеличава риска от инфекции на пикочните пътища. Има по-висока честота на цистит сред жени, които използват диафрагма със спермициди, в сравнение със сексуално активни жени, които не използват такава.
• Тампони по време на менструация - при поставяне на тампона има малък риск от навлизане на бактерии през уретрата
• Иритативни продукти за лична хигиена - употребата на продукти с добавени аромати или вещества, които могат да раздразнят гениталната област, увеличава риска от цистит
• Менопауза - променените нива на хормони при жени в менопауза често са свързани с инфекции на уринарния тракт. Нивата на естроген се понижават и лигавицата на уретрата на жената става по-тънка. Изтъняването на лигавицата носи по-голям риск от поява на инфекция и увреждане. След менопаузата този риск се увеличава. Освен това по време на менопаузата жените произвеждат по-малко вагинална секреция. Тази слуз обикновено действа като защитна бариера срещу бактерии.

Мъжете могат да бъдат изложени на по-висок риск от цистит поради задържане на урина в пикочния мехур вследствие на увеличена простата. При мъжете без предразполагащи здравословни проблеми циститът е рядко срещано състояние.

Рисковите фактори за цистит, общи за мъжете и жените, включват:

• Инфекция на пикочните пътища - настояща или скорошна
• Нарушена имунна система - например при лечение на рак (лъчетерапия, химиотерапия), диабет, инфекция с HIV
• Продължителна употреба на катетър
• Камъни в бъбреците
• Увреждания на гръбначния стълб
• Нарушения в потока на урината - блокада в част от отделителната система, която предотвратява притока на урина
• Пълен пикочен мехур - ако пикочният мехур не се изпразни напълно, се създава среда за размножаване на бактериите. Това е доста често срещано сред бременни жени или мъже с уголемена простата.
• Чест или енергичен секс - това увеличава шансовете за физическо увреждане, което от своя страна повишава вероятността от цистит. Това понякога се нарича "цистит на меден месец".

През определени периоди от годината се установява по-висока честота на цистит. Най-често възпаление на пикочния мехур се развива през зимата и пролетта.

Симптомите на цистит често се появяват внезапно и могат да причинят значителен дискомфорт. Те са вариабилни и с различна продължителност.

Симптомите при цистит могат да включват:

• Чести позиви за уриниране
• Желание за уриниране след изпразване на пикочния мехур
• Болезнено уриниране
• Мътна или с неприятна силна миризма урина
• Усещане за парене при уриниране
• Кръв в урината
• Тазова болка
• Усещания за натиск в тазовата област (или пълнота на пикочния мехур)
• Леко повишена телесна температура (когато е налице инфекция на уринарния тракт)
• Болка по време на полов акт
• Спазми в корема или гърба

Ако имате симптоми на цистит, консултирайте се с Вашия лекар възможно най-скоро. В допълнение към обсъждането на Вашите оплаквания и медицинска история, лекарят може да препоръча някои изследвания.

Лекарят може да назначи изследване на проба от урина, за да установи причината за цистита и да провери за инфекция на уринарния тракт. Също така може да извърши цистоскопия или образно изследване.

• Изследване на урина. При съмнение за инфекция на пикочния мехур лекарят може да назначи анализ на урина, за да определи дали в урината има бактерии, кръв или гной. Ако е така, може да поиска уринна култура, за да се определи вида на бактериите в урината. Лекарят може също така да назначи изследване за полово предавани инфекции, тъй като те често имат подобни симптоми като цистит.
• Цистоскопия. При цистоскопия лекарят разглежда пикочния мехур с тънка тръба, в която има закачена камера и светлина. Медицинският специалист може да използва цистоскопа за вземане на биопсия на тъкан на пикочния мехур, ако е необходимо.
• Образни изследвания. Често образните изследвания не са необходими, но те могат да бъдат полезни при диагностициране на цистит, особено когато не са открити данни за инфекция. Рентгенография или ултразвук може да помогне да се изключат други причини за цистит, като структурен проблем или тумор.

Циститът за много от пациентите изглежда лесно за диагностициране и лечение заболяване, но трябва да се има предвид, че е препоръчително да се постави диагноза от лекар, като се има предвид големият брой на заболяванията, с които трябва да се направи диференциална диагноза. При неправилна или закъсняла диагноза или при неправилно проведено лечение циститът често рецидивира и може да стане хроничен.

При симптоми на цистит диференциална диагноза може да включва:

• Остър пиелонефрит
• Полово предавани инфекции (например хламидиална инфекция, гонорея)
• Херпес симплекс
• Интерстициален цистит
• Тазово възпалителна болест
• Цервицит
• Уретрит
• Вагинит и вагинална кандидоза
• Простатит
• Рак на пикочния мехур
• Злокачествени заболявания на гениталиите

Консултирайте се с Вашия лекар, ако:

• имате симптоми на цистит (например парене и болка при уриниране, често уриниране, тазова болка и др.)
• получавате често цистит
• имате по-тежка симптоматика - като кръв в урината и висока температура
• сте бременна и имате оплаквания
• Вашето дете има симптоми на цистит
• симптомите продължават след като сте приключили приема на назначената терапия

Потърсете незабавна медицинска помощ, ако имате признаци и симптоми, чести при бъбречна инфекция, като:

• болки в гърба или отстрани на гърба
• болка в областта на кръста
• гадене и повръщане
• висока температура и втрисане

Лечението при цистит зависи от причината за появата му.

Основната терапия при най-честия вид цистит - бактериален, са антибиотиците. Подходящият антибиотик и продължителността на прием се определят от лекуващия лекар въз основа на симптоматиката и причинителя на инфекцията, както и от индивидуалните особености на пациента.

Аналгетици и противовъзпалителни средства спомагат за облекчаване на дискомфорта и болката и намаляване на възпалението. Добавки на растителна основа също могат да се включат като допълнително средство към основната терапия.

Някои похвати, като употреба на подгряващи подложки, избягване на консумацията на определени храни и напитки (например кафе, алкохол, цитруси), прием на много течности, също са полезни в лечението на цистита.

При адекватна, своевременна и правилно следвана от пациента терапия циститът рядко причинява усложнения. Но без проведено лечение възпалението на пикочния мехур може да доведе до по-сериозно състояние. Усложненията могат да включват:

• Бъбречна инфекция - нелекуван инфекциозен цистит може да доведе до инфекция на бъбреците - пиелонефрит. Това рядко усложнени може да причини трайно увреждане на бъбречните функции.
• Кръв в урината - възможно е при цистит да има кръвни клетки в урината, като това обикновено изчезва с лечението. Ако след проведената терапия все още има наличие на кръвни клетки в урината, лекарят може да насочи към специалист, който да определи причината.
• Рецидивиращ цистит - представлява чести повторни появи на инфекцията на пикочния мехур. Понякога това състояние е трудно за лечение. В такива случаи е от важно значение профилактиката на цистита.

Често се препоръчва прием на сок от червена боровинка или добавка с екстракт от червена боровинка, съдържащи проантоцианидин, за да помогнат за намаляване на риска от повтарящи се инфекции на пикочния мехур. Последните проучвания обаче сочат, че червената боровинка е по-малко ефективна, отколкото се смяташе досега. Някои по-малки проучвания показаха малка полза, но по-големите проучвания не намериха значителна полза.

При повторни инфекции на пикочния мехур, както и за профилактика на цистит лекарите препоръчват:

• Пийте много течности, особено вода.
• Уринирайте често. Ако усетите желание за уриниране, не отлагайте използването на тоалетната.
• След дефекация се почиствайте чрез избърсване в посока отпред назад. Това предотвратява разпространението на бактерии от аналната област във влагалището и уретрата.
• Вземайте душове, а не вани.
• От важно значение е ежедневната хигиена. При измиване не използвайте иритативни ароматизирани хигиенни средства.
• Избягвайте употребата на интимни спрейове. Тези продукти могат да раздразнят уретрата и съответно пикочния мехур.
• Носете памучно бельо. Избягвайте плътното бельо и тесни панталони.
• Използвайте лубрикант по време на полов акт. Ако страдате от вагинална сухота, използвайте лубрикант по време на сексуален контакт.

Прогнозата за цистит зависи от причината за симптомите.

Като цяло прогнозата при цистит е добра. Важно е обаче да се лекува основното състояние възможно най-скоро. Ако имате симптоми на цистит, най-добре е да се консултирате с лекар.

Докато се възстановявате от цистит, трябва да:

• приемате много течности
• избягвате кофеиновите напитки, тъй като те могат да раздразнят пикочния мехур
• уринирате често, вместо да задържате порива
• носите памучно бельо и свободни дрехи