8. Хроничен бронхит

Според Националния център за здравна статистика на САЩ през 2006 година приблизително 9,5 милиона души или 4 процента от населението, са били диагностицирани с хроничен бронхит. Тази статистика най-вероятно е неточна, тъй като се основава на данни от интервюта, проведени с пациентите и е възможно да е подценила честотата на хроничния бронхит с до 50 процента, тъй като част от пациентите не съобщават цялостно за техните симптоми и остават недиагностицирани.

Свръхдиагностициране на хроничен бронхит от пациенти и клиницисти също е възможно. Терминът бронхит често се използва за описване на неспецифична и самоограничаваща се кашлица, което може да доведе до увеличаване честотата на заболяването, без реално пациентът да отговаря на критериите за хроничен бронхит.

По отношение на честотата на заболяването при двата пола, бронхитът засяга мъжете по-често от жените. В САЩ при приблизително две трети от мъжете и една четвърт от жените е установен емфизем след смъртта. Подобно на ХОББ, честотата на хроничния бронхит е по-висока в популацията на възраст над 50 години.

Тютюнопушенето представлява несъмнено водещата причина за поява на хроничен бронхит. Чести рискови фактори за обостряне на хроничния бронхит са напредналата възраст и нисък форсиран експираторен обем за 1 секунда (ФЕО1). Повечето обостряния (около и над две трети от общия процент) на хроничния бронхит се счита, че се дължат на дихателни инфекции.

Най-общо основните причини, водещи в масовия случай до появата и прогресията на болестта, са:

• тютюнопушене: предполага се, че тютюнопушенето е причина за около 90 процента от случаите на хроничен бронхит и хронична обструктивна белодробна болест. Проучванията сочат, че пушенето на лули, пури и марихуана причиняват подобни увреждания. Тютюнопушенето уврежда движението на ресничките, инхибира функцията на алвеоларните макрофаги и води до хипертрофия и хиперплазия на мукус-секретиращите жлези. Тютюнопушенето може също да увеличи съпротивлението на въздухоносните пътища чрез вагално медиирана гладкомускулна констрикция. Ето защо, прекратяване на тютюнопушенето е първата стъпка към лечението на хроничния бронхит
• замърсяване на въздуха: нивата на замърсяване на въздуха също оказват влияние и повишават респираторните проблеми сред населението в засегнатите региони. Според различни доклади всяка година в Съединените Щати разходите в здравеопазването, свързани с експозиция на въздушни замърсители на открито, варират между 40 до 50 милиарда долара и се предполага, че тази експозиция е довела до 50 000 до 120 000 преждевременни смъртни случаи
• професионална експозиция: съществуват все повече доказателства за ролята на професионалната експозиция на вредни прахове и газове във възникването на симптоми на хроничен бронхит. Такива вредни агенти могат да бъдат въглища, петролни изпарения, цимент, силиций, силикати, ванадий, осмий, органични прахове, огнен дим, двигателни газове, пасивно тютюнопушене и други

Напредналата възраст, други подлежащи заболявания, продължителна медикаментозна терапия, непълноценно хранене и други повишават риска от възникване на болестта при наличие на въздействието на основните причинители.

Хроничният бронхит се придружава от ексцесивна продукция на трахеобронхиален мукус, достатъчна да причини кашлица с експекторация за 3 или повече месеци в годината, в поне 2 последователни години. Алвеоларният епител представлява както инициатор на възпалението, така и обект на самото възпаление.

Преобладаването на неутрофили и перибронхиалната дистрибуция на фибротични промени се дължи на действието на интерлевкин 8, колония-стимулиращи фактори и други хемотактични и провъзпалителни цитокини. Епителните клетки на въздухоносните пътища освобождават тези възпалителни медиатори в отговор на токсични, инфекциозни и възпалителни стимули, в допълнение с намалено освобождаване на регулаторни продукти, като ангиотензин-конвертиращ ензим или неутрална ендопептидаза.

Хроничният бронхит може да бъде класифициран като обикновен хроничен бронхит, хроничен мукопурулентен бронхит или хроничен бронхит с обструкция. Образуването на мукоидните храчки е характерно за обикновения хроничен бронхит. Образуването на персистиращи или рецидивиращи гнойни храчки при отсъствие на локални гнойни заболявания, като бронхиектазии, е характерно за хроничния мукопурулентен бронхит.

Хроничният бронхит с обструкция трябва да бъде отдиференциран от хронично инфектирана астма. Различаването се основава главно на анамнезата за заболяването, като пациенти, които имат хроничен бронхит с обструкция се представят с анамнеза за продължителна продуктивна кашлица и в по-късен етап поява на свиркащи хрипове, докато пациенти с астма с хронична обструкция съобщават за продължително наличие на свиркащи хрипове и в по-късен етап поява на продуктивна кашлица.

Хроничният бронхит може да бъде резултат на серия от пристъпи на остър бронхит или може да се развие постепенно, поради прекомерно тютюнопушене или инхалация на замърсен въздух. Когато така наречената "тютюнджийска кашлица" е по-скоро продължителна, а не рядка, слоят продуциращ мукус и покриващ бронхиалното дърво най-вероятно е задебелен, стеснявайки въздухоносните пътища до степен затрудняваща дишането.

Симптомите при хроничен бронхит показват известна вариабилност при отделните пациенти, като кашлицата е водеща проява, следвана от диспнея и чести респираторни инфекции. Допълнително при отделните засегнати е възможна поява на други клинични признаци, провокирани от различни индивидуални фактори, подлежащи заболявания и приемани медикаменти.

Първоначално, кашлицата се наблюдава предимно през зимните месеци. С течение на годините, кашлицата прогресира от зимна към целогодишна, мукопуролентни екзацербации зачестяват, както и продължителността и тежестта на всяка екзацербация се увеличават до достигане на поява на задух при минимални усилия.

Обикновено при пациентите могат да се опишат някои от следните прояви:

• кашлица с хроничен характер: кашлицата представлява най-често наблюдаваният симптом. Тя започва в ранните стадии на заболяването, често съпровожда остри респираторни инфекции и става по изразена с напредване на заболяването
• характерна експекторация: при остър бронхит кашлицата обикновено трае 10-20 дни и е придружена с отделяне на храчки. Храчките могат да бъдат прозрачни, жълти, зелени и дори с наличие на кръвни примеси
• фебрилитет: повишената температура е рядко срещана при хроничния бронхит и обикновено е признак на придружаваща инфекция, причинена от вируси или бактерии
• други прояви: възможни са умора, слабост, лабилно настроение, общо влошено състояние, напрежение, дискомфорт или болки в областта на гърдите и други. При прегледа на пациент с хроничен бронхит могат да бъдат установени цианоза, барабанни пръсти, нокът тип "часовниково стъкло", свиркащи хрипове при аускултация, систоличен сърдечен шум, разширена дясна сърдечна граница и други

Проявите лесно могат да бъдат погрешно отнесени към други респираторно заболяване, поради което е необходим обстоен и подробен диагностичен подход за доказване причините на симптомите, изясняване на етиологията и тежестта, както и предприемане на индивидуални терапевтични мерки.