3. Кои са причините за възникване на ХОББ?

Основен рисков фактор за развитие на ХОББ е тютюнопушенето, което причинява над две трети от заболеваемостта, асоциирайки се с висока смъртност според Американската Белодробна Асоциация (American Lung Association - ALA). Пушачите са изложени на 13 пъти по-голям риск от смърт, дължаща се на заболяването, отколкото непушачите.

Дългосрочната експозиция на тютюнопушене е особено опасна, като колкото повече години и колкото повече цигари се пушат дневно, толкова по-голям е и рискът. Хората, които пушат пури и използват лули за пушене на тютюн, също са изложени на риск, като пасивното тютюнопушене също представлява рисков фактор за развитие на заболяването.

Важно е да се отбележи, че само малък процент от пушачите ще развият ХОББ (процентът на пушачите в световен мащаб многократно надхвърля този на заболелите от ХОББ), но мнозинството от пациентите с хронична обструктивна белодробна болест са пушачи или бивши пушачи.

В развитите страни тютюнопушенето е водещият рисков фактор и причина за поява на болестта, докато в развиващите се страни болестта често се асоциира с наличие на замърсяване на въздуха на открито и в затворени помещения.

Въпреки че тютюнопушенето е водещ рисков фактор за поява на ХОББ, той не е единственият. Замърсители на въздуха също могат да доведат до поява на заболяването, когато експозицията е интензивна или продължителна, но също и когато са налице други предразполагащи фактори (например при лица в напреднала възраст и други подлежащи белодробни увреждания).

Замърсители на въздуха на закрито включват дим от изгорени дърва или въглища, използван за отопление или готвене, както и димът отделян при горене на различни други материали и суровини.

Експозиция на значително количество природни замърсители (газове, химически замърсители, повишаване процента на твърдите прахови частици), играе съществена роля за поява на заболяването в световен мащаб, както и за нарастващата честота на болестта.

Дългосрочната експозиция на индустриални прахове, химикали, газове и други замърсители може да доведе до иритация и възпаление на въздухоносните пътища, което да увеличи риска от поява на ХОББ. Хора, занимаващи се с професии, свързани с честа експозиция на прах и химикали, като миньори, фуражни работници, работници в металопреработването, производството и други, са изложени на 2 до 3 пъти по-висок риск от заболяване от ХОББ.

Рискът от развитие на болестта нараства значително при лоши условия на труд в комбинация с някои от другите рискови за ХОББ фактори (напреднала възраст, тютюнопушене, подлежащи белодробни увреждания).

При относително голям процент от пациентите с ХОББ се описват други подлежащи белодробни увреждания, като това най-често са емфизем и хроничен бронхит. Тези пулмонални нарушения водят до увреждане в нормалната функционална активност на белия дроб и въздухоносните пътища, създавайки благоприятни условия за развитие на хронична обструктивна белодробна болест.

Пациентите с астма също са изложени на по-висок риск от развитие на ХОББ, особено ако са активни пушачи или са изложени на системно замърсяване на въздуха.

В някои редки случаи генетичната предразположеност може да доведе до поява на ХОББ при хора, които никога не са пушили или не са били изложени на други рискови факти за заболяването.

Генетичното нарушение се изразява в дефицит на протеин алфа-1 антитрипсин (ААТ), като при приблизително един процент от диагностицираните с хронична обструктивна белодробна болест пациенти причината за болестта се корени в генетичния дефект. Някои проучвания са показали, че близо 100 000 американци страдат от дефицит на ААТ, но много малко от тях знаят за това. Въпреки че дефицитът на ААТ е единственият установен генетичен рисков фактор за ХОББ, се предполага, че съществуват още няколко генни нарушения, които са рискови за поява на заболяването.

Възрастта представлява неконтролируем рисков фактор за поява на заболяването, като с напредване на възрастта право пропорционално нараства и рискът от поява на хронична обструктивна белодробна болест.

ХОББ е заболяване, което се среща по-често при индивиди, които са над 40-годишна възраст с предхождаща анамнеза за тютюнопушене, като значение имат и годините на активно практикуване на вредния навик. Честотата на заболяването се увеличава с възрастта, като за това допринасят и промените, настъпващи в тялото, свързани с процесите на остаряване и съответно по-слабо ефективните механизми за противодействие.