Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)

ХОББ е повсеместно разпространено заболяване, което показва тревожна тенденция към постепенно, прогресивно увеличение на честотата, както в развитите страни, така и в развиващия се свят. Заболяването е сред водещите причини за леталитет в световен мащаб, като в някои райони е трета водеща причина за смъртност.

С нарастване честотата на въздействие на рисковите фактори (тютюнопушене, замърсяване), както и с тенденцията към застаряване на населението пропорционално нараства и честотата на засегнатите от болестта, като прави впечатление високият процент пациенти с тежки форми и сериозни усложнения.

Познаването на причините и рисковите фактори, водещи до развитие на болестта, както и тяхното изясняване при отделните пациенти е ключов момент както в лечението, така и в профилактиката на заболяването. Сред основните фактори и причини, провокиращи развитието на хронична обструктивна белодробна болест, се включват:

• възраст: възрастта е некоригируем, неконтролируем рисков фактор, като по правило заболяването засяга лица над 40 годишна възраст и с напредването на възрастта нараства и рискът от развитие на болестта
• тютюнопушене: тютюнопушенето (активно и пасивно, включително и след отказ от вредния навик) е основен и водещ рисков фактор и причина за развитие на ХОББ. Пушачите са изложени на многократно по-висок риск от поява на болестта, като значение имат годините активно тютюнопушене и броят цигари дневно
• замърсен въздух: докато тютюнопушенето е основен рисков фактор за поява на болестта в развитите страни, то в развиващия се свят основният риск за населението идва от замърсяването на въздуха, както на открито, така и на закрито (особено при използване на алтернативни и нестандартни източници на отопление)
• особености в условията на труд: хората, упражняващи определени професии (миньори, фуражни работници, както и заетите в производството), са изложени на по-висок риск, особено при въздействие и на други рискови фактори
• подлежащи белодробни увреждания: при много от пациентите с ХОББ се установяват и подлежащи белодробни увреждания, като най-често това са хроничен бронхит и емфизем, които се считат за причинители и предвестници на болестта
• генетични фактори: при около един процент от пациентите с ХОББ причината за поява на болестта се дължи на генетични особености и дефицит на алфа-1-антитрипсин

Болестта често започва с нехарактерни прояви, които много от пациентите неглижират и отдават на редица други причини (преумора, настинка, напреднала възраст). Сред симптомите, които са характерни за ХОББ и се описват при всички пациенти в различните етапи от развитието на болестта, се включват:

• кашлица: хроничната кашлица е изключително характерна проява на болестта, като първоначално е налице предимно в сутрешните часове и може да липсва характерна експекторация, но с напредване на процеса се проявява често, като характерът и особеностите на отделяните храчки имат важно значение за диагностицирането на болестта
• диспнея (задух): задухът е чест симптом, който първоначално се проявява само след физическо натоварване, но с напредване на болестта, се описва и в покой
• ограничаване на физическия капацитет: ХОББ е хронично прогресиращо заболяване, което води до постепенно ограничаване на двигателната активност и значително затруднява в късните етапи от своето протичане изпълнението на обичайните ежедневни задължения и социални контакти
• други симптоми: възможни са усещане за дискомфорт, тежест и напрежение в областта на гърдите, кихане, необходимост от често прочистване на гърлото, наличие на доловими с просто ухо хрипове, чести респираторни инфекции и други

Ранните симптоми на заболяването често са неспецифични и се проявяват след физическо натоварване и в ранните сутрешни часове. Към влошаване на протичането насочват появата на задух след минимално физическо натоварване или в покой, хронична кашлица с експекторация, без наличие на други видими причини за нейната поява, хронична умора, чести инфекции.

Сред късните прояви на заболяването се включват тежкият задух и хронична кашлица, които тормозят постоянно пациентите, оток на долните крайници, кахексия и други.

Липсата на своевременни мерки за ограничаване прогресията на болестта, както и неглижирането на състоянието, неподходящото лечение и чести екзацербации крият риск от поява на редица усложнения, много от които имат неблагоприятни дългосрочни последици:

• белодробни усложнения: при пациентите с ХОББ са чести респираторните инфекции, грип, настинка, пневмония, но също се описва по-висок риск от развитие на пневмоторакс и рак на белия дроб
• сърдечно-съдови усложнения: налице е повишен риск от артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, аритмия и различни по вид ритъмни нарушения
• белодробно сърце: белодробна сърдечна болест, пулмонална хипертония или cor pulmonale е характерно усложнения на болестта, като ХОББ е една от водещите причини за развитие на заболяването
• други усложнения: при прогресията на болестта са възможни остеопоротични промени по костите, депресивни епизоди, малнутриция, синдром на малабсорбция и други

Диагностичният подход при пациентите с хронична обструктивна белодробна болест включва различни по вид комплексни изследвания с цел потвърждаване на диагнозата, различаване от идентично протичащи заболявания (например астма, туберкулоза, рак на белия дроб), уточняване на наличните индивидуални рискови фактори, ранно установяване на усложненията и подпомагане на последващата терапия.

Това се постига с помощта на следните диагностични методи:

• анамнеза и физикални находки: акцентът при разпита е върху уточняването на рискови фактори (тютюнопушене, излагане на замърсители, подлежащи заболявания), давността, особеностите и тежестта на симптомите. От физикалните находки с важно значение е установяването на промени при аускултация на белия дроб
• функционални белодробни изследвания: с най-голяма диагностична стойност са резултатите от спирометрията, допълнително се назначават пулсова оксиметрия, тестове за измерване на дифузионния капацитет на белия дроб, за изследване на бронхиалната реактивност, бронходилататорен тест, кръвно-газов анализ и други
• лабораторни и микробиологични изследвания: проследяват се редица показатели при изследването на кръв (маркери на възпалението, хемопоезата, нива на алфа-1-антитрипсин и други) и се извършват изследвания на материал, получен при експекторация
• образна диагностика: с най-голямо диагностично значение за потвърждаване на диагнозата и различаване от някои други болести (например рак на белия дроб) са резултатите, получени при рентгеново изследване на гръдния кош, както и компютърна томография

Терапевтичният подход при пациентите с ХОББ се определя строго индивидуално в зависимост от стадия на болестта, тежестта на симптомите, индивидуалните особености (рискови фактори, подлежащи заболявания, възраст), наличието на развили се усложнения и други. Целта на лечението е контрол на болестния процес, поддържане на продължителна ремисия и редукция на екзацербациите, като това се постига с различни средства:

• лекарствена терапия: представлява основен метод на лечение на ХОББ, като се използват подходящи бронходилататори (бета-2 агонисти, антихолинергици, фосфодиестеразни инхибитори) и кортикостероиди в подходяща лекарствена форма (най-често инхалаторно), доза и дозов режим
• допълнителни средства и мерки: назначават се при необходимост, като може да включват антибиотици (най-често макролиди, цефалоспорини, флуороквинолони), муколитици (амброксол, ацетилцистеин), кислородна терапия, пулмонална рехабилитация и други, съобразно оплакванията на болния и неговите потребности
• общи мерки: за оптимизация на лечението се назначават и различни общи мерки, целящи цялостно подобрение на здравословното състояние и включващи отказ от тютюнопушене, пълноценно хранене, подходящи дихателни упражнения, подходяща физическа активност, допълнителен прием на витамини и минерали и редица други мерки
• хирургично лечение: в редки случаи може да се наложи оперативна намеса, която може да включва булектомия, редукция на белодробния обем, трансплантация на бял дроб и други в зависимост от конкретния случай

За постигане на желания ефект са необходими комплексни мерки за подобрение на симптомите, забавяне прогресията на болестта, удължаване на ремисията, повишаване на устойчивостта спрямо провокиращи фактори.

Хроничният бронхит е състояние, което се дефинира като наличие на кашлица с експекторация за поне три месеца годишно за две последователни години. Болестта често се явява предвестник на ХОББ, като причините и рисковите фактори за поява съвпадат с тези за появата на хронична обструктивна белодробна болест (тютюнопушене, замърсен въздух, професионална експозиция).

Симптомите обикновено включват кашлица с експекторация, слабо проявен задух с или без допълнителни прояви (чести пулмонални инфекции, фебрилитет при наслагване на инфекция, умора, слабост, тежест и болки в гърдите и други).

Важно е своевременно диагностициране на състоянието и различаването му от другите, протичащи идентично респираторни увреждания.

Белодробният емфизем се разглежда като част от хроничната обструктивна белодробна болест и се характеризира с разширение на въздушните пространства на дисталните и терминалните бронхиоли, придружено от деструкция на алвеоларната стена, без наличие на значима фиброза. Водещи причини за развитието и прогресията на болестния процес са тютюнопушенето, професионалната експозиция, генетични фактори, злоупотреба с венозни наркотични вещества, някои заболявания на съединителната тъкан и други.

Основните симптоми, наблюдавани при емфизем, включват кашлица (често оприличавана от пациентите на тютюнджийска), задух, проявен в различна степен, затруднено издишване, тежест и гръден дискомфорт. При прогресия на болестта настъпват цианотични изменения, мускулна атрофия, отоци, белодробна хипертония и други.

Ранната диагностика, уточняването на рисковите фактори и развилите се усложнения, значително подпомагат изготвянето на последващата индивидуална терапия.

Основните мерки за намаляване риска от развитие на хронична обструктивна белодробна болест сред общата популация, както и забавяне прогресията на болестта и екзацербациите при пациенти с вече диагностицирана ХОББ, включват най-общо:

• отказ от тютюнопушене: преустановяването на тютюнопушенето има основно значение за намаляване риска от развитие на болестта и от нейната прогресия
• ограничаване на вредната професионална експозиция: препоръчва се снабдяване с подходящи лични предпазни средства за ограничаване на вредното излагане на фини прахови частици
• мерки срещу замърсяването на въздуха: необходими се комплексни мерки в световен мащаб за ограничаване замърсяването на въздуха в различните райони
• здравословен начин на живот: подобряване на храненето, физическата активност, прием на допълнителни витамини и минерали и други оказват въздействие върху цялостното подобрение на здравословния статус
• превенция на екзацербацията при лица с ХОББ: при пациенти с доказана ХОББ се препоръчват редица мерки за намаляване риска от обостряне, като например поставяне на пневмококова и противогрипна ваксина, подходяща лекарствена терапия и други