11. Чуждо тяло в носа

Чуждото тяло в носа представлява предмет, попаднал или поставен в носната кухина. Най-често телата биват поставени в носа на пациента от самия него, по-рядко в резултат на травми, оперативни интервенции и други. Чуждото тяло обикновено се заклещва в долния носен ход.

Основните характеристики включват:

• рискови групи пациенти: пациентите с чуждо тяло в носа са предимно деца (най-често във възрастта до седем години), умствено изостанали лица или психично болни индивиди
• видове чужди тела: чуждите тела, попаднали в носа, се подразделят на органични и неорганични. Към органичните спадат различни семена, насекоми, парчета дърво, гума и други предмети, докато към неорганичните чужди тела се включват например монети, части от играчки, парчета пластмаса

Клиничната картина при попадането на чуждо тяло в носа настъпва бързо, обикновено около момента на въвеждането на чуждия предмет или до няколко часа след това. Оплакванията обикновено са сравнително неспецифични, като най-често включват локални прояви и характерна обструкция впоследствие:

• локални прояви: пациентът се оплаква от кихане, сърбеж в носа, изтичане на бистра секреция или кръв (при по-остри предмети) от носа, стичането на секрецията назад към гърлото, сълзотечение, понякога и главоболие
• едностранна обструкция на носа: след няколко часа или няколко дни при набъбване на лигавицата на носната кухина покрай чуждото тяло се появява едностранно запушване на носа, придружено от едностранно изтичане на секреция от носа, която понякога е зловонна или кървава

Полезна и подробна информация за най-характерните прояви при чуждо тяло в носа може да намерите на:

• Запушване на носните пътища
• Кихане
• Сърбеж в носа

Диагнозата чуждо тяло в носа може да се подозира при всяко дете с остро настъпила хрема или едностранно запушване на носа при липса на инфекциозен или алергичен момент и излагане на дразнители. Малките деца са най-рисковата популация, като при тях диагностиката обикновено включва:

• разпит на пациента: ключов момент при диагностиката на чуждо тяло в носа е информацията, получена при разпита на пациента. Тъй като в много случаи се касае за малки деца, разпитът може да не е особено информативен, което налага назначаването на подходящи изследвания, някои от които имат едновременно диагностична и терапевтична насоченост
• риноскопия и ендоскопия: най-подходящият метод за доказване на скоро въведено чуждо тяло в носа е предната риноскопия или носната ендоскопия. Така се визуализира предметът, заклещен обикновено в долния носен ход. Когато е минало известно време от въвеждането на чуждото тяло, покрай него лигавицата е възпалена, задебелена, понякога дори покрита с калциеви и фосфорни соли. В подобен случай при предна риноскопия предметът може да не се визуализира, а да остане скрит в лигавицата, което налага допълнителни изследвания
• други изследвания: при съмнения за наличие на чуждо тяло в носа, но липса на достатъчно информативност при риноскопия и ендоскопия може да се направи рентгенография в лицева и фасова проекция на носа, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс на околоносните кухини

Полезна и подробна информация за диагностичните методи с най-голяма информативна стойност при чуждо тяло в носа може да намерите на:

• Риноскопия
• Рентгеново изследване на носната кухина
• Назална ендоскопия

Терапевтичният подход при доказване или потвърждаване на чуждо тяло в носа изисква своевременни и комплексни мерки с цел редуциране риска от възникване на някои потенциално тежки усложнения, затрудняващи последващото лечение. Лечението при чуждо тяло в носа включва най-общо:

• неинвазивно лечение: най-достъпното лечение на чуждо тяло е издухването на носа, като при малки деца това невинаги е възможно. При малки деца и данни за наличие на чуждо тяло в носа с малка давност (в рамките на няколко минути до един час) може да се изпробва техника чрез обдишване. В този случай се запушва незасегнатата ноздра, устата на детето се покрива плътно от устата на медицинското лице, който бързо и рязко духва въздух. Така чуждото тяло може да се издуха навън. Подобна манипулация следва да се извършва само от медицински лица за намаляване на риска от настъпване на допълнителни усложнения и стресиране на детето
• екстракция на чуждото тяло: при невъзможност за отстраняване на чуждото тяло чрез издухване, се пристъпва към инструменталната екстракция на чуждото тяло с помощта на кука, пинцета или щипки. В някои случаи при извършването на риноскопия или ендоскопско изследване на носа диагностичните процедури могат да се окажат и терапевтични и да се отстрани чуждият предмет
• възможни усложнения: сред най-честите усложнения при попадане на чужд отяло в носа и липса на своевременно лечение се включват инфектиране на носните кухини с настъпване на остър синузит, предаване на инфекцията към средното ухо с развитие на среден отит, покриването на чуждото тяло с калциеви и фосфорни соли, при което се образува ринолит, подлежащ само на оперативно отстраняване. Възможно е и развитие на перфорация на носната преграда при твърди предмети, разязвявания и други