9. Медикаментозен ринит

Медикаментозният ринит възниква с еднаква честота както при мъжете, така и при жените, като рядко се описва в детска възраст, най-характерен е за възрастта между 20 и 50 години.

Основната причина за развитието му е злоупотреба с назални деконгестанти:

• рискови фактори: към рисковите фактори се включват състоянията, които могат да наложат по-честа употреба на назални деконгестанти, обикновено без допитване до специалист. Такива са например инфекции на горните дихателни пътища, вазомоторен ринит, хроничен риносинуит, алергичен ринит и други. Риск е налице и при употреба на назални деконгестанти по време на бременност, при девиация на носната преграда. Медикаментозен ринит може да възникне и при употреба на някои забранени субстанции, като например кокаин
• риск от усложнения: медикаментозният ринит може да предразположи пациентите към хроничен синузит, атрофичен ринит или отит на средното ухо
• патофизиологични промени: патофизиологията на медикаментозния ринит е неясна, въпреки че се предполагат някои механизми, включващи сигнализация на норепинефрин
• хистологични промени: типичните хистологични промени включват увеличение на броя на лимфоцитите и фибробластите, денудация (премахване на защитния слой) на епителните клетки, оток на епитела, хиперплазия на чашковидните клетки, повишена продукция на слуз, възпалителна клетъчна инфилтрация, сквамозноклетъчна метаплазия

Клиничното протичане при медикаментозен ринит обикновено е характерно, като към типичните за него прояви могат да се насложат и симптомите на основното заболяване или болестно състояние, довело до продължителна употреба на назални деконгестанти. Характерните особености в симптоматиката включват:

• характерни признаци: характерната проява на медикаментозния ринит включва запушване на носа без ринорея или кихане, обикновено при продължителна употреба на назални деконгестанти, като първите признаци са налице след пет до седем дни след началото на употреба на локален деконгестант
• системни оплаквания: пациентите с медикаментозен ринит често хъркат, имат сънна апнея или дишат предимно през устата, което може да доведе до болки в гърлото и сухота в устата, главоболие, влошаване на работоспособността
• важни особености: симптомите при медикаментозен ринит не се обострят при смяна на сезона, не се повлияват от това дали пациентът прекарва времето си на закрито или открито, не се обострят след продължително излагане на тютюнев дим и замърсители. Пациентите често увеличават дозата и честотата на употреба на назалния спрей с цел облекчаване на симптомите, което води до влошаване на състоянието

Поставянето на диагнозата при медикаментозен ринит обикновено се основава на данните от обстойния разпит и преглед на пациента, като се потвърждава по метода на изключването чрез назначаване на подходящи изследвания.

Акцентите в диагностичния процес са насочени към:

• разпит и преглед: обстойната анамнеза може да изясни давността на приложението на назални деконгестанти или други медикаменти, както и да подпомогне за асоциацията между приложението на лекарствата и появата на симптоми. Допълнително при разпита се установява излагане на дразнители, патогени, алергени, инфекции. При клиничния преглед обикновено се установява напълно запазено общо състояние, без патологични изменения и данни за засягане на други органи и системи
• изследвания: изследвания, като цитология на назален секрет, риноскопия, проследяване нивата на IgE, пълна кръвна картина, СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите), алергологичен кожен тест, компютърна томография на синуси, могат да бъдат полезни за диагностициране на състоянието и разграничаването му от други заболявания
• диференциална диагноза: диференциалната диагноза най-често включва различаване от вазомоторен и алергичен ринит, назални полипи, риносинузит и други

Терапевтичният подход при установяването и потвърждаването на медикаментозен ринит обикновено включва преустановяване употребата на назалните деконгестанти в комбинация с някои общи мерки и средства за облекчаване на симптомите до тяхното пълно отшумяване, което изисква определен период от време:

• преустановяване употребата на съответните лекарства: след като се идентифицира медикаментозният ринит, употребата на назални деконгестанти (или други лекарства, които доказано са в основата на развитието на състоянието) трябва да се прекрати възможно най-скоро под наблюдението на специалист
• симптоматично лечение: симптомите на назална конгестия и хрема могат да персистират различен период от време след преустановяване употребата на назални деконгестанти. При подобен случай симптомите могат да бъдат лекувани с кортикостероидни назални спрейове под наблюдението на лекар, като се препоръчва употребата им в кратки срокове и преустановяване при стабилизиране на състоянието