10. Носни полипи

Причините за образуването и разрастването на носните полипи не са докрай изяснени, като се предполага въздействието на някои генетични фактори в комбинация с фактори от околната среда, провокиращи често възпаление на носната лигавица и създаващи благоприятни условия за поява на носни полипи:

• генетични фактори: установена е зависимост между определени групи хора и носната полипоза, както и тенденцията за предаване на заболяването в семейството
• причини за поява: носната полипоза обикновено се развива на фона на персистиращо възпаление на носната лигавица, като причини за поява на състоянието могат да бъдат всички заболявания и процеси, водещи до възпаление с хроничен характер, засягащо лигавицата на носа. Хормоналният фон също може да играя роля, макар не напълно изяснена, тъй като носната полипоза се среща между два и четири пъти по-често при мъжете
• рискови фактори: разрастванията на носната и синусовата лигавица се срещат по-често при пациенти с подлежаща бронхиална астма, хроничен ринит или синузит, при атопици (лица с множество алергии, както и лица с висока възприемчивост към действието на различни алергени), при подлежаща кистична фиброза (муковисцидоза), носна мастоцитоза, синдром на Чърг-Щраус (Churg-Strauss), първична цилиярна дискинезия и други

Наличието на полипи в носа обикновено протича дълго време напълно безсимптомно или с някои леки, едва забележими, неспецифични прояви. Разрастването на полипите отнема различен период от време, като едва при достигане на определени размери, се наблюдават и различни симптоми:

• назална обструкция: носните полипи протичат с разнообразна клинична картина, като най-типичен белег е постепенното, прогресиращо запушване на носа, което не се подобрява от прилагане на назални капки. Обикновено не се съобщава за връзка на назалната обструкция с излагане на алергени, замърсители и инфекциозни агенти
• допълнителни симптоми: често срещани оплаквания са хремата с воднист секрет, намаленото до липсващо обоняние, намаленото до липсващо усещане за вкус, болка в областта на горните зъби, усещане за притискане в лицето и около очите, хъркане, сълзене на очите. Възможни са още усещане за задух при вдишване, кървене от носа, главоболие, нарушения на съня и други оплаквания, обикновено с неспецифичен характер

Полезна и подробна информация за едни от най-характерните симптоми при наличие на полипи в носа може да намерите на:

• Отслабено или липсващо обоняние
• Хъркане
• Запушване на носа
• Намален или липсващ вкус

Диагностичният подход при полипи на носа включва стандартните методики, като се обръща внимание на някои подробности при разпита на пациента, но с най-голямо значение са резултатите от проведените насочени, специализирани образни изследвания. Диагнозата най-общо се базира на:

• разпит и преглед: обръща се внимание на данни за чести боледувания с възпаление на носната лигавица, наличие на алергии, прием на лекарства, тежест и давност на симптомите, наличие на връзка с появата на симптомите и излагане на дразнители
• риноскопия и ендоскопия: най-сигурните методи за поставяне на диагноза носни полипи са предната или задна риноскопия, както и носната ендоскопия. При тях се виждат гладки, меки неболезнени образувания, с мека консистенция, кръгла или капковидна форма. Обикновено те запълват средния носен ход, но при голяма давност на заболяването могат да изпълнят изцяло лумена на носа
• допълнителни изследвания: други методи, подпомагащи поставянето на диагнозата и установяване на размера на полипите, са компютърна томография и ядрено магнитен резонанс на носа и околоносни кухини

Полезна и подробна информация за основните методики, използвани за диагностика на полипи в носа, може да намерите на:

• Риноскопия
• Назална ендоскопия

Терапевтичният подход при носни полипи се определя индивидуално в зависимост от техните размери, разположение, провокация на симптоми и други особености. Най-общо лечението при полипи на носа се подразделя на два основни вида, а именно консервативно (с лекарства) и оперативно:

• консервативно лечение: първоначално се стартира с консервативно лечение с локално (под формата на капки, спрей) и системно (перорално, много рядко инжекционно) прилагане на кортикостероидни средства. Ако полипите не намалят след започване на лечението, може да се опита и директното инжектиране на кортикостероид в тях. Лечението с кортикостероиди не трябва да е много продължително, поради опасността от развитие на локални и системни странични ефекти
• оперативно лечение: оперативното лечение представлява дефинитивен метод за отстраняване на полипите и се означава като полипектомия. Обикновено се извършва под ендоскопски контрол с локална или обща анестезия. Полипът се захваща с помощта на щипка или примка и се измъква навън. Материалът се изпраща за хистологично уточняване и отдиференциране от злокачествени тумори