6. Усложнения при тиреоидит на Хашимото

Увеличение на размерите на щитовидната жлеза с развитие на струма или гуша при някои пациенти се проявява в лека форма, като част от симптоматиката на заболяването, докато при други може да доведе до значително нарастване на жлезата с развитие на допълнителни усложнения.

В леките форми състоянието невинаги се забелязва от околните и се възприема от пациентите преди всичко козметичен дефект, тъй като е налице подуване в областта на шията. С прогресията на болестния процес и значително увеличаване размерите на тиреоидеята могат да настъпят многобройни допълнителни оплаквания и усложнения в резултат на компресия на разположени в съседство съдове, нерви, органи и структури, сред по-честите от които се включват:

• затруднено дишане: притискането на трахеята води до инспираторен задух, често в комбинация с кашлица
• затруднено преглъщане: притискането на хранопровода води до дисфагия или затруднено преглъщане, първоначално на твърди храни, впоследствие и на течности
• дисфония: засягането на гласните връзки от нарастващите размери на тиреоидеята може да причини промени в гласа и дисфония
• други: при засягане на горния шиен ганглий и glomus caroticus са възможни развитие на синдром на горна куха вена, синдром на Horner, протичащ с енофталм, птоза и миоза. Възможни са още главоболие, болки в областта на шията и раменете, а в много редки случаи гушата предразполага към неопластично израждане

Сърдечно-съдови усложнения в резултат от Хашимото обикновено настъпват след дългогодишно протичане на заболяването без липса на лечение или с неподходяща и непълна терапия. Възможни са ритъмни нарушения, развитие на кардиомиопатия, както и сърдечна недостатъчност с характерните за тях рискове.

Счита се, че една от най-честите причини, поради които Хашимото увеличава сърдечно-съдовия риск и леталитет се корени в неблагоприятно повлияване на липидния профил с повишение на лошия LDL холестерол и триглицеридите.

Ранната и комплексна терапия на Хашимото значително редуцира рисковете от сериозни усложнения в резултат от засягане на сърдечно-съдовата система.

Промените в психичното и емоционалното състояние са особено чести при пациентите с болест на Хашимото, като при отделните засегнати се проявяват в различна степен. Състоянието предразполага към депресивни епизоди, емоционална лабилност и психична неустойчивост, неуравновесеност, нервност, раздразнителност.

С напредване на болестните изменения се наблюдава забавяне на мисловната дейност и в различно проявление когнитивен спад (нарушения в паметта, трудно концентриране, трудно запаметяване и възприемане на нова информация).

При много от засегнатите се наблюдава и понижение на либидото, главно в резултат от склонността към депресия.

Терминът микседем в много случаи се използва като синоним за тежък хипотиреоидизъм, но също така обозначава и специфични промени по кожата, настъпващи в резултат от прогресията на болестния процес. В контекста на дерматологията микседем обозначава кожния едем поради повишено отлагане на компонентите на съединителната тъкан.

Отокът се описва най-често в областта на горната част на гърба, ръцете, краката и около очите, като обикновено не предизвиква болки.

Микседемната кома от своя страна представлява животозастрашаващо състояние, развиващо се в резултат от продължителен и неконтролиран хипотиреоидизъм. Тригери или провокатори на състоянието са излагане на ниски температури, инфекции, сърдечно-съдови инциденти, тежки травми, хипогликемия, някои лекарства (диуретици, йодни препарати, литий, амиодарон) и други на фона на подлежащ хипотиреоидизъм.

При микседемна кома се наблюдава ексцесивно забавяне на метаболитните процеси, сериозни и тежки поражения на сърдечно-съдовата, нервната и дихателната система. Липсата на своевременни мерки крие риск от бъбречна недостатъчност, аритмия, инфаркт, кома, както и леталитет.

Нелекуваният и неглижиран тиреоидит на Хашимото крие рискове от сериозни хормонални нарушения, сред най-честите от които са хормонален дисбаланс, хиперпролактинемия, нарушения в нормалното протичане на менструалния цикъл (менорагия, липса на овулация) и много други.

И при двата пола заболяването може да се окаже подлежаща причина за репродуктивни неуспехи, включително невъзможност за естествено забременяване, чести спонтанни аборти и патологии през бременността.