7. Тиреоидит на Хашимото и бременност

При жени, които не подозират за наличието на подлежащ автоимунен тиреоидит, забременяването може да се окаже затруднено.

Най-общо се счита, че ако до една година не настъпи спонтанно забременяване при активни опити, е редно да се направи консултация със специалист.

Проследяване функционалната активност на щитовидната жлеза е едно от първите и основни изследвания, които се назначават в подобна ситуация, тъй като болестите на тиреоидеята често стоят в основата на репродуктивните неуспехи.

Затрудненото забременяване при Хашимото се дължи на комплексни механизми, но в основата стоят хормоналният дисбаланс, високите нива на пролактин, нарушенията на менструалния цикъл, нарушенията или липсата на овулация (ановулаторен менструален цикъл).

Проучвания в областта показват, че приблизително всяка втора жена с Хашимото не може да забременее, като засегнатите жени обикновено са новодиагностицирани и тепърва започват заместителна терапия.

Важно е да се подчертае, че при подходящо лечение и поддържане на болестта под контрол (съответно поддържане на нормални нива на щитовидните хормони), е напълно възможно забременяване по естествен път. След успешното зачеване при проследяване на бременността са необходими по-чести изследвания, мониторинг на терапията, като при повечето се назначава заместително лечение с левотироксин, считан за напълно безопасен по време на бременност. В много от случаите подходяща корекция в дозата (обикновено се налага увеличение, което може да достигне до 75 процента) позволява нормално износване на плода и поддържане на болестта под контрол.

Щитовидната жлеза и произвежданите от нея хормони, тироксин и триойодтиронин, са изключително необходими за нормалното протичане на бременността, като нуждите на организма в този период се повишават с до 50 процента с цел задоволяване потребностите на растящия плод.

При недиагностициран или нелекуван тиреоидит на Хашимото и развитие на хипотиреоидизъм често се наблюдават различни отклонения от нормалното протичане на бременността, които могат да засегнат както жената, така и плода в различна степен. При тяхното установяване в много от случаите промените са необратими и могат да наложат прекъсване на бременността по медицински показания.

Сред най-честите проблеми по време на бременност при подлежащ нелекуван тиреоидит на Хашимото се включват:

• проблеми от страна на жената: в зависимост от тежестта на хипотиреоидизма и редица индивидуални особености от страна на жената могат да се развият различни по тежест усложнения през бременността, най-честите от които са анемия (в някои случаи рефрактерна на стандартното лечение), спонтанен аборт, прееклампсия и свързаните с нея усложнения, кървене, аномалии в прикрепването на плацентата, включително и отлепване на плацентата
• проблеми от страна на плода: недостигът на щитовидни хормони пряко засяга растежа и развитие на плода, формирането и функционалната активност на нервната система, метаболизма, опорно-двигателния апарат и други. При бременни с Хашимото не са редки аномалиите в развитието на плода (вродени малформации), които могат да включват различни вродени аномалии, особено такива, засягащи сърцето, мозъка и бъбреците, хидроцефалия, неонатален респираторен дистрес синдром, ниско тегло при раждане, преждевременно раждане и свързаните с тях усложнения

При провеждане на заместителна терапия и контрол над болестта преди забременяването, в много по-редки случаи настъпват патологични отклонения през бременността. Изключително важно е проследяване нивата на щитовидните хормони (препоръчва се проследяване на всеки четири седмици), поддържане на TSH в кръвта в стойности до 2,5 mIU/L и задължително провеждане на лечение при жени с позитивни антитела за Хашимото.

Лечението при хипотиреоидизъм не крие риск за плода и за бременната при правилно изчисление на дозата и назначаване на съответните промени при нужда.

В зависимост от многобройни фактори, на първо място от които е състоянието на щитовидната жлеза, но и въздействието на редица вредни фактори през бременността и след раждане, са възможни различни усложнения в рамките на половин до една година след раждане.

Сред по-важните от тях се включват:

• постпартален тиреоидит: при жени с преходни нарушения на тиреоидеята или липсващи такива, но с подлежаща предразположеност, до една година след раждане може да се развие постпартален тиреоидит, който обикновено има самоограничаващ се характер, но изследвания показват, че при всяка пета жена се развива Хашимото с перманентен характер. При диагностициране на постпартален тиреоидит е необходимо обстойна консултация с ендокринолог при планиране на последваща бременност
• влошаване на състоянието: при много от жените в резултат от хормоналните промени през бременността и след раждането при липса на подходящо проследяване е възможно значително влошаване на състоянието, задълбочаване на симптомите и риск от развитие на усложнения
• висок риск от постпартални усложнения: при жени с хипофункция на щитовидната жлеза в резултат от Хашимото след раждане се описва по-висок риск от общи усложнения, като например кървене, вторична инфекция, менструални нарушения, хормонален дисбаланс, проблеми с лактацията и други