Тиреоидит на Хашимото
- Какво представлява болестта на Хашимото?
- Честота и разпространение
- Причини и рискови фактори
- Характерни симптоми при болест на Хашимото
- Разлика между Хашимото, хипотериодизъм и Базедова болест
- Усложнения при тиреоидит на Хашимото
- Тиреоидит на Хашимото и бременност
- Диагностика и изследвания при Хашимото
- Терапевтичен подход при болест на Хашимото
- Живот с Хашимото
1. Какво представлява болестта на Хашимото?
Болестта на Хашимото, позната още като тиреоидит на Хашимото и хроничен лимфоцитен тиреоидит, е едно от най-често срещаните автоимунни заболявания и една от водещите причини за развитие на спонтанен хипотиреоидизъм.
Увреждане на тиреоицитите настъпва в резултат от произвежданите автоантитела (МАТ и ТАТ), като развитието на болестта се провокира от комплексното въздействие на генетични фактори и фактори от околната среда, като излагане на радиация, ексцесивен прием на йод, прием на някои лекарства, бременност, раждане и други.
Болестта дълго време може да протича без видими симптоми, като бавно прогресира до развитие на характерните за хипотиреоидизъм промени и изяви, като наддаване на тегло, непоносимост към ниски температури, забавяне на метаболизма, депресивни епизоди. При някои пациенти се наблюдава преходна хипертиреоидна фаза или хашитоксикоза, която показва самоограничаващ се характер.
Неглижирането на проявите и липсата на лечение крие риск от различни усложнения, включително и репродуктивни неуспехи, патологии през бременността, вродени малформации и други.
За намаляване риска от погрешно диагностициране са необходими комплексни изследвания, включващи палпация на жлезата, подробен разпит на пациента, проследяване нивата на тиреостимулиращия хормон, щитовидните хормони и наличието на антитела, както и ехография на тиреоидеята.
Лечението се определя от множество фактори, като при липса на промени в показателите на щитовидната жлеза се предприема проследяване на пациента и повторни изследвания на всеки шест месеца. Отклоненията от референтните граници, дори и в лека степен, изискват своевременно стартиране на заместителна терапия с левотироксин.
Левотироксин се назначава и при установяване на Хашимото по време на бременност, като при правилно дозиране и прием медикаментът се счита за изключително ефективен и напълно безопасен.
Липсва етиологично лечение на автоимунен тиреоидит на Хашимото, като медикаментозната терапия продължава до живот, често в допълнение с редица общи мерки, като диета, допълнителен прием на добавки, управление на стреса с цел пълен контрол над симптомите и намаляване риска от усложнения.
Честота и разпространение
Болестта на Хашимото е едно от най-честите ендокринни заболявания и най-честа причина за хипотиреоидизъм в световен мащаб. Засегнато е около 5 до 10 процента от световното население с доминиращо поразяване на женския пол, особено във възрастта между 30 и 50 години.
Причини и рискови фактори
Тиреоидитът на Хашимото има автоимунна етиология, като точните причини не са ясни, но се предполага комплексно въздействие на генетични фактори и фактори от околната среда. При предразположени индивиди, особено с други подлежащи автоимунни заболявания, значителен риск за отключване на болестта представлява излагането на висока радиация, прекомерни количества йод, някои лекарства, инфекции, раждане и други.
Характерни симптоми при болест на Хашимото
Липсват специфични за Хашимото симптоми, като състоянието протича с бавна и постепенна прогресия и разгръщане на клиничната картина:
- леки форми на Хашимото: общо неразположение, умора, запек, уголемяване на щитовидната жлеза (гуша)
- Хашимото с хипотиреоидизъм: най-честата форма, протичаща със забавен метаболизъм, психични нарушения, когнитивен спад, хормонален дисбаланс и други
- хашитоксикоза: възможна е преходна хипертиреоидна фаза, протичаща с непоносимост към топлина, повишено изпотяване, ускорен метаболизъм, редукция на теглото
Разлика между Хашимото, хипотериодизъм и Базедова болест
Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на спонтанен хипотиреидизъм, докато при класическия случай хипофункцията на жлезата настъпва вследствие на йоден дефицит. Разликите между хипотиреоидизъм и Хашимото са предимно на лабораторно ниво (при Хашимото се установяват автоантитела). Преходната хипертиреоидина фаза или хашитоксикоза, наблюдавана при някои пациенти, следва да се различава от болестта на Базедов, при която е налице перманентно повишение активността на тиреоидеята.
Усложнения при тиреоидит на Хашимото
Нелекуваният тиреоидит на Хашимото се асоциира с висок риск от появата на различни усложнения, по-честите от които включват гуша, психични разстройства, сърдечно-съдови усложнения, хормонален дисбаланс, микседемна кома.
Тиреоидит на Хашимото и бременност
Недиагностициран или нелекуван тиреоидит на Хашимото при всяка втора засегната жена става причина за репродуктивни неуспехи, проблеми със забременяването и износването на плода. Възможни са вродени малформации, преждевременно раждане, нарушения в прикрепването на плацентата, спонтанен аборт, прееклампсия и други.
Диагностика и изследвания при Хашимото
Диагнозата при Хашимото се поставя въз основа на комплексни изследвания, включващи:
- анамнеза и клиничен преглед: информация за особеностите на симптомите, тежестта им, наличието на известни рискови фактори, като при прегледа се обръща особено внимание при палпация на щитовидната жлеза
- лабораторни изследвания: проследяват се нивата на тиреостимулиращия хормон, щитовидните хормони и наличието на антитела (МАТ и ТАТ)
- образна диагностика: златен стандарт е ехографията или ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза
Терапевтичен подход при болест на Хашимото
Лечението при Хашимото се определя главно според тежестта на симптомите, диагностичните находки и редица индивидуални особености и може да включва:
- активно наблюдение: при позитивни антитела, но липса на промени в тиреостимулиращия хормон и щитовидните хормони се препоръчва проследяване на пациентите и контролни изследвания на всеки шест месеца
- заместителна хормонална терапия: златен стандарт е използването на синтетичния аналог на тироксин, а именно левотироскин, който в подходяща доза е напълно безопасен, включително и при бременни
- други терапевтични опции: в редки случаи може да се наложи комбинирана терапия (лиотиронин с левотироксин) или извършване на тиреоидектомия. За лечение на хашитоксикоза често се назначават бета-блокери
Живот с Хашимото
В допълнение към медикаментозното лечение често се препоръчват някои общи промени в начина на живот за постигане на оптимални резултати, контрол над симптомите и поддържане нивата на щитовидните хормони в референтните граници. Промени в храненето, допълнителен прием на витамини и минерали, достатъчно сън, мерки за редукция на стреса са едни от основните, препоръчвани при голям процент от пациентите с Хашимото.
Галерия
Полезни връзки
Библиография
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hashimotos-disease/symptoms-causes/syc-20351855
https://www.webmd.com/women/hashimotos-thyroiditis-symptoms-causes-treatments
https://en.wikipedia.org/wiki/Hashimoto%27s_thyroiditis
https://www.niddk.nih.gov/health-information/endocrine-diseases/hashimotos-disease
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/17665-hashimotos-disease
https://www.thyroid.org/hashimotos-thyroiditis/
https://www.healthline.com/health/chronic-thyroiditis-hashimotos-disease
https://www.nhs.uk/conditions/thyroiditis/
https://www.healthline.com/nutrition/hashimoto-diet
https://www.medicalnewstoday.com/articles/321197
https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/hashimotos-thyroiditis
https://www.womenshealth.gov/a-z-topics/hashimotos-disease
Коментари към Тиреоидит на Хашимото