8. Диагностика и изследвания при Хашимото

Подробният разпит и преглед на пациента са първите изследвания, които се назначават, като събраната информация обикновено служи като навигатор на съответния специалист за избора на последващи диагностични методи с цел потвърждаване или отхвърляне на предполагаемата диагноза.

С особено важно значение са:

• данни от анамнезата: при разпита на пациентите се обръща внимание на давността и особеностите на оплакванията, връзка на появата на симптомите с предшестващо заболяване, изясняване на налични, известни подлежащи заболявания и много други. Често пациентите съобщават за депресивни епизоди, лабилно настроение, нарушения в паметта, които при липса на задълбочен анализ и изследвания могат да станат причина за погрешно диагностициране
• изясняване на рискови фактори: сред по-важните от тях се включват данни за скорошна бременност и раждане, прием на лекарства, прекарани наскоро инфекции, наличие на други автоимунни заболявания, наличие на близък роднина със заболяване на тиреоидеята, данни за излагане на радиация (включително провеждане на лъчетерапия) и други
• характерни клинични белези: при прегледа на пациента се обръща внимание на състоянието на кожата, косата и ноктите, наличието на отоци, отклонения в кръвното налягане и пулс, като с най-голямо значение са находките при палпация на щитовидната жлеза, която обикновено е уголемена в различна степен, с плътна консистенция, без наличие на болезненост или повишена чувствителност. Палпаторните находки се дължат на лимфоцитна инфилтрация и фиброза в тиреоидеята, а не на тъканна хипертрофия и разрастване на жлезна тъкан, което води и до различия при палпация на тиреоидеята при пациенти с Хашимото и хипертиреоидизъм

Лабораторните изследвания при съмнения за тиреоидит на Хашимото включват проследяване на редица показатели, отразяващи функционалната активност на щитовидната жлеза, както и потвърждаването на налични автоантитела, изключително характерни за автоимунния тиреоидит.

Лабораторните изследвания при Хашимото обикновено включват проследяване нивата на следните показатели:

• тиреостимулиращ хормон (TSH): проследяването на нивата на тиреостимулиращия хормон има изключително голямо значение както за поставяне на диагнозата, така и за определяне на тежестта и степента на прогресия. Този показател е изключително чувствителен и специфичен за оценка на функцията на щитовидната жлеза, като при лица с Хашимото се наблюдава постоянно повишение на нивата. Наличието на прогресивно увеличаване на стойностите на TSH, макар и все още в референтните граници, при позитивни антитела, налага стартирането на лечение. При лица с нормални стойности на TSH, но позитивни антитела, се препоръчва редовно проследяване на показателите, средно веднъж на всеки шест месеца
• щитовидни хормони: изследването на щитовидните хормони обикновено се назначава успоредно с проследяване нивата на тиреостимулиращия хормон, като по този начин се получава подробна информация за функционалната активност на тиреоидеята. Изследват се нивата на общия тироксин (Т4), свободния тироксин (FT4, free T4), общия трийодтиронин (Т3) и свободния трийодтиронин (FT3, free T3), като информацията се използва както за диагностициране, така и за проследяване на ефективността от провежданата терапия. При лица с Хашимото в зависимост от тежестта и степента на прогресия нивата на щитовидните хормони могат да бъдат нормални, леко или значително понижени. В редките случаи на хашитоксикоза може да се установи преходно увеличение на нивата им на фона на понижение на тиреостимулиращия хормон (констелация, характерна за хипертиреоидната фаза)
• изследване за антитела: изследване за антитела се назначава за уточняване на формата и вида на хипотиреоидизма, като при около 90 процента от пациентите с Хашимото се установяват позитивни автоантитела (ТАТ и МАТ). При нормални обстоятелства в кръвта не се откриват МАТ (микрозомални антитела) и ТАТ (тиреоглобулинови антитела) или се откриват, но в незначителни концентрации, докато при пациенти с Хашимото тестът е позитивен с наличие на високи титри на антителата. Проследяване на МАТ се препоръчва особено по време на бременност при жени с Хашимото, тъй като високите нива се асоциират с риск от прееклампсия, преждевременно раждане и различни патологии на бременността

Най-често използваният и съответно с изключително висока информативна и диагностична стойност образен метод на изследване при пациенти с болести на щитовидната жлеза е ултразвуковото изследване (ехография на тиреоидеята).

Методът се използва за визуализацията на размерите и формата, както и наличието на патологични промени на тиреоидеята. Данните от изследването в комбинация с резултатите от промените в лабораторните показатели дават пълна информация за състоянието на щитовидната жлеза.

Изследването е напълно безопасно, достъпно, безболезнено, не предизвиква дискомфорт и може да се прилага при лица от всички възрастови групи, както и по време на бременност.

Ехографията на щитовидната жлеза помага в значителна степен за различаването на различните форми на хипотиреоидизъм, Базедова болест и другите заболявания, протичащи с отклонения в активността на жлезата. Съществуват специфични белези в структурата, васкуларизацията и особеностите в архитектониката, които помагат на опитните специалисти да различат отделните състояния.