- Какво представлява скарлатината?
- Как се заразяваме със скарлатина?
- Симптоми при скарлатина
- Усложнения при скарлатина
- Трябва ли да се взема гърлен секрет при болен от скарлатина?
- Как се поставя диагноза при скарлатина?
- Диференциална диагноза при скарлатина
- Кога трябва да потърсите лекар при скарлатина?
- Може ли детето или възрастният човек да е носител на зараза от скарлатина?
- Скарлатина при възрастни
- Лечение при скарлатина
- Как да се предпазим от скарлатина?
4. Усложнения при скарлатина
Скарлатината обикновено протича като леко заболяване, но при определени условия е налице повишен риск от развитие на усложнения. По-често разпространение на инфекцията и засягане на други органи и системи възникват при лица с отслабен имунитет, при други подлежащи заболявания, особено с хроничен и автоимунен характер, при тежко протичане на скарлатината.
Възможно е развитие на усложнения при привидно здрави пациенти с лека форма на инфекцията, като за намаляване на този риск се препоръчва ранно, целенасочено и достатъчно продължително лечение.
4.1. Ранни усложнения при скарлатина
Ранните усложнения при скарлатината се развиват през първите две седмици от заболяването и са свързани с разпространение на инфекцията към съседните тъкани и органи, но също и с разпространението на инфекцията със системната циркулация. Сред най-честите ранни усложнения при скарлатина се включват:
- възпалителни промени по съседство: развитие на гноен възпалителен процес, ангажиращ кожата с развитие на абсцес, гнойни възпалителни промени на средното ухо с развитие на отит, развитие на синуит при възпаление на околоносните синуси
- бъбречни усложнения: сред ранните усложнения се включват развитието на остра бъбречна недостатъчност, нефрит и други с характерните за тях прояви
- засягане на централната нервна система: сред късните усложнения могат да се включат и засягането на главния мозък и мозъчните обвивки с развитие на инфекциозен менингит, мозъчен абсцес и други
- засягане на вътрешните органи: при тежко протичане на инфекцията като ранни усложнения в резултат от разпространението на причинителя по хематогенен път (с кръвта, по хода на системното кръвообращение) могат да се наблюдават и възпалителни изменения с гноен характер, засягащи миокарда, черния дроб, лимфните възли, белия дроб и други
4.2. Късни усложнения при скарлатина
Характерни за скарлатината са и някои късни усложнения, които възникват най-често след две до три седмици от началните прояви на болестта, но е възможно и развитие след няколко седмици или месеци. Късните усложнения при скарлатина се развиват в резултат от алергично-имунна реакция.
Особено характерни са:
- засягане на бъбреците: особено характерно късно усложнение след скарлатина е развитието на гломерулонефрит с типичната за него клинична картина. Острият гломерулонефрит при скарлатина се развива обичайно след третата седмица от началото на заболяването и протича със симптоми, като хематурия (наличие на кръв в урината), хипертония и отоци
- засягане на опорно-двигателната система: възможно е засягане на ставите с развитие на различни форми на артрит, ревматизъм, остеомиелит
Коментари към Скарлатина