4. Усложнения при скарлатина

Ранните усложнения при скарлатината се развиват през първите две седмици от заболяването и са свързани с разпространение на инфекцията към съседните тъкани и органи, но също и с разпространението на инфекцията със системната циркулация. Сред най-честите ранни усложнения при скарлатина се включват:

• възпалителни промени по съседство: развитие на гноен възпалителен процес, ангажиращ кожата с развитие на абсцес, гнойни възпалителни промени на средното ухо с развитие на отит, развитие на синуит при възпаление на околоносните синуси
• бъбречни усложнения: сред ранните усложнения се включват развитието на остра бъбречна недостатъчност, нефрит и други с характерните за тях прояви
• засягане на централната нервна система: сред късните усложнения могат да се включат и засягането на главния мозък и мозъчните обвивки с развитие на инфекциозен менингит, мозъчен абсцес и други
• засягане на вътрешните органи: при тежко протичане на инфекцията като ранни усложнения в резултат от разпространението на причинителя по хематогенен път (с кръвта, по хода на системното кръвообращение) могат да се наблюдават и възпалителни изменения с гноен характер, засягащи миокарда, черния дроб, лимфните възли, белия дроб и други

Характерни за скарлатината са и някои късни усложнения, които възникват най-често след две до три седмици от началните прояви на болестта, но е възможно и развитие след няколко седмици или месеци. Късните усложнения при скарлатина се развиват в резултат от алергично-имунна реакция.

Особено характерни са:

• засягане на бъбреците: особено характерно късно усложнение след скарлатина е развитието на гломерулонефрит с типичната за него клинична картина. Острият гломерулонефрит при скарлатина се развива обичайно след третата седмица от началото на заболяването и протича със симптоми, като хематурия (наличие на кръв в урината), хипертония и отоци
• засягане на опорно-двигателната система: възможно е засягане на ставите с развитие на различни форми на артрит, ревматизъм, остеомиелит