11. Лечение при скарлатина

Лечението при скарлатина се назначава от лекуващия лекар и обикновено включва подходящ антибиотик, симптоматични средства за облекчаване на комфорта на пациента, както и някои общи мерки. Антибиотично лечение само при носителство обикновено не се налага, освен в определени случаи.

Антибиотичната терапия при симптоматични пациенти с доказана скарлатина е задължителна, като ефективно намалява риска от усложнения, свързани с инфекцията, съкращава продължителността на болестния ход, води до бързо и ефективно подобрение на състоянието и намалява риска от разпространение на заразата.

Терапевтичният подход при болни от скарлатина, независимо от възрастта, включва най-често следните лекарства и мерки:

• антибиотици: антибиотичната терапия е задължителна при диагностициране на скарлатина и включва приложение на подходящ препарат достатъчно продължително време. Най-често се назначават агенти от групата на пеницилините за срок средно от десет дни. При наличие на алергия към тези антибиотици могат успешно да бъдат назначени подходящи макролиди или цефалоспорини в съответните дози. Изключително важно е прием на назначения антибиотик за пълния курс, тъй като ранното преустановяване крие риск от възникване на усложнения, свързани с инфекцията

• аналгетици и антипиретици: обезболяващи и температуропонижаващи средства се прилагат при всички пациенти с цел облекчаване на някои от основните прояви на инфекцията. Най-често се използват лекарства, съдържащи ибупрофен, парацетамол, аналгин и други в подходяща лекарствена форма (сироп, таблетка, свещичка) и при спазване на съответните дози. Аспирин не се прилага при лица под 16 години във връзка с рисковете от възникване на синдром на Reye, за който са характерни тежки чернодробни и неврологични увреждания
• локални препарати: за облекчаване на обрива при необходимост и по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат подходящи локални препарати, съдържащи емолиенти, хидратиращи агенти, противовъзпалителни средства, както и антибиотици при риск от възникване на вторична бактериална инфекция, ангажираща кожата
• общи мерки: към общите мерки се включват осигуряване на почивка и покой за подпомагане на възстановяването, изолиране до преминаване на фебрилния период, адекватна хидратация за намаляване риска от обезводняване при децата, прием на питателна храна за подсилване на организма, съобразяване на менюто с локалните промени в устната кухина и подбор на продукти, които не провокират допълнително дразнене. Също така се препоръчва смяна на четката за зъби (потенциален източник на зараза), пране на дрехите и измиване на приборите с гореща вода и подходящ препарат

Няколко дни след приключване на антибиотичния курс се препоръчват повторни, контролни изследвания за оценка на ефективността от терапията и необходимостта от допълнително лечение.

За намаляване риска от заразяване със скарлатина се препоръчва поддържане на висока лична и битова хигиена, ограничаване на контактите с болни лица, изолиране на контактните и болни лица, както и общи мерки за поддържане на висока имунна защита.