6. Как се поставя диагноза при скарлатина?

Опитните клиницисти лесно разпознават скарлатината, особено при деца от рисковата възрастова група и при наличие на характерната триада от висока температура, ангина и обрив. За насочване към инфекцията и подпомагане на диференциалната диагноза (изключване на други идентично протичащи заболявания) при прегледа се обръща внимание на:

• данни от анамнезата: при разпита на пациента е особено важно уточняването на подробности от епидемиологичната анамнеза и контакт с болен от скарлатина или друга стрептококова инфекция, както и времето от рисковия контакт до появата на първите оплаквания (в случай, че съвпада с инкубационния период на скарлатина е високо вероятно да се касае именно за тази инфекция). За подпомагане на диференциалната диагноза е необходима и фамилната анамнеза, данни за подлежащи алергии, приемани лекарства, скорошни боледувания и други
• субективни оплаквания: често пациентите съобщават за главоболие, умора, намален до липсващ апетит, гадене с или без повръщане, болки по цялото тяло, болки в гърлото и при преглъщане
• клинични находки: характерни промени по езика, гърлото и сливиците, наличие на увеличение (често и болезнени) шийни лимфни възли, наличие на характерен обрив в типичните за него локализации, установяване на триъгълника на Филатов (червени бузи в комбинация с периорална бледост). При палпация на корем обикновено не се откриват патологични находки, аускултацията на бял дроб може да насочи към развитие на белодробни усложнения (например пневмония)

Информацията, получена при клиничния преглед и разпит на пациента, може да насочи към определен кръг от заболявания, като за потвърждаване на скарлатината е необходимо назначаването на подходящи изследвания, от които особено важни са микробиологичната диагностика, изследването на кръв и урина:

• кръвни изследвания: от изследването на кръвта с важна информативна стойност са пълната кръвна картина, С-реактивен протеин и СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите). При скарлатина обикновено се установяват характерните за бактериална инфекция находки, като левкоцитоза, неутрофилия, олевяване, ускорено СУЕ, може да има и умерена еозинофилия, повишени стойности на С-реактивен протеин. При усложнения от страна на черния дроб може да има леко увеличаване на трансаминазите и серумния билирубин
• изследване на урина: при скарлатина често в урината се установява наличието на белтък и повишен уробилиноген
• микробиологична диагноза: за потвърждаване на диагнозата и за подпомагане избора на антибиотичното лечение, е необходимо изследване на секрет от гърлото за микробиологично изследване и откриване на инфекциозния бактериален причинител. При доказването на бета-хемолитичен стрептокок от група А в гърлен секрет трябва да се вземе под внимание и широкото разпространено носителство. След изолирането на чиста бактериална култура може да се определи и антибиотичната чувствителност на причинителя с антибиограма
• други изследвания: допълнително лекуващият лекар може да назначи и други изследвания при съмнение за усложнения, при атипично протичане или подозрения за друг подлежащ болестен процес, като може да се наложи изследване на ликвор, кръв за хемокултура, образна диагностика и други