2. Как се заразяваме със скарлатина?

Скарлатината е едно от типично детските остри инфекциозни заболявания с типично протичане (болки в гърлото, обрив, висока температура), като преди откриването на антибиотиците е била причина за висока детска смъртност, но към днешна дата се отличава с много добра прогноза и сравнително нисък риск от тежки усложнения.

Характерните особености на инфекцията и риска от заразяване включват:

• причинител на инфекцията: причинител е позитивният при оцветяване по Грам бета-хемолитичен стрептокок от група А, много рядко от група В или С, продуциращ еритрогенни токсини

• механизъм на предаване на инфекцията: скарлатината се предава най-често от човек на човек по въздушно-капков път (при кашляне, кихане или разговор), но е възможно, макар и по-трудно и по-рядко описвано в практиката, заразяване с хранителни продукти (особено мляко) или различни замърсени предмети, като играчки, съдове, неизмити ръце, кърпи и други. По контактен механизъм, чрез контакт на различни, замърсени предмети и последващ контакт на устата или носа, се заразяват около една трета от хората, което характеризира инфекцията с нисък контагиозен индекс. Възможно е заразяване при докосване на кожата на лица, болни от импетиго, чийто причинител е същият като на скарлатината
• рискови групи: инфекцията може да засегне пациенти от всички възрастови групи, но най-често боледуват децата между 4 и 15 години с еднаква честота между двата пола, като се счита, че до около 10 годишна възраст около 80 процента от децата са преболедували. При осъществяване на тесен контакт в затворени помещения, като например в домашни условия, детски градини, училища, занимални, казарми, други социални заведения, рискът от заразяване нараства. При тесен контакт с болен от скарлатина рискът от заразяване се изчислява на около 30 до 40 процента
• източници на инфекцията: източникът на заболяването са болните от скарлатина, както и болни с ангина или назофарингит, причинен от бета-хемолитични стрептококи от група А. Особен източник на болестта са безсимптомните носители, при които контактът с бактериите не води до появата на видими прояви и самите пациенти не подозират, че са заразоносители (организмът на някои пациенти не реагира срещу продуцирания от бактерията токсин). Именно поради този риск се препоръчва спазване на висока хигиена от пациентите в рисковите групи
• инкубационен период: времето от заразяването до появата на първите прояви на инфекцията при скарлатина е сравнително кратко, между 2 и 7 дни, най-често между 2 и 4 дни