Скарлатина

Лицата, които са контактни на болни от скарлатина, следва да се изолират и наблюдават за период от седем до десет дни. Липсата на поява на оплаквания за този период означава, че не е настъпило заразяване.

Под карантина се поставят главно малки деца, подрастващи и ученици при наличие на потвърден случай от скарлатина в колектива, като при възможност се изолира целият колектив и не се допускат нови деца до изтичане на карантината.

Скарлатината е бактериална инфекция, във връзка с което след преболедуване не се придобива траен имунитет. По тази причина е възможно повторно заразяване и инфектиране при контакт с болен от инфекцията. В допълнение, ранната антибиотична терапия не дава възможност на организма да създаде активна имунна защита.

В някои случаи, главно в периоди на увеличен брой заболели от скарлатина, е възможно увеличаване на невъзприемчивостта на населението във връзка с придобиването на имунитет в хода на контакт с болни или носители. Това явление се означава като латентна имунизация.

Типичният за скарлатина обрив най-често се появява в рамките на 12 до 48 часа след началните оплаквания (висока температура, болки в гърлото, огнено червено гърло, главоболие, обложен език с бял налеп, болки в тялото и други).

Обривът първо се открива по горната част на гръдния кош, зад ушите, в областта на шията, по слабините, като типичната му локализация, време на поява и особености значително подпомагат поставянето на диагнозата.

Източник на заразяване от скарлатина са болните и здравите (безсимптомни) заразоносители.

При носителите на инфекцията трудно може да се определи колко време са зарази, докато при болните този период е с давност няколко дни от старта на антибиотичната терапия (24 до 72 часа след започване на антибиотично лечение).

Няколко дни след приключване на антибиотичния курс се извършват повторни микробиологични изследвания за оценка на ефективността от лечението и необходимостта от продължителна изолация и терапия.

Скарлатината не може да протече безсимптомно. Възможно е атипично протичане при някои деца с вариации в тежестта и комбинацията от различни начални неспецифични прояви, в някои случаи може да липсва характерният обрив.

Особен случай е носителството на бета-хемолитични стрептококи в гърлото, установено при 10-15 процента от децата, при което липсват данни за активна инфекция (децата са клинично здрави), но представляват източник на зараза и могат да разпространяват инфекцията.

Скарлатината е типична детска бактериална инфекция с причинител бета-хемолитичните стрептококи от група А. Бактериите произвеждат специфичен токсин, който става причина впоследствие за появата на много от клиничните оплаквания.

Проучвания показват, че до около 10 годишна възраст около 80 процента от децата се преболедували от скарлатина. И макар да се счита за предимно детска инфекция, скарлатината може да бъде заразна и за възрастни, но в значително по-редки случаи. При възрастните по-често се развиват стрептококови инфекции, а не скарлатина във връзка с по-високите защитни механизми (организмът по-лесно противодейства на произвеждания от бактериите токсин), по-добра лична хигиена и нисък контакт със заразни лица.

Скарлатината в днешно време е честа инфекция, като ранното стартиране на антибиотично лечение намалява рисковете от усложнения, асоциирани с инфекцията, но и намалява възможностите на организма за създаване на активен имунитет срещу причинителя. По тази причина зачестяват повторните инфекции от скарлатина през различен период от време (в рамките на една или повече календарни години).

Важно е да се знае, че при ранно микробиологично изследване и положителен резултат се говори за стрептококова инфекция, а не за скарлатина. Това, което отличава скарлатината от останалите инфекции, причинени от стрептококите от група А, е наличието на характерен обрив.

Допълнително, между 10 и 15 процента от децата до 10 години имат носителство на стрептококи в гърлото и играят роля от епидемиологична гледна точка за разпространение на заразата.

Скарлатината е една от типично детските инфекции с бактериална етиология и причинител бета-хемолитичните стрептококи от група А. Тъй като причинява характерен обрив, скарлатината се счита за вид шарка. Ранното разпознаване и различаване от другите видове шарка (морбили, варицела) позволява своевременно започване на ефективно лечение и превенция на някои свързани с болестта усложнения.

Малиновият език е изключително характерен симптом на скарлатина, но се среща и при някои други, не толкова често срещани в практиката състояния. Такива например са болест на Кавазаки, при алергия към определени храни, лекарства, ухапвания от насекоми.

Промени по езика, наподобяващи малиновия език при скарлатина, се наблюдават и при тежък дефицит на витамин Б12 и фолиева киселина, както и при токсичен шоков синдром, представляващ вид тежко усложнение на някои бактериални инфекции.