5. Трябва ли да се взема гърлен секрет при болен от скарлатина?

Диагнозата при скарлатина се поставя след обстоен преглед на пациента и наличието на характерните за болестта прояви, като повишена температура и втрисане, болки в гърлото, гадене и повръщане, дребен и петнист обрив по лицето, тялото и крайниците. Потвърждаването на диагнозата обикновено изисква изследване на гърлен секрет.

Изследването на гърлен секрет е необходимо винаги при подозрения за скарлатина, за подпомагане на диференциалната диагноза и различаване от други заболявания, както и за откриване на скритите носители на инфекцията:

• вземане на гърлен секрет за поставяне на диагнозата: потвърждаване на диагнозата при скарлатина е възможно само след изолиране на причинителя при изследване на гърлен секрет и изготвяне на антибиограма за определяне на неговата чувствителност спрямо често използваните антибиотици. Освен микробиологично изследване на гърлен секрет, често се назначава и пълна кръвна картина, СУЕ (скорост на утаяване на еритроцитите) или С-реактивен протеин, за оценка на тежестта на инфекцията
• вземане на гърлен секрет за откриване на здравите носители: доказване на бета-хемолитичен стрептокок в гърлото е възможно и при здрави, безсимптомни носители. Между десет и тридесет процента от децата са здрави носители на стрептококите и могат да служат като резервоар на инфекцията, предавайки я на околните, без да подозират за това. При наличие на болен в семейството е необходимо изследване на всички членове за доказване на здравите носители и намаляване риска от реинфекция и усложнения
• изследване на гърлен секрет след контакт с болен: установяване на стрептококи в гърлото може да подпомогне потвърждаването на диагнозата, като за предотвратяване развитието на усложнения, свързани с инфекцията, при всяко съмнение за скарлатина следва да бъде взет гърлен секрет за микробиологично изследване. В детските заведения всички деца, които са контактни на болно дете от скарлатина, е препоръчително да бъдат изследвани за носителство с цел ранно откриване на заразените и своевременна терапия, както и предотвратяване разпространението на инфекцията в детския колектив
• контролно изследване на гърлен секрет: след провеждане на достатъчно продължително лечение на скарлатина със съответните антибиотични средства е препоръчително взимането на контролен гърлен секрет с цел уточняване ефективността на терапията и необходимостта от продължаване на лечението, но също и за намаляване риска от предаване на заразата при непълна терапия