10. Скарлатина при възрастни

Заразяването със скарлатина при възрастни се осъществява по същия механизъм, както и при деца, а именно по въздушно-капков път.

Необходим е тесен контакт с болни лица, като макар и рядко е възможно заразяване и с лични принадлежности на болните.

Изложени на по-висок риск са членовете на семейството, в което има болно от скарлатина дете, както и персоналът, обслужващ детските заведения (ясли, градини, училища, занимални), в които има потвърдени случаи на скарлатина.

Повишен риск от усложнения се описва при възрастни лица, особено с отслабена имунна защита и наличие на други подлежащи заболявания с хроничен характер, включително диабет, високо кръвно налягане, чернодробни или бъбречни увреждания.

При възрастни са възможни промени в типичния инкубационен период на инфекцията, който най-общо е от порядъка на два до седем дни след контакт с болен.

В зависимост от общото състояние на засегнатите инкубационният период може да бъде по-кратък или по-продължителен.

Клиничното протичане при привидно здрави лица е по-леко, отколкото в детска възраст, но наличието на подлежащи заболявания, неглижирането на оплакванията и някои други фактори могат да влошат клиничната картина. Най-често скарлатината при възрастни протича със следните симптоми:

• общи оплаквания: остро и внезапно повишение на телесната температура, умора, главоболие, отпадналост, болки по цялото тяло, липса на апетит, лабилно настроение и склонност към раздразнителност, нарушения на съня и други
• ангина: характерно за скарлатина е наличието на огнено червено гърло с изразен болков синдром и наличие на налепи
• малинов език: в първите дни езикът е обложен, с бял налеп, като сравнително бързо се промяна, ставайки еритемен (зачервен) с появата на видими връхчета. Това е един от типичните за скарлатина белези, известен като малинов език и макар да не се среща само при скарлатина, малиновият език се счита за много типичен белег на инфекцията
• обрив: обикновено в рамките на до два дни след появата на общите оплаквания и промени в устната кухина се появява характерен обрив с локализация първоначално зад ушите, по шията, горната част на гръдния кош, слабините и последващо разпространение. Обривът е дребнопетнист, кожата става суха и груба
• триъгълник на Филатов: промените по лицето на засегнатите от скарлатина са характерни с появата на така наречения триъгълник на Филатов (зачервени бузи с изразена бледост на кожата около устата и носа)
• други симптоми: типична е появата на виненочервени линии около ингвиналните гънки, подмишниците в комбинация с характерно лющене на кожата. Възможно е голямо разнообразие от други оплаквания, включително и обостряне на някои подлежащи заболявания

Следва да се има предвид, че при възрастни инфекцията показва склонност към атипично протичане и е възможно наличието само на отделни оплаквания, проявени с различна тежест.

Сред възможните усложнения, характерни за скарлатина при възрастни, се включват увреждания по хода на отделителната система (гломерулонефрит, остра бъбречна недостатъчност), неврологични увреждания (парези, парализи, менингит, енцефалит), възпалителни промени, засягащи средното ухо и синусите.

Лечението на скарлатина при възрастни е идентично на това при деца, като при възрастни терапевтичните опции са по-големи във връзка с липсата на ограничения поради възрастта и по-големия арсенал от безопасни медикаменти за повлияване на различните признаци на заболяването.

Най-общо терапията включва:

• етиологично лечение: скарлатината е бактериална инфекция и като така подлежи на лечение с антибиотици. Обикновено се използват представители от групата на пеницилините, цефалоспорините или макролидите, но за оптимизация на терапията се препоръчва предварително извършване на антибиограма за определяне на чувствителността на конкретния бактериален щам към често използваните антибиотици
• симптоматично лечение: широк спектър от лекарства могат да се използват за облекчаване на симптомите при скарлатина, като най-често се назначават аналгетици (обезболяващи), антипиретици (за понижаване на температурата), локални средства за третиране на обрива и лезиите по тялото и в устната кухина. Често към лечението се включват и подходящи витамини и минерали за укрепване на имунната защита
• общи мерки: препоръчва се почивка и покой, изолиране на засегнатите поне за няколко дни след старта на антибиотичната терапия, прием на достатъчно течности, мерки за контрол на подлежащите заболявания, спазване на висока лична и битова хигиена