12. Синузит, причинен от зъбни проблеми

Горночелюстната кухина (максиларен синус, sinus maxillaris) e най-голямата от околоносните кухини. За първи път тази кухина е описана през 1651 г. от англичанина Хаймор и затова се нарича още пещера на Хаймор.

Формата на горночелюстна кухина повтаря формата на едноименната челюстна кост и представлява кухина, съставена от шест стени. От тях долната (алвеоларната) стена е с особена важност за стоматолога.

Съществуват два основни типа максиларен синус - пневматичен и склеротичен. Описва се и трети тип синус - междинен, комбиниран.

Пневматичният тип максиларен синус е характерен за хора с широко лице. При него синусната кухина има по-големи размери и алвеоларната пластинка е по-тънка. Понякога пластинката е толкова редуцирана, че върховете на зъбните корени стърчат в горночелюстната кухина и са покрити само от нейната лигавица. Затова при хората с такъв тип синус, синузити, причинени от зъбни проблеми, са по-често срещани.

Склеротичният тип максиларен синус е характерен за хора с тясно и продълговато лице. Този тип синус е относително малък, с достатъчно дебела костна пластинка и върховете на корените на зъбите са далеч от него. Затова при хората със склеротичен тип синус, синузитите причинени от зъбни проблеми, са по-рядко срещани.

Изображение: Polygon data were generated by Database Center for Life Science(DBCLS)[2]., CC BY-SA 2.1 JP, via Wikimedia Commons

Видовете максиларни синузити, причинени от зъбни проблеми (одонтогенни максиларни синузити) биват остри и хронични.

Остър одонтогенен синуит

Острият одонтогенен синузит започва със слаба, търпима болка и с чувство за тежест, особено когато човек си наведе главата. С напредването на процеса болката се засилва, става нетърпима, излиза извън анатомичните граници на синуса, като ирадира към слепоочието, очницата и челото. Понякога болката обхваща и зъбите на горната челюст. Характерът на болката понякога става невралгоподобен.

В хода на заболяването поради отока на ностната лигавица се появяват смущения в дишането - запушена ноздра и намалено обоняние. От ноздрата изтича силно миризлива гной, която се стича към носоглътката. Появява се лош дъх.

При острия одонтогенен синузит общото състояние на болния е засегнато. Налице са повишена температура, отпадналост, неразположение и нарушен сън.

Хроничен одонтогенен синуит

Хроничният одонтогенен синуит може да бъде продължение на острия, но нерядко възниква и като първичен. Протича с периоди на ремисия и на обостряне.

При обостряне болните се оплакват от дискомфорт, чувство за тежест, нетипични болки в главата, разпространяващи се към челната и слепоочната област. При навеждане на главата оплакванията се засилват. Дишането, обонянието, а често и говорът са нарушени. Болните са с уморен вид и обща отпадналост.

Изображение: Polygon data were generated by Database Center for Life Science(DBCLS)[2]., CC BY-SA 2.1 JP, via Wikimedia Commons

За диагностициране на одонтогенния синузит от съществено значение е давността на процеса, наличието на остри явления, измененията в околната костна структура, дължаща се на предшестващия остър или хроничен периодонтит или остеомиелит.

При одонтогенен синузит предната риноскопия показва зачервяване и оток на средния носов ход, с обилна серозна или гнойна ексудация, което е от съществено значение за диагнозата.

При палпация в областта на кучешката ямка и тубера на горната челюст се провокира различна по сила болка.

От параклиничните изследвания с особено значение за поставяне на диагнозата на одонтогенния синузит е образната рентгенография на околоносните кухини, в проекция нос-брада. На тази рентгенография се вижда пристенно засенчване при хроничните синузити или налично ниво в съответния синус при остри или обострени синузити.

В последно време за диагностициране на одонтогенния синузит се използва компютърната томография и магнитно-резонансната образна диагностика. Те дават значително по-точни и обективни данни за характера и локализацията на настъпилите патологични промени.

Изследването на виталитета на зъбите, данните от проведената пункция и микробиологичното изследване подпомагат поставянето на диагнозата.

Изображение: Ryanlittltemd, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Лечението на одонтогенния синузит зависи от формата на протичането му.

При острите одонтогенни синузити преобладаващо е консервативното лечение. Целта на това лечение е ограничаване и намаляване на размерите на инфекцията, дрениране на ексудата от синусните кухини и медикаментозно потискане на симптомите на акутния процес.

За целта се използват вазоконстрикторни носни капки. Чрез тях се постига свиване на периферните кръвоносни съдове, отбъбване на лигавицата и възстановяване на дренирането на синуса през естествения му отвор. Често дренирането и ограничаването на инфекцията става чрез пункция на синуса. При наличие на перфорация или оро-антриална фистула, прилагането на промивки с антисептични разтвори и антибиотици може да стане през нея.

В последните години при лечението на одонтогенния синузит широко се използва и ендоскопска хирургия. Тя представлява атравматичен диагностичен и лечебен метод, който позволява добро дрениране и промиване на околоносните кухини.

При хроничните одонтогенни синузити се прилагат всички консервативни методи, описани при острия синузит.

Авторът на статията за синузит, причинен от зъбни проблеми, е д-р Диана Първанова - лекар по дентална медицина.