9. Как се поставя диагноза при синузит?

Важна информация за поставяне на диагнозата при синузит дава събирането на данни за историята на заболяването: пациентът описва всички симптоми, като гноевидна секреция от носа, болка в лицето и главата (особено едностранната болка), болка в очите или болка в зъба. Освен това болният може да спомене за липса на отговор от лечението с деконгестанти или антихистамини.

След оценяване на симптомите лекарят трябва да предприеме задълбочено разпитване на пациента относно:

• алергии или предишни епизоди на главоболие.
• последна инфекция на горните дихателни пътища (настинка, грип) и колко дълго е продължила.
• предишни епизоди на синузит, които са лекувани с антибиотици. В такива случаи лекарят обикновено диагностицира хроничен синузит или рецидив на остър синузит и може да се наложи по-разширено тестване и допълнителни изследвания.
• излагането на цигарен дим или други замърсители на околната среда.
• последни стоматологични процедури или болки в зъба.
• лекарства, които се вземат (особено деконгестанти).
• наличие на вродена или придобита аномалия на носа или лицето.
• фамилна анамнеза на алергии, имунни нарушения, кистична фиброза или синдром на неподвижните реснички.

Освен добре снетата анамнеза (история на пациента), която е много важна за разграничаване на симптомите на обикновена хрема от тези на синузит, за поставяне на диагнозата при синузит е важно да се направи обстоен преглед на пациента.

Лекарят ще натисне с пръсти по челото и скулите, за да провери за чувствителност. В случаите на остро възпаление палпацията и перкусията (почукването) на синусите може да предизвика болезненост или повишена чувствителност.

Лекарят също ще провери вътрешността на носните проходи с помощта на устройство с ярка светлина, за да види за гной, включително и за жълто до жълто-зелен назален секрет, както и ще търси всякакви структурни аномалии.

При съмнение за синузит могат да се извършат следните изследвания:

• Риноскопия
• Рентгенографията на носната кухина и околоносните синуси
• Компютърна томография
• Ядрено-магнитен резонанс
• Пункция на синусите

Риноскопия

Риноскопията е метод за изследване на носа и синусите. Извършва се с различни по големина носни спекулуми, съответстващи на възрастта на пациента.

Предната риноскопия е безболезнен метод, чрез който лекарят може да огледа носните ходове. Получават се данни за състоянието на носната лигавица (възпалената лигавица е зачервена, оточна, блестяща, с гнойни налепи), за наличието на секрет, разширени кръвоносни съдове, полипи, тумори, чужди тела и други. При остър етмоидит например, чрез предна и задна риноскопия се установява наличието на гноен ексудат в средния и горния носов ход.

Рентгенографията на носната кухина и околоносните синуси

След като лекарят извърши риноскопията и се ориентира, че се касае за симптоми на остър синузит, за да го докаже, може да назначи рентгенография на околоносните синуси

Рентгенографията на носната кухина и околоносните синуси се използва широко в ежедневната практика на специалистите по УНГ, тъй като дава ценна информация, а от друга страна техниката на извършването й е проста.

В зависимост от това кой синус е засегнат се използват различни проекции и рентгенологични методи. Най-често се използва окципито-ментална проекция (при отворена уста болният опира върху плаката носа и брадата си), тъй като при нея се виждат добре всички синуси от предната група.

При остър максиларен синуит от рентгенографията се установява намалена прозрачност на максиларните синуси, с пристенно задебеляване на лигавицата и наличие на ниво-линия, ако има ексудат.

При фронтален синузит на направената рентгенография се вижда воалиране на челния синус, пристенно засенчване, понякога и ниво от задържан ексудат. При остър сфеноидит е необходимо да се направи рентгенография на базата на черепа.

Изображение: Hellerhoff, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Компютърна томография

Компютърна томография при синузит е най-добрият метод за показване на околоносните синуси. Препоръчва се при остър синузит, само ако е налице тежка инфекция, усложнения или висок риск за усложнения.

Компютърната томография на околоносните синуси е полезна за диагностиката на хроничните или повтарящите се остри синузити и за хирурзите по време на операция. Често с това изследване може да се открие наличието на гъбична инфекция.

Изображение: James Heilman, MD, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Ядрено-магнитен резонанс

Ядрено-магнитният резонанс при синузит не е толкова ефективен, колкото КT при определянето на анатомията на околоносните кухини и следователно не е метод на първи избор при съмнение за синузит.

ЯМР (Магнитен резонанс на синуси) може да помогне за разграничаване на гъбична инфекция, злокачествен тумор или усложнения в рамките на черепа. Той може да бъде полезен за доказване на участието на меките тъкани.

Изображение: Ceccomaster, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Пункция на синусите

Пункцията на синусите с аспирация и микробиологично изследване е златен стандарт за диагностициране на бактериална инфекция на синусите. Това е инвазивен метод и се извършва само когато антибиотиците не са повлияли острия синузит. Прилага се най-често при инфекция на максиларния (горночелюстния) синус.

Пункцията на синуса се извършва с помощта на специална игла, с която се пробива страничната преграда на носа на нивото на синуса с цел източване на гной от него, след което се вкарва стерилна течност за промивка.

При максиларен синузит пункцията може да се направи и през кожата на лицето в областта на бузата на нивото на максиларния синус. Пункцията се прави с местна упойка от УНГ специалист.

Гноевидната течност се култивира, за да се определи какъв вид бактерия причинява синузита, както и да се определи нейната чувствителност към определени антибиотиците т.нар. антибиограма. Антибиограмата показва кой антибиотик е подходящ за лечението на конкретния причинител.