Начало Здравни проблеми Синдром на сухото око Устройство на слъзния филм
Синдром на сухото око

2. Устройство на слъзния филм

Устройство на слъзния филм

Слъзният филм покрива нормалната очна повърхност. Принципно той се състои от следните 3 преплитащи се слоя:

- повърхностен тънък липиден слой - този слой се образува от мейбоевите жлези и основната му функция е да забавя изпаряването на сълзите и да подпомага равномерното разпределение на сълзите;

- среден дебел воден слой - този слой се образува от основните слъзни жлези (рефлексно сълзене), както и чрез допълнителните слъзни жлези на Krause и Wolfring (базисно сълзене);

- вътрешен хидрофилен муцинов слой - този слой е образува както от клетките на конюнктивата така и от епитела на очната повърхност и се свързва с последната чрез слаби връзки към гликокаликса на микровилите на епитела; именно хидрофилните свойства на муцина позволяват водният слой да се разпредели по роговичния епител.

Липидният слой действа като сърфактант, представлява бариера за водата, забавя изпаряването на подлежащия воден слой, и осигурява гладка оптична повърхност. Освен това той може да действа като бариера срещу чужди частици, и може да притежава някои антимикробни свойства.

Тъй като мейбоевите жлези са холокринни по природа, техните секрети съдържат както полярни липиди и неполярни липиди, както и протеиноподобни субстанции. Всички тези компоненти се държат заедно чрез йонни връзки, водородни връзки и ван дер Ваалсови сили. Секрецията е обект на нервна (парасимпатикова, симпатикова и сензорна), хормонална (андрогенни и естрогенни рецептори) и васкуларна регулация. Загубите чрез изпарение се дължат основно на дисфункция на мейбомиевите жлези.

Водният компонент на слъзния филм включва около 60 различни протеини, електролити и вода. Лизозим, най-застъпения (20-40% от общия протеин) и най-алкалния от слъзните протеини, представлява гликолитичен ензим, способен да разгражда стените бактериалните клетки. Лактоферин има антибактериални и антиоксидантни функции, и епидермалния растежен фактор (EGF) спомага за поддържане на нормалната очна повърхност и благоприятства оздравяването на роговичните наранявания. Други компоненти на този слой са албумин, трансферин, имуноглобулин А, имуноглобулин М и имуноглобулин G.

Секрецията на слъзните жлези се контролира от рефлексна дъга с аферентни нерви (сензорни фибри на тригеминус) в роговицата и конюнктивата преминаващи до моста, откъдето еферентни влакна преминават в интермедиерния нерв до птеригопалатинния ганглий и постганглийните симпатикови и парасимпатикови нерви, завършващи в слъзните жлези.

Гликокаликса на роговичния епител съдържа трансмембранни муцини MUC1, MUC4 и  MUC16. Тези мембранни муцинни взаимодействат с разтворими, секретирани, гелоподобни муцини, образувани от чашковидните клетки и с други. Слъзните жлези също секретират MUC7 в слъзния филм. Тези разтворими муцини се движат свободно в слъзния филм - процес, който се улеснява от мигането и електростатичното отблъскване от отрицателно заредените трансмембранни муцини. Разтворимите муцини действат също като почистващи протеини като улавят прашинките и патогените, задържат течностите, поради тяхната хидрофилна природа, и приютяват защитни молекули, образувани от слъзните жлези.

Трансмембранните муцини предпазват от захващането и проникването на патогени. Те също така осигуряват гладка смазваща повърхност, позволявайки епителът на клепача да се плъзга по епитела на роговицата с минимално триене по време на мигането и други очни движения.

Следва: Каква е честотата на синдрома на сухото око?

Страници: 12345678910111213141516
5.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Синдром на сухото око