2. Устройство на слъзния филм

Слъзният филм покрива нормалната очна повърхност и изпълнява редица важни функции благодарение на някои особености в своя състав, като наличие на определени компоненти и фин баланс между тях.

Слъзният филм се състои от три основни слоя, всеки от които се отличава по състав, производство и роля в осъществяването на нормалното зрение:

• повърхностен тънък липиден слой: този слой се образува от мейбомиевите жлези и основната му функция е да забавя изпаряването на сълзите и да подпомага равномерното разпределение на сълзите, овлажнявайки по този начин равномерно цялата очна повърхност
• среден дебел воден слой: този слой се образува от основните слъзни жлези (рефлексно сълзене), както и чрез допълнителните слъзни жлези на Krause и Wolfring (базисно сълзене) и има важно значение за нормалното водно съдържание в сълзите
• вътрешен хидрофилен муцинов слой: този слой се образува както от клетките на конюнктивата, така и от епитела на очната повърхност и се свързва с последната чрез слаби връзки към гликокаликса на микровилите на епитела. Именно хидрофилните свойства на муцина позволяват водният слой да се разпредели по роговичния епител и съответно да изпълни оптимално своите основни функции

Редица особености в устройството и състава на компонентите на слъзния филм играят важна роля за нормалната зрителна функция, като нарушения в баланса, регулацията или съотношението между компонентите в слъзния филм могат да стоят в основата на развитието на синдром на сухото око:

• особености в липидния слой: липидният слой действа като сърфактант, представлява бариера за водата, забавя изпаряването на подлежащия воден слой, осигурява гладка оптична повърхност, може да действа като бариера срещу чужди частици и може да притежава някои антимикробни свойства. Тъй като мейбомиевите жлези са холокринни по природа, техните секрети съдържат както полярни липиди и неполярни липиди, както и протеиноподобни субстанции. Секрецията е обект на нервна (парасимпатикова, симпатикова и сензорна), хормонална (андрогенни и естрогенни рецептори) и васкуларна регулация. Развитието на синдром на сухо око чрез повишение на загубите чрез изпарение се дължат основно на дисфункция на мейбомиевите жлези
• особености във водния слой: водният компонент на слъзния филм включва около 60 различни протеини, електролити и вода. Лизозим, най-застъпеният (20 до 40 процента от общия протеин) и най-алкалният от слъзните протеини, представлява гликолитичен ензим, способен да разгражда стените на бактериалните клетки. Лактоферин има антибактериални и антиоксидантни функции, а епидермалният растежен фактор спомага за поддържане на нормалната очна повърхност и благоприятства оздравяването на роговичните наранявания. Други компоненти на този слой са албумин, трансферин, имуноглобулин А, имуноглобулин М и имуноглобулин G
• особености в муциновия слой: гликокаликса на роговичния епител съдържа трансмембранни муцини MUC1, MUC4, MUC16 и MUC7. Тези мембранни муцини взаимодействат с разтворими, секретирани, гелоподобни муцини, образувани от чашковидните клетки и с редица други субстанции. Тези разтворими муцини се движат свободно в слъзния филм, процес, който се улеснява от мигането и електростатичното отблъскване от отрицателно заредените трансмембранни муцини. Разтворимите муцини действат също като почистващи протеини като улавят прашинките и патогените, задържат течностите, поради тяхната хидрофилна природа, предпазват от захващането и проникването на патогени и осигуряват гладка смазваща повърхност, позволявайки епителът на клепача да се плъзга по епитела на роговицата с минимално триене по време на мигането и други очни движения