9. Какви са леченията при синдром на сухото око?

Терапевтичният подход при синдром на сухото око се определя в зависимост от тежестта на заболяването, като е необходимо и предварително уточняване на етиологията на болестта с отстраняване на наличните рискови фактори и тригери, лечение на подлежащите заболявания и преустановяване при възможност приема на обострящи състоянието медикаменти.

Според тежестта на болестния процес се различават няколко основни нива на лечение, включващи:

• първо ниво: първо ниво на лечение включва информиране на пациента относно спецификите на болестта и предприемане на промяна в начина на живот, отстраняване на влошаващите състоянието лекарства, прилагане на изкуствени сълзи, гелове или мехлеми, лечение на налични заболявания на клепачите
• второ ниво: в случай, че приложеното лечение от първо ниво е незадоволително, е необходимо да бъдат добавени лечебни мерки от второ ниво, включващи приложение на подходящи локални противовъзпалителни препарати (локален циклоспорин, локални стероиди), тетрациклини (при възпаление на мейбомиевите жлези или розацея), запушалки на отвора на слъзния канал (след овладяване на възпалението), секретагоги и други
• трето ниво: ако приложеното лечение от второ ниво е незадоволително, е необходимо да бъдат добавени лечебни мерки от трето ниво, включващи автоложен серум или серум от пъпна връв, подходящи контактни лещи, осигуряващи допълнителна лубрикация и хидратация, перманентна оклузия на отвора на слъзния канал
• четвърто ниво: при незадоволителни резултати от приложените мерки от трето ниво се преминава към лечебните мероприятия от четвърто ниво, състоящи се в приложение на системни противовъзпалителни средства, хирургична намеса и общи мероприятия

За ефективното лечение на синдром на сухото око могат да се използват широк арсенал от медикаментозни средства, като с най-широко клинично приложение са изкуствените сълзи и хидратиращи средства, противовъзпалителните агенти и специфично подбраните средства, съобразени с особеностите на болестния процес при конкретния пациент:

• изкуствени сълзи и хидратиращи средства: за лечението на синдрома на сухото око се препоръчва употребата на изкуствени сълзи без консерванти в комбинация с лубрициращ мехлем. Леката форма на синдрома на сухото око може да бъде лекувана с накапвания до 4 пъти дневно, като при по-тежките форми на синдрома се стига до накапвания по 10 до 12 пъти на ден. Слъзни мехлеми могат да бъдат използвани през деня, но като цяло се препоръчват за нощните часове преди лягане, тъй като могат да влошат зрението след приложение. В случай, че пациентът страда и от синдром на Сьогрен, употребата на системни имуносупресанти трябва да влиза в съображение
• локални противовъзпалителни средства: локалното приложение на антиинфламаторни агенти води до подобрение на симптоматиката, като в зависимост от тежестта, етиологията и особеностите на състоянието могат да се прилагат различни препарати. За краткосрочни цели се предпочитат кортикостероиди, докато при нужда от продължителна терапия се прилагат по-щадящи препарати

• антибиотици: при данни за инфекциозен процес се назначават подходящи антибиотици, често от групата на тетрациклините, аминогликозидите и други в подходящи концентрации
• циклоспорин: локалната употреба на циклоспорин е показала увеличаване продукцията на водния компонент на слъзния филм, както и увеличаване на гъстотата на чашковидните клетки и понижаване на възпалителните слъзни цитокини. Клиничните проучвания, довели до одобрението на локалното приложение на циклоспорин 0,05 процента емулсия за лечение на умерена до тежка форма на синдрома на сухото око, демонстрират значително покачване на продукцията на сълзи в сравнение с контролната група, лекувана само с изкуствени сълзи, което е причината за включването на този агент в комплексното лечение на някои форми на болестта
• други: пероралния прием на омега-3 мастни киселини е показал положителни противовъзпалителни свойства, които подпомагат продукция на сълзи. По преценка на лекуващия специалист могат да бъдат назначени локални препарати, съдържащи омега-3 мастни киселини, секртагоги, автоложен серум или серум от пъпна връв, системни имуносупресанти и други

Нефармакологичните форми на лечение при синдром на сухото око включват употребата на запушалки, които блокират отвора на слъзния канал във вътрешния ъгъл на окото. Временното блокиране на този отвор може да бъде постигнато чрез колагенни (разтворими) или силиконови (постоянни) запушалки.

При липса на ефект от този метод на лечение следва да се обмисли приложението на подходящи хирургични интервенции:

• запушалки на отвора на слъзния канал: често използван метод на лечение на синдром на сухото око, като се различават няколко основни вида запушалки. Абсорбируемите запушалки са направени от колаген или полимери, като осигуряват оклузия за 7 до 180 дни. Различават се още силиконови запушалки, които са неабсорбируеми, хидрогел запушалки и термопластични запушалки, направени от термосензитивен, хидрофобен акрилен полимер, който се променя от твърд в мек кохезивен гел, когато температурата му се промени от стайна в телесна температура
• хирургично лечение: оперативната намеса може да включва корекция на перфорациите, роговично или склеророговично залепване при заплашваща или настъпила вече перфорация, латерална тарсорафия (препоръчва се при пациенти със синдром на сухото око, дължащ се на кератит след парализа на лицевия нерв и след лезия на нервус тригеминус), конюнктивопластична ексцизия на симптоматична конюнктивохалазия, хирургична оклузия на слъзната дренажна система, графтинг на мукозната мембрана, простетично заместване на повърхностната очна екосистема и други