Начало Здравни проблеми Синдром на сухото око Какви са леченията при синдром на сухото око?
Синдром на сухото око

9. Какви са леченията при синдром на сухото око?

Какви са леченията при синдром на сухото око?

Ранно диагностициране и агресивното лечение на синдрома на сухото око може да спомогне за предпазване от поява на роговични разязвявания и скарификации. Честотата на прегледите зависи от тежестта на признаците и симптомите на заболяването.

Въпреки че допълнителната лубрикация заема централна роля при лечението на лек и умерен воден дефицит при синдрома на сухото око, всички придружаващи заболявания на клепачите също трябва да бъдат лекувани адекватно. Локалната употреба на циклоспорин е показала увеличаване продукцията на водния компонент на слъзния филм, както и увеличаване на гъстотата на чашковидните клетки и понижаване на възпалителните слъзни цитокини. Пероралния прием на омега-3-мастни киселини е показал положителни противовъзпалителни свойства, които спомогнали за продукция на сълзи.

Други форми на лечение включват употребата на запушалки, които блокират отворът на слъзния канал във вътрешния ъгъл на окото. Временното блокиране на този отвор може да бъде постигнато чрез колагенни (разтворими) или силиконови (постоянни) запушалки; съществуват нови видове колагенни запушалки, които имат по-продължително време на действие, преди да се разтворят (3 до 6 месеца след имплантиране). Ако запушалките са неефективни, електрокоагулацията на долния отвор на слъзния канал може да бъде извършена при някои пациенти с тежки форми на синдрома на сухото око.

Лечението на тежките форми на синдром на сухото око или синдром на сухото око, свързан със съединително-тъканни заболявания, включително синдром на Сьогрен, трябва да бъде координирано със специалист по вътрешни болести или ревматолог, както и със съответните консултанти по дентална медицина и гинекология.
Международната работна група за сухото око е разработила препоръки за лечение на синдрома в зависимост от тежестта на заболяването.

Първо ниво на лечение включва:

- информиране на пациента и промяна в начина на живот;

- отстраняване на влошаващите състоянието екарства;

- прилагане на изкуствени сълзи, гелове или мехлем;

- лечение на клепачите.

Ако приложеното лечение от първо ниво е незадоволително, необходимо е да бъдат добавени лечебни мерки от второ ниво, включително:

- противовъзпалителни препарати (локален циклоспорин, локални стероиди);

- тетрациклини (за възпаление на мейбоевите жлези или розацеа);

- запушалки на отвора на слъзния канал (след като е овладяно възпалението);

- секретагоги.

Ако приложеното лечение от второ ниво е незадоволително, необходимо е да бъдат добавени лечебни мерки от трето ниво, включително:

- автоложен серум или серум от пъпна връв;

- контактни лещи;

- перманентна оклузия на отвора на слъзния канал.

Ако приложеното лечение от трето ниво е незадоволително, се прилага лечение от четвърто ниво, което се състои в приложение на системно противовъзпалително средство.

9.1. Фармакологична терапия

Фармакологична терапия

Препаратите, които се използват за лечение на синдрома на сухото око са изкуствени сълзи, гелове, емулсии и мехлем, противовъзпалителни агенти (локални циклоспорин, локални кортикостероиди); локални или системни препарати съдържащи омега-3 мастни киселини, локални или системни тетрациклини, секртагоги (диквафозол, автоложен серум или серум от пъпна връв, системни имуносупресанти.

Препарати, осигуряващи допълнителна лубрикация се използват най-често за лечение на синдрома на сухото око. Ако тези препарати трябва да бъдат използвани по-често от на всеки 3 часа, желателно е да се използват такива формули без съдържание на консерванти. Ако пациентът страда и от синдром на Сьогрен, употребата на системни имуносупресанти трябва да влиза в съображение.

За лечението на синдрома на сухото око с препоръчва употребата на изкуствени сълзи без консерванти в комбинация с лубрициращ мехлем. Леката форма на синдрома на сухото око може да бъде лекувана с накапвания до 4 пъти дневно, като при по-тежките форми на синдрома се стига до накапвания по 10-12 пъти на ден. Слъзни мехлеми могат да бъдат използвани през деня, но като цяло се препоръчват за нощните часове преди лягане, тъй като могат да влошат зрението след приложение.

Клиничните проучвания довели до одобрението на локалното приложение на циклоспорин 0,05% емулсия за лечение на умерена до тежка форма на синдрома на сухото око демонстрирали значително покачване на продукцията на сълзи в сравнение с контролната група, лекувана само с изкуствени сълзи.

Целите на фармакотерапията при лечение на синдрома на сухото око е да понижи смъртността и усложненията. За лечението на заболяването се прилагат изкуствени сълзи със или без консерванти, в зависимост от тежестта. Доксициклин в дози 100 мг веднъж или два пъти дневно може да бъде прилаган за лечение на дисфункция на мейбоевите жлези.

9.2. Нефармакологично лечение

Нефармакологично лечение

Запушалките на отвора на слъзния канал често се използват за лечение на синдрома на сухото око. Съществуват няколко варианта на запушалките, както следва:

- абсорбируеми запушалки - тези запушалки са направени от колаген или полимери и или се абсорбират от само себе си или да бъдат премахнати чрез промивка с натриев хлорид; продължителността на оклузията варира от 7 до 180 дни;

- неабсорбируеми запушалки - тези запушалки са направени от силикон; налични са 2 основни категории силиконови запушалки за лечение на синдрома на сухо око - интраканикулярни запушалки и запушалки с капаче.

- термопластични запушалки - тези запушалки са направени от термосензитивен, хидрофобен акрилен полимер, който се променя от твърд в мек кохезивен гел, когато температурата му се промени от стайна в телесна температура;

- хидрогел запушалки.

Проучване на Mataftsi и съдружници установило, че запушалките на отвора на слъзния канал са ефективно и безопасно лечение на деца с персистиращи симптоми и трябва да се има предвид.
Ако се установят мукозни влакна или филаменти, те трябва да бъдат премахнати с форцепс, и 10% ацетилцистеин може да бъде прилаган 4 пъти на ден. Като цяло, хирургичното лечение за синдрома на сухото око се препоръчва за много тежки случаи, при които настъпват улцерации или заплашваща перфорация на стерилни роговични язви.

Хирургичното лечение може да включва:

- коригиране на перфорациите;

- роговично или склеророговично залепване за заплашваща или настъпила вече перфорация;

- латерална тарсорафия - временна тарсорафия (50%) се препоръчва за пациенти със синдром на сухото око, дължащ се на кератит след парализа на лицевия нерв и след лезия на нервус тригеминус, които водят до поява на синдром на сухото око, следствие на загуба на роговична чувствителност;

- конюнктивопластична ексцизия на симптоматична конюнктивохалазия;

- хирургична оклузия на слъзната дренажна система;

- графтинг на мукозната мембрана;

- транспозиция на дуктуса на слюнчените жлези;

- простетично заместване на повърхностната очна екосистема.

При пациенти със синдром на сухото око е необходимо да бъде затворен отвора на слъзния канал. Ако запушалки не са налични или се губят често, хирургична интервенция за перманентна оклузия е индицирана.

Следва: Новини за синдром на сухото око

Страници: 12345678910111213141516
5.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Синдром на сухото око