Начало Здравни проблеми Синдром на сухото око Как се развива синдрома на сухото око?
Синдром на сухото око

6. Как се развива синдрома на сухото око?

Как се развива синдрома на сухото око?

Съществува генетична предиспозиция към синдром на сухото око, асоцииран със синдрома на Сьогрен, доказателство, за което е високата честота на човешкия левкоцитен антиген B8 *HLA-B8) хаплотип при тези пациенти.

Това състояние води до състояние на хронично възпаление, с продукция на автоантитела, включително антинуклеарни антитела (ANA), ревматоиден фактор (RF), фодрин (цитоскелетен белтък), мускаринов М3 рецептор или антитела, специфични за синдрома на Сьогрен; освобождаване на възпалителни цитокини; и фокална лимфоцитна инфилтрация на слъзните и слюнчените жлези, с жлезна дегенерация и индукция на апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в конюнктивата и лакрималните жлези. Лимфоцитният инфилтрат се състои главно от CD4+ Т-клетки, но и В клетки.

Това води до дисфункция на слъзните жлези с понижаване на слъзната продукция, както и загуба на отговор към нервна стимулация и намаляване на рефлексното сълзене. Активна Т-лимфоцитна инфилтрация в конюнктивата е била наблюдавана и синдром на сухото око, несвързан със Сьогрен.

  • Дефицит на половите хормони

Рецепторите за андроген и естроген са локализирани в слъзните и мейбоевите жлези. Синдромът на Сьогрен се наблюдава по-често при постменопаузални жени. При менопаузата, настъпва понижение в циркулиращите полови хормони, вероятно засягайки функционалния и секреторния аспект на слъзните жлези. Първоначалните изследвания в тази област са концентрирани в оценката дефицитът на естроген и прогестерон и връзката на този дефицит с появата на синдрома на сухото око при менопаузата. Последващите изследвания са съсредоточени повече върху андрогените (особено тестостерон) или техните метаболити.

При дисфункция на мейбоевите жлези, андрогенният дефицит води до загуба на липидния слой - особено загуба на триглицериди, холестерол, мононесатурирани есенциални мастни киселини, полярни липиди, включително сфингомиелин. Загубата на полярни липиди, които се срещата в слъзния филм, води до усилване на изпаряването на сълзите, а загубата на несатурирани мастни киселини увеличава точката на топене на секретите от мейбоевите жлези, което води до по-плътни, по-вискозни секрети, които запушват дуктулите и предизвикват застой на секретите.

  • Проинфламаторна активност

Различни проинфламаторни цитокини, които могат да доведат до клетъчна деструкция, включително интерлевкини IL-1, IL-6, IL-8, TGF-b, тумор некротизиращ фактор алфа (TNF-a) и RANTES, са с променени стойности при пациенти със синдром на сухото око.

Проинфламаторни невротрансмитер, като субстанция Р и калцитонин ген-свързан пептид (CGRP), се освобождават и предизвикват събиране и активиране на локланите лимфоцити. Изследванията предполагат, че тежестта на синдрома на сухото око корелира директно с нивата на нервния растежен фактор (NGF) и е обратнопропорционална на нивата на CGRP и невропептид Y.

Освен че инхибират невралната функция, цитокините могат също да конвертират андрогените в естрогни, което да доведе до дисфункция на мейбоевите жлези. Увеличена скорост на апоптоза се наблюдава при клетиките на конюнктивата и слъзните ацини, вероятно дължаща се на цитокиновата каскада. Повишени нива на тъкан-деградационни ензими, наречени матрични металопротеинази (MMP) също се наблюдават при епителните клетки.

  • Муцинов дефицит

Муцин синтезиращите гени представляващи както трансмембранни муцини и разтворими муцини, секретирани от чашковидните клетки са били изолирани и обозначени с названията MUC1 до MUC17. Тяхната роля в хидратацията и стабилизацията на слъзния филм е изследвана при пациенти с това заболяване. Особено значителна роля играе MUC5AC, който се експресира от стратифицирани сквамозни клетки на конюнктивата и тези клетки, чиито продукт са основен компонент на мукозния слой на слъзния филм. Дефект в този и други муцинови гени могат да бъдат основен фактор за развитие на синдрома на сухото око.

Освен синдрома на сухото око, други състояния също могат да доведат до загуба на чашковидни клетки, включително окулярен цикатрициален пемфигоид, синдром на Стивън-Джонсън и дефицит на витамин А. Тези състояния могат да доведат до изсъхване и евентуално кератинизация на очния епител. Двата класа муцини са понижени при тези заболявания, и е нарушена експресията и транслацията на муциновите гени на молекулно ниво.

Муциновият дефицит води до лошо овлажняване на роговичната повърхност с последващо изсъхване и епително увреждане, дори в присъствието на адекватна продукция на вода в слъзния филм.

  • Понижена продукция на слъзни протеини

Нормалната продукция на слъзните протеини, като лизозим, лактоферин, липокалин и фосфолипаза А2 е понижена при синдрома на сухото око. Липокалпините, преди известен като слъзен-специфичен преалбумин, са индуцируеми липид-свързващи протеини, продуцирани от слъзните жлези и се срещат в мукозния слой. Те намаляват повърхностното напрежение на нормалните сълзи, което осигурява стабилност на слъзния филм и също обяснява повишаване на повърхностното напрежение, наблюдавано при синдрома на сухото око, характеризирано от недостатъчност на слъзните жлези. Дефицитът на липокалпин може да доведе до преципитации в слъзния филм, образуващи характерните мукозни утайки, които се наблюдават при пациенти със синдром на сухото око.

Следва: Симптоми и признаци при синдром на сухото око

Страници: 12345678910111213141516
5.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ Синдром на сухото око