6. Как се развива синдрома на сухото око?

Съществува генетична предиспозиция към синдром на сухото око, тясно свързан със синдрома на Сьогрен, като това състояние води до хронично възпаление с продукция на автоантитела, включително антинуклеарни антитела, ревматоиден фактор, фодрин (цитоскелетен белтък), антитела, специфични за синдрома на Сьогрен, освобождаване на възпалителни цитокини и фокална лимфоцитна инфилтрация на слъзните и слюнчените жлези с жлезна дегенерация и индукция на апоптоза (програмирана клетъчна смърт) в конюнктивата и лакрималните жлези.

Това води до дисфункция на слъзните жлези с понижаване на слъзната продукция, както и загуба на отговор към нервна стимулация и намаляване на рефлексното сълзене.

Активна Т-лимфоцитна инфилтрация в конюнктивата е била наблюдавана и описана при синдром на сухото око, несвързан със синдром на Сьогрен.

В патофизиологията при развитието на синдрома на сухото око се включват някои основни особености:

• дефицит на половите хормони: рецептори за андроген и естроген са локализирани в слъзните и мейбомиевите жлези. При менопаузата настъпва понижение в нивата на циркулиращите полови хормони (естрогени, прогестерони, андрогени), вероятно засягайки функционалния и секреторния аспект на слъзните жлези. При дисфункция на мейбомиевите жлези, андрогенният дефицит води до загуба на липидния слой, като особено изразена е загубата на триглицериди, холестерол, мононесатурирани есенциални мастни киселини, полярни липиди, включително сфингомиелин. Загубата на полярни липиди води до увеличено изпаряването на сълзите, а загубата на несатурирани мастни киселини води до появата на по-плътни, по-вискозни секрети, които запушват дуктулите и предизвикват застой на секретите
• проинфламаторна активност: различни проинфламаторни цитокини, които могат да доведат до клетъчна деструкция, включително интерлевкини IL-1, IL-6, IL-8 и тумор некротизиращ фактор алфа, са с променени стойности при пациенти със синдром на сухото око. Проинфламаторни невротрансмитери се освобождават и предизвикват събиране и активиране на локалните лимфоцити, като изследванията предполагат, че тежестта на синдрома на сухото око корелира с нивата на някои от тях. Цитокините могат да подпомогнат превръщането на андрогени в естрогени, което да доведе до дисфункция на мейбомиевите жлези. Увеличена скорост на апоптоза се наблюдава при клетките на конюнктивата и слъзните ацини, вероятно дължаща се на цитокиновата каскада
• муцинов дефицит: дефект в някои муцинови гени може да стои в основата на развитието на синдром на сухото око. При понижена продукция на муцини се наблюдава лошо овлажняване на роговичната повърхност с последващо изсъхване и епително увреждане, дори в присъствието на адекватна продукция на вода в слъзния филм. Това се дължи на ключовата роля на различните видове муцини в хидратацията и стабилизацията на слъзния филм. Дефект в муциновите гени и дефицит на муцини се наблюдава и при окулярен цикатрициален пемфигоид, синдром на Стивън-Джонсън и дефицит на витамин А, като тези състояния могат да доведат до изсъхване и евентуално кератинизация на очния епител
• понижена продукция на слъзни протеини: нормалната продукция на слъзните протеини, като лизозим, лактоферин, липокалин и фосфолипаза А2, е понижена при синдрома на сухото око. Липокалините са индуцируеми липид-свързващи протеини, продуцирани от слъзните жлези, намаляващи повърхностното напрежение на нормалните сълзи, което осигурява стабилност на слъзния филм. Дефицитът на липокалин може да доведе до преципитации в слъзния филм, образуващи характерните мукозни утайки, които се наблюдават при пациенти със синдром на сухото око