Синдром на сухото око

Синдромът на сухото око, познат още като болест на сухото око, кератоконюнктивитис сика, кератитис сика, представлява мултифакторно заболяване на сълзите и очната повърхност, което води до поява на дискомфорт, зрителни нарушения и нестабилност на слъзния филм покриващ окото с опасност от потенциално увреждане на очната повърхност. Заболяването се придружава от повишен осмолалитет на слъзния филм и възпаление на очната повърхност. Множество са причините за неадекватна продукция на сълзи или нарушения в състава на слъзния филм, което води до прекалено бързо изпаряване или преждевременна деструкция на слъзната покривка.

Синдромът на сухото око може да бъде разделен на два основни подвида:

- синдром на сухото око свързан със синдрома на Сьогрен

- синдром на сухото око несвързан със синдром на Сьогрен

Пациенти със слъзен дефицит страдат от синдром на Сьогрен, ако дефицитът е придружен от ксеростомия (сухота в устата) или заболяване на съединителната тъкан. Пациенти с първичен синдром на Сьогрен имат данни за системно автоимунно заболяване, което се манифестира с наличието на серумни антитела и тежък слъзен дефицит и увреждане на очната повърхност. Тези пациенти, от които повечето са жени, нямат отделно установено заболяване на съединителната тъкан. Вторичният синдром на Сьогрен се дефинира, като синдром на сухото око свързан с диагностицирано заболяване на съединителната тъкан, което най-често може да бъде ревматоиден артрит, системен лупус еритематодес или системна склероза.

Синдром на сухото око несвързан със синдром на Сьогрен се среща по-често при постменопаузални жени, бременни, жени приемащи орални контрацептиви или жени, които са на хормон-заместителна терапия (особено с препарати, съдържащи само естроген). Общият деноминатор е понижаването нивата на андрогените, което може да се дължи или на намалена овариална функция (при постменопаузални жени) или увеличени нива на свързващия половите хормони глобулин (при бременни и при жени, приемащи орални контрацептиви).

Дисфункция на Мейбомиевите жлези също представлява ключов компонент от синдрома на сухото око. Едно проучване на 224 пациенти със синдром на сухото око показало, че при 86% от тях се наблюдават признаци на дисфункция на мейбомиевите жлези. Счита се, че андрогените имат трофична функция спрямо слъзните и мейбомиевите жлези. Освен това, те осъществяват силно противовъзпалително действие чрез продукция на трансформиращ растежен фактор бета (TGF-b), потискайки лимфоцитната инфилтрация.

Синдромът на сухото око представлява предимно клинична диагноза, която се поставя след комбиниране на информацията, получена от анамнезата и физикалния преглед и осъществяването на един или няколко тестове, които да обективизират диагнозата. Не съществува абсолютно специфичен тест, с който да се постави диагнозата синдром на сухото око.

Ранното откриване и агресивното лечение на синдрома на сухото око може да помогне за превенцията на улцерации на роговицата и скарификация, както и подобряването качеството на живот на болния. Лечението зависи от от степента на тежест на заболяването и може да включва приложение на медикаменти, устройства за защита на окото и хирургична интервенция. Честотата на прегледите при специалист зависи от тежестта на симптомите.